
Зелда, честно казано много ме учуди поста ти, защото съм останала с впечатлението, че си човек с различно мислене, който не обича да обобщава, а в първите ти 2 поста точно това видях. Сигурна съм, че си ги писала афектирана от нещо, но дори и да не е така, хубаво е че изрази мнението си, макар и повечето да не сме съгласни. Нека не бъдем всички овце и да кимаме с глава, защото "така е редно"! Позволявам си да се обръщам към теб, защото тая надежда, че няма да спреш да ни навестяваш.
И честит нов дом!!! Колкото и да е гаден на моменти, все пак си е ваш!!!
Хубаво е че работиш от вкъщи, надявам се този месец и аз да мога да поработя, ако не друго, то да се разнообразя.
А Алина е малко зверче, преди малко видях снимката във ФБ, ама тя доста зъби има. 
Знам, че всички преминават през това, но някак си не мога да си го представя такъв малък, а пък отделен от мен и баща си.... Той не може да се храни сам, като му дам лъжичката и ми дава аз да ям, а не той, от чаша не може да пие, въобще.... бебе си е още! Единственото, което ме крепи е че лелките в групата му са страхотни и отдават цялата си любов на дечицата. Снощи се замислих, че съм съгласна да се увеличи таксата в яслата, но да назначат още персонал, не може 2 учителки на 30 деца.
Но се съмнявам това да се случи!
Но това да ни е проблема - тръшка се за щяло и не щяло, ляга по земята като не стане неговата, огъва ни се в ръцете като го вземем, въобще ще бера ядове с това дете. Онзи ден ходихме до Витоша и той се зарови в един прахоляк, аз го дръпнах, но се започна един рев, едно дране, като легна на земята това дете, добре че мъжа ми беше с нас, защото едва ли щях да се оправя сама.




Тортата е прекрасна 

Не ми се иска да изкарвам уокъра.
А ако не проявиш интерес, може някой друг да си го познае
За мен поне няма кой да скърби. АЗ съм само един натрапник, от който никой не се интересува.

Всяка една от нас има собствена индивидуалност и постовете й допринасят със собствен цвят за красотата на форума. Надявам се да размислиш, ако не сега, поне след време, когато се поуспокоиш.


Ще се радвам. 
Запомнила съм я аз. 
Темата с приобщаването на Дени към заниманията с близнаците е трудна. При нас имаше доста ревност от страна на София през първата година. В самото начало даже мене не ме искаше заради новото бебе, което идва и иска да й отмъкне всичко. Беше доста трудно, но и този период отмина, преживяхме го. Дано при вас да е по-леко и да отмине по-бързо. 

Не ми харесва, че става така...





И аз бих те посъветвала да гушкаш всяка свободна минута Дениз, да не усеща че вниманието ти е насочено другаде, доколкото това е възможно, защото като си спомня на мен в началото ми беше доста трудно, а ти и с две бебчета направо незнам, а и баткото има нужда от теб т.като и той все още си е бебе. Нашите деца все повече започват да усещат и разбират, те имат нужда от внимание и най-вече любов и според мен ако не я получат стават нервни и се измъчват.
Аз подкрепям мнението на нашата.
И то си излезе пневмококите в носа. 

нали родихте на моя термин с Ели и постоянно се чувахме по телефона, ако някоя тръгне да ражда да се обади на другите,
, а то се оказа, че двете с Ели раждахте по едно и също време , ох спомени....
.помня как с нетърпение очакваше да ти донесат бебка...



И аз чакам с нетърпение Яна, но освен с уокъра и около мебелите не ходи, а хвана ли да помогна - сяда веднага на земята.
Аз също си мислех, че е по-добре от гърлото, а не от носа, понеже аз като се разболея, възпалението ми е винаги между носа и гърлото, нито мога да издухам нито да се изкашлям и усещам как имам гной и секрети някъде там навътре и си мислех, че ако ходя да давам секрет, от гърлото по-лесно могат да стигнат до носоглътката, ама това си е мое мнение. Аз като ходих дадох от гърлото и се оказа, че имам клебсиала (това беше по време на бременността), после се бях изчистила, сега нещо пак все ме боли 




Ще погледна сега бг мапс да се ориентирам къде е улицата, иначе бензиностанцията мисля, че се сещам коя е. Благодаря ти 
) още нямаше ботуши, но трябва да сляза да хвърля едно око какво са заредили.
Чорапките стигат над коляното на Яна.

Честит рожден ден на Дарин и Виктор, а също и на Митко и Ая! Да растат здрави и засмени и мнооооого щастливи! 
за Папайчето от мен и Коколинчо! Той на морето се държа темерутски и не й обърна внимание, но сега като разглеждаме снимките се хили и цвърка милия. Ама му викам "късно е чадо, да й беше обърнал внимание на Папайчето като беше при нея". 



.
. Сега като бяхме там за пореден път оцених какво е да живееш в къщичка. Как са двете малки сърчица
? 
, но рядко влизам защото гледам да обръщам колкото се може повече внимание на мъжа ми, че скоро пак ще заминава
.
Препоръчани теми