ПЕТОКЛАСНИЦИ - Тема 52

Един пубертет минах, сега съм по-подготвена !
Случва се да нервничи,тръшка и за всичко е "НЕ" !
Няма да направя ,няма да изляза, не сега и пр.
Добре,че това настроение много бързо преминава и отново
грейва усмивка и пак си е моето дечко.
По-скоро се притеснявам дали ние ще имаме сили да се овладеем!

За забележките - от учители нямам обратна информация, от мен по отношение на ученето - треперене на брадичка, сълзи в очите /вариант едно/ или гледа начумерено и стиска зъби и аха да изригне. Ама такива взривове овладявам засега с лекота. За по-нататък не знам как ще е.

Уроците по история са качени на една ем пе 3 и сега ще учи слушайки, да видим какво ще запомни.
Сайтът по информационни технологии я заинтригува, там й е по-интересно.
Разпечатвам от граматиката по английски, да видим дали ще има подобрение в отношението към този предмет, че досега отказваше де работи качествено, отдавам го на кофти преподавател в началния курс.
Днес чакаме резултати от контролната по математика в петък. Вчера е писала по математика два часа - двете домашни за днес и за ЗИП във вторник. После аз проверявах поне половин час, тази жена ще ги умори ... В сряда - тест по ЧП.

Не забелязвам промени в поведението му. Същото спокойно и лъчезарно дете си е. Но май няма да е още дълго. Започна да се поти много повече и на няколко пъти усетих по-остра миризма.

Гледам да я карам да е напред с уроците, защото не се знае кога ще ни изненада госпожата по математика с дълга домашна. Тази събота и неделя си научи по трите разказвателни предмета и за допълнителния урок по английски.

Пубертета още не я е треснал яко, но има някои признаци, като например да се "изнервя" от време на време. Скоро й обясних, че по-нервна от мен не може да бъде, така че ако обича да престане с тези изблици.

И аз да благодаря за темата  и линковете  
Ще ви предложа още един линк, на който попаднах в друга тема - http://format.netne.net/algebra-5-klas.html
Материала по математика за 5 клас е синтезиран до най-важното, като са дадени всички изучавани формули и правила.
А това е линк към линковете в темата на миналогодишните петокласници. Повечето линкове ги има тук, но има и някои интерсни, които нямаме -  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=618197.0


За реакциите при забележки - реагира бурно и през ум не му минава, че може да не е прав Винаги другите са виновни. Не пропускам случай да му покажа, че не е така

Гледам, че и вие имате много домашни. Нашите се оказа, че не са чак толкова непосилни, но нашия намерил начин да му е лесно и цял ден да играе, а вечерта аз да му пиша домашните, след като всеки ден ми заявява "Четох уроците, но ми беше много трудно и нищо не разбрах ".  Вчера го хванах, че съвсем не е така. Оказа се, че той не поглежда нищо през деня освен математиката, а вечерта ми заявава това, в резултат на което аз му разказвам урока, допълнителна интересна информация и правим упражненията или пишем докладите заедно. Така хем има цял свободен полуден за игра, хем без да си мръдне пръста (мозъка) отива подготвен на другия ден.
Бях супер възмутена как ме е лъгал досега, обаче от друга страна се успокоих малко, че не е чак толкова несхватлив. Прибрах му игрите, заявих му че повече няма да помагам и чакам да видя резултатите.

Ние май сме на другия полюс. Аз рядко, ама много рядко и се карам за нещо. Тя е кротка. Не се тръшка, не вика, не реве пред мен с крокодилски сълзи, а свежда глава и "отива в банята да си издуха носа". Много е чувствителна и започва да ме притеснява.
Ето например по физическо. Иска да играе волейбол или нещо друго там с топка, но като е по дребна и слаба /почти една глава под другите/, не и подавали топката "не можела да хвърля силно". Прибира се разстроена. Госпожата искала да й пише двойка, защото не можела да скача повече от 1,20. "Смилила" се и й писала тройка. Хайде пак, разстроена, мъчно й е "Ами, мамо, какво да направя като не мога повече да скоча  " Започват едни обяснения, че не може всички да са спортни натури, тя е добра по всички останали предмети, учи си редовно и то сама, без да зубри. Вечер като се прибера, вече си е научила и излиза да играе. Добричка, ама тази чувствителност....... Притеснява ме, че в днешно време по отраканите, по нахалните и т.н. май просперират повече потъпквайки и използвайки другите. Толкова години учейки я  да бъде добра и толерантна към всички, да благодари, да поздравява.... направо се разплаках, докато пиша, че бъркам и аз съм я направила толкова чувствителна. Не знам как да постъпя.

Крем карамел, и на мен тези дни ми минават такива мисли през главата. Не харесвам нахакани и нахални деца и се старая да възпитам моите в дух на толерантност и доброта, но има моменти в които направо ги съжалявам, като знам какво ги чака, за да оцелеят и да успеят. Както винаги истината е някъде по средата

Вчера си е загубила суичъра. Дано да го намери, казаха че при зам. д-ра понякога оставят намерени вещи. Ако ли не ще трябва да купуваме трети, защото не й се случва за първи път. Този път решихме да си го плати от касичката, та дано да се научи да си пази вещите. Тя не че е безотговорно, но явно в това бързане и препускане от кабинет на кабинет не успяват да си приберат нещата.

fros, доколкото разбрах днес имат колективно наказание по математика - да напишат по 50 пъти "няма да приказвам в час по математика" ... та по този случай моята госпожица ще пропусне репетицията си. Много я мразя тази втора смяна, не мога да я разбера как учи, какво върши, а все още има нужда от контрол. Аз на тази възраст бях абсолютно самостоятелна, майка ми никога не е знаела докъде сме стигнали по отделните предмети. А аз трябваше тази сутрин да показвам как се умножават десетични дроби, че имаше сълзи в очите и "Не разбирааааам"  Имам чувството, че се научи да помагам, а тя в час да не запомня нищо. Досега не й се е случвало да забравя неща, нито вкъщи, нито в училище. Обаче от 2-3 седмици все нещо не е влязло в раницата, не помнела кой какво казва, кой учител какъв въпрос е задал, абе ужас направо. 

Карамелче, fros , не мисля че сте сбъркали - винаги съм казвала, че за мен е най-важно да станат хора - добри, да могат да съчувстват, да помагат, да не са груби, жестоки и неграмотни като доста от хората, които срещам в ежедневието си. Друга тема е, че това е далеч по-трудно защото иска родителя да е до детето си, а останалото вирее само и в улична среда.
Според мен добрите хора все пак са една идея по-напред в развитието си и все някъде, някой ще го оцени. Така че радвай се че детето е добро, иначе за самочувствието и чувствителността също и говори, изтъквай и плюсове - давай и вяра в нея самата. те сега се учат да вярват в себе си - показвай и всеки случай, в който е успяла
Иначе аз подхванах този случай с пубертета, защото при нас явно традиционно той е в разгара си. Отговаря доста нагличко на моменти и в къщи и в тренировките и в училище, после като му направим забележка все не било така, все не бил той виновен
На моменти се усеща явно и или избухва или ревва според случая. И той като младежа на Елл след училище го удря на игри и забавления, и вечерта не винаги успява да се справи, в резултат, на което в мейла в края на седмицата почти няма ден, в който да не е бил поне по един предмет без домашно или неподготвен.
Миналата седмица беше събота и неделя на състезания и като се върнаха го карах да провери всичко ли е приключил с домашните, уж беше - после изведнъж е оказа, че за вторник и сряда е бил без домашни почти по всичко - отказах да го извиня, защото имаше цели 2 дни за подготовка. Вчера пък ходих да го прибирам спешно защото много го болял корем и отвисяхме 2 часа в Пирогов, за да установим, че слава богу нищо му няма, но пък сутринта е получил цели две забележки за първите два часа - и то за какво мислите?! Ми не пожелал да си свали качулката в час, защото му било студено .....
Та така - имахме известни разяснения, какви права имат учителите и родителите, колкото това и да не се харесва на магаретата, които са им се паднали. Превантивно го спрях тази седмица от тренировки, с което си спечелих приза за "Гаднярка", защото ако се провали след две седмици на състезанието аз ще съм виновна  , но му казах, че мога да поема тази отговорност и вина 
Условието е до края на тази седмица да няма други забележки по дисциплината и учебните дейности, та сега съм в очакване ....

Иначе и на мен болката ми е тази но е факт, че наистина ние бяхме много по-самостоятелни навремето - причини много, но това не прави нещата по-лесни.
При нас учителите не отказват да обясняват, ама все някой трябва да седне и да изслуша какво му се обяснява - обаче как?! като на двора има все нещо интересно в междучасията, пък след часовете винаги може да се играе и с другия клас 
Абе ще станат хора и те, ама сега разбрах защо побеляват родителите и установих колк много ни е спестил големия, пък мъжът ми се смее и казва, че е добре че успявам да забравям лошото, защото след някоя и друга година и за малкия така ще си мисля - дано ...

Lennyh 

dundi73, да не те разочаровам, но наказанието е х 100 пъти да го напишат.

Навремето и аз бях самостоятелна. Докато учех при баба ми получих само една двойка, защото на контролното по математика съм решила вярно задачите, но на другата група. Ядох много бой  

Моята се опитва да ме работи на друг фронт, "след като се роди Алекс живота ми е нищо". Но не била егоистка.

Ха ха .... и при вас ли ?!
И при нас така, откак се роди малкия все нямаме време за него, не го обичаме, не го поглеждаме, чудим се с какво да го накажем, за да не се налага да се занимаваме с него .... и прочие бисери .... поне съм спокойна за една от възможните му професионални ориентации ....  
Добре, че баткото още не се е сетил и той да предяви такива претенции, иначе ако го чуе някой и набързо ще сезира социалните 

уф, и моята ме работи така. "Що ни трябваше тоя Виктор, едно куче да си бяхме взели, по-добри щеше да е "    понякога ме плашат с тая омраза ли е, какво ли, опитвам се да туширам и накрая като се ядосам и им казвам,че трябва да се понасят , докато живеем заедно, пък после ако щат да се поглеждат  

мерси, сега ще пише още 50 пъти ... не съм сигурна, че това е добро наказание, то не остава време за другите неща. Особено, ако й е практика.

И това ще е първото и последно подобно наказание, което ще й разреша да изпълни. Особено, когато тя няма вина за него.