Фебрилен гърч

Еликс, когато моят син е болен му изписват изопринозин с ампули витамин Ц. Страшен е този изопринозин  мисля, че се води имуностимулиращ, но знам, че не трябва да се прекалява с него, можеш да попиташ лекарят все пак, но един  10-тина дни ще я подкрепи 

И на мен ми се върти нещо за първите ден-два. Педиатърката така ми беше казала-да държа под контрол Т първите два дена, да давам температуропонижаващо на интервали, дори и да не вдига Т. Например на всеки 8 часа да си давам, да не чакам да се качи и тогава само. И двата гърча станаха в първия ден на заболяването.

И нашите в първия ден бяха. Чела съм, че в първите 24 часа са най- чести. Но е имало случай да дам и трети ден,ако ми прави втрисания.

При нас първите два бяха първият ден, а третият на 28-29 тия час, т.е. вдигна Т в неделя в 16,00ч.а а получи гърча в понеделник към 20,30ч.

Нашите два гърча са били в началото на разболяването.

Ние сега сме трети ден с втори вирус с повръщане и разстройство, няма висока Т от 24 часа. дано и не вдигне повече. Да се успокоя ли, че опасността от гърч е преминала?

От първия вирус имунитетът така й падна, че след няколко дена лепна втори вирус. Какво е това чудо не знам. Досега не ни се е случвало 

Здравейте,

за съжаление и ние сме за тази тема с три фебрилни гърча на 1,6, 2 и 2,6 години. Сега дъщеря ми е на 4 и половина. Напълно ви разбирам всички и ви съчувствам искрено. След първия гърч не знаех къде се намирам няколко дни, бях сама с нея в колата, тъкмо се прибирахме след преглед при лекаря и бях дала сироп за температура преди 2 часа. До такава степен не знаех нищо за гърчовете, че първата ми мисъл мисъл беше, че умира. Още помня всичко от този ден, като че се е случило вчера.
След това четох много по въпроса и другите два ги преживях някак. Обаче все пак, не можах да избегна последствията от травмата. Не исках никъде да я пускам да ходи, за да не се зарази с вирус - сега разбирам колко е тъпо, защото тя си ходеше на ясла и на градина, които са си най-големите развъдници така или иначе, исках да съм постоянно с нея, за да не пропусна вдигането на температура, при всяко кихане започвах да меря температурата, тъпчех я с всякакви имунностимуланти,  и т.н. В един момент обаче, мъжът ми реши, че повече така не може и ми обясни надълго и нашироко, че най-доброто, което можем да направим за детето в момента е да я каляваме, за да намалим до минимум броя на вдигането на температура. С голяма неохота се съгласих с него и от малко повече от две години правим следното - през пролетта, лятото и есента - всяка вечер е навън да играе докато стане тъмно, всяка събота или неделя я водим на планина в Родопите или Стара Планина (когато има рекичка по един час е в студената вода, не ме питайте какво усилие ми коства да я оставя толкова време там с ледени крака), лятото освен на море я водим и на планински курорт, а освен това и по няколко дни на палатка до язовир или река, в палатката през нощта е адски студ, дори и в най - горещото време. През зимата я водим да се спуска с шейната, преди седмица се е пускала повече от три часа при минус 10 градуса и цялата в полепен по нея сняг, да ви кажа аз едвам издържах толкова време на студа, но на нея и беше добре.
Извинявам се за дългия пост, но вчера когато попаднах на темата, се замислих, че всъщност мъжът ми се оказа прав и може да съм полезна на някого като споделя. Последното вдигане на температура ни беше миналата вече година през май месец - изкара варицела с много пъпки и три дни температура около 38,5. След карантината веднага я пуснах на градина, и на втория-третия ден тя започна да ми разказва как еди кое си дете повърнало в групата и извикали майка му да го вземе, после и второ и трето дете, и аз бях сигурна, че със спаднал имунитет след варицелата веднага ще лепне вируса, но не само че не го лепна тогава, ами и до сега при постоянно ходене на градина, не е лепнала нищо засега.
Освен трите гърча, досега нямаме усложнение след вирус, никога не е прераствало в отит, пневмония, ангина или нещо друго. Винаги септември и давам по една или две опаковки Биозин и след това домашно приготвен черен бъз и пчелен прашец разтворен в мед, това цяла зима всеки ден, не знам дали помагат, но съм сигурна че няма да и навредят.
Естествено, още ме е страх от нов гърч, но вече имам малко повече надежда, че организмът и е по-силен и ще се справи не със самия гърч, а при срещата с вирусите.
Пак се извинявам, че стана много дълго.

Благодаря за споделеното, gingerr. Аз разбирам, че пречим на децата си с прекалените си страхове. Благородно ти завиждам, че имаш до себе си човек,  който отделя всичкото това време,  за да правите всичко,  което си описала. И вместо да те критикува, е взел нещата присърце. 

На нас от болницата ни бяха дали диазепам ампула, но е минала отдавна годността. Слава Богу - не се е налагало да го ползвам.
От кой лекар да търся рецепта за ампула и евентуално да се коригира дозата?

И ние сме лежали с дъщерята при Литвиненко, също ни бяха обяснили, че при продължителен гърч се поставя.
Потвърждавам и с нашия опит споделеното в последните постове - гърчовете са били до около 24 час от началото на заболяването.
Обаче при не толкова висока температура - 38,3;38.5, първият беше при 39,2
При дъщеря ми опасно бързо скача температурата - за около половин час с над градус. То за толкова няма лекарство, което да действа с такава скорост. За това давам при минимално покачване нурофен или калпол и дебна с хексалгина.
Като надвиши 38, правя леко хладен душ. Най-много се успокоява от него.
В отделението като лежахме и едната вечер се разговорихме със сестрата. Та по нейни наблюдения има определена категория вируси, които влияят и на нервната система и причиняват гърчове, особено при момченцата. Каза ми, че една година се било препълнило отделението все от момченца, които дори не на висока температура, а на 37,5-38 са направили гърч.
gingerr , ние също полагаме доста усилия да ги каляваме, разхождаме и т.н в планината. Напоследък и започнаха по-редовно и интензивно да спортуват. Вярвам, че има значение. Обаче не е сигурно, дали поизрастват като възраст и логично заболеваемостта намалява или всичките ни усилия са дали резултат. Все едно, важното е да са добре!..
Здрави дечица и по-малко безсънни нощи пожелавам на всички през Новата година!

На мен ЛЛ на детето ми даде зелена рецепта за ампули диазепам. Педи ме снабди с маркучета и спринцовка.

Ginger, вярвам, че сте на прав път! Това е и нашата "философия" в отглеждането на детето! 

Здравейте пак,

mutafova78, ние и преди да се роди детето прекарвахме почти цялото си свободно време в пътуване из България, харесва ни да обикаляме и таткото изобщо не се е жертвал в това отношение, но след раждането аз постоянно твърдях, че детето е още малко да го водим и него. Сега съобразяваме дестинациите и маршрутите с нея, което не е лесно понякога, приготвянето на багажа ни отнема много повече време, мрънкането в колата на детето докато стигнем докъдето сме тръгнали ни подлудява и двамата, обаче и тя и ние свикнахме и сега още от началото на седмицата започваме да планираме къде ще ходим.

vera, сигурна съм, че и порастването има значение, и здравословната храна, и психическото състояние на детето, дори и създаването на навик да се мият редовно ръцете и още много други неща. Но освен, че вярвам че това е добро за нея, помогнах и на себе си параноята ми да се превърне в малко по-нормален страх. След всяко излагане на малко по-неблагоприятни атмосферни условия си мислех - утре вече ще е с температура и ще се започне с мъчението, след всяко ходене на обществено място и наличие на кихащи и кашлящи хора си мислех същото и не исках да ходя никъде, защото само това ми беше в главата. Сега пак си го помислям от време на време, но все по-рядко. И аз чакам заветните 6 години, за да ми е по-спокойно, но докато ги чакам искам да направя всичко, което зависи от мен.

След 10 години децата драстично спират да боледуват.
Поне при моето така се получи.