ако секса не върви...

Когато е достатъчно голямо, за да разбере. А дотогава?

Много ми е смешно като почнат да разсъждават какво им било на децата от развод хора, които не са се развеждали. 
Децата възприемат съвсем адекватно нещата когато адекватно са им обяснени.
Не разбират само бебета-кърмачета, но те и нямат проблеми с адаптация.

пс. Няма нужда родителите да са във война или да се карат за да се разведат. Не съм се карала и воювала с мъже.

А къде ще идат децата, че да се приемат! Нали и те трябва да оцеляват - щат-нещат се нагаждат! Така или иначе ги поставят пред свършен факт и никой не ги пита какво искат.

Не е проблема в това, дали разбират - те ще разберат ама как ще го приемат вътре в себе си.

Да, наистина  За да говориш трябва да си бил в едната или в другата позиция, иначе си е бля-бля.

И как го приемат вътрешно?   

Не знам за другите, но аз и мои познати сме го приели много зле.
Да съгласни сме какво да правим, но вътрешно в нас си казваме:"защо не се рабираха?" или нещо от сорта.
Може да има и такива на които не им пука особено, но има други на които им е гадно.

Гадно ти е било защото не са се разбирали, защото не са ти давали достатъчно родителска любов и защото не ти е било адекватно и достъпно обяснено защо до кога двама хора са заедно.

Как ще се чувстват децата зависи само и единствено от отношението на възрастните към тях и към раздялата.
Децата са така устроени че приемат правилата на играта такива, каквито са им внушени. Ако правилно е внушено кое е добро и кое е зло, има и правилно отношение към нещата които се случват в живота. Децата никога не драматизират дори къде-къде по-лоши неща като болести и смърт...Драмата идва от насаждането им в главите от страна на родителите.

Племенника ми беше доста добре обичано дете, а след раздялата на родителите му така се озвери страх ме е да го гледам, малко или много си е кофти.

Не мога да коментирам непознати случаи- зад това "озверяване" със сигурност стои пренебрегване на интересите на детето от нечия страна или неправилни отношения между родителите, или надъхване от нечия страна...много могат да са грешките от страна на родителите довели до подобна реакция. Тя не се е взела от нищото и със сигурност не е резултат на развода, а на съпътстващи го фактори.
Колко са родителите които се развеждат културно и цивилизовано? Броени на пръсти.
Простотията на родителите в развода води до страдания на децата и понякога до морално и психическо осакатяване с травми за цял живот.
Преди да се ожени човек би трябвало да проучи добре как би се развеждал евентуално партньорът му. Една от най-важните информации за него. И пак ще се повторя сигурно...деца от мухльовци не се раждат.
Честно казано жените по време на развод се държат като че ли много по-просташки...Е тогава наистина ми е жал за децата.

Безумно е да се мисли, че някой търпи с такава идея и си е поставил срок, след който да се разведе.    По скоро се е опитвал да оправи нещата.При някои хора се получава, при други не и след като един от факторите ( предполагаемо основен) - децата са големи, вече не се опитва да ги оправи и се развежда.
Не знам ти как виждаш от гледна точка не жената, но след прекратяването на 25 годишен брак,майка ми се омъжи повторно ( беше на 45), сега пък е вдовица след десет годишен втори брак и като гледам има изгледи и трети път да се омъжи. Така, че малки или големи шансове, важното е човек как се опитва да се възползва от тях. 

Децата приемат раздялата, ако родителите са емоционално уравновесени и обясняват какво се случва. Ако детето е "озверяло", обикновено това е начин да привлече внимание към себе си, защото в един процес на раздяла, двойката забравя, че съществува детето и не му се обръща достатъчно внимание и не му се обяснява какво се случва. Ако детето е малко, копира емоционалното състояние на родителите- най-често на майката, ако майката е тревожна, бебето е тревожно и неспокойно, то може да не може да "разбере" вербално какво се случва, но е изключително емоционално интелигентниои чувствително, за да установи, че нещо се променя, че ситуацията е несигурна, че майката е разтревожена и емоционално нестабилна, това се отразява и на детето.

Хубаво е, ако раздялата е съпроводена от много емоция, дори само и от единият от родителите и е намесено дете, т.е двойката има дете, да се потърси професионална консултация за справяне с кризата....да всяка една раздяла в семейството е криза, но с едекватно поведение и реакции от страна на родителите, тя може да бъде преодоляна и да не даде негативно отражение, на детето, но и с професионална помощ, може да се научат как двамата да общуват пълноценно в новите отношения/ няма как да не се налага да общуват, тъй като детето изисква това/.

П.П Децата са достатъчно емоционално чувствителни, за да разберат , че нещо в семейните отношения между родителите не е както трябва, може да не могат да го назоват, което е още по-страшното , защото първо това ги обърква и второ те копират модела на нездравите семейни отношения, т.е след това те ще считат за нормално и дори ще се стремят към подобентип отношения,  да създадат връзка в която няма любов и отношенията са само  приятелски, без любовта и страста да са водещи. Семейни отношения в които връзката се основава само на приятелство  и секса не доставя удоволствие, а напротив- болка, не са здрави. Въпрос към авторката- мразила ли си, обвинявала лис и някога съпруга си за това, че не е способен да ти достави удоволствие, както другият мъж?
За справка, една достъпна психология- Ерих Фром "Изкуството да обичаш"  

Никак не съм съгласна че "всяка раздяла в семейството е криза". Пълно е с двойки които празнуват развода си заедно в ресторант с хапване и пийване като най-приятен повод.
Макар да не съм празнувала, никакви кризи не съм забелязвала. Хайде да не слагаме всички под един знаменател!

За мен лично децата не са НИКАКЪВ фактор в личния ми живот и по никакъв начин не биха могли да ми влияят на това ще бъда или не с даден мъж. Те просто нямат НИЩО ОБЩО с това. Така както имат един баща, така могат да имат и пет.

Имало ли е семейство и стигне ли се до раздяла, значи нещо се случва/не е защото някой има рожден ден или е спечелил от тотото/.  Разделящата се двойка ясно трябва да си даде сметка, че дори и за тях това да е логично решение и решение, което ще донесе повече комфорт и спокойствие, то за детето не е така. Разделят ли се мама и тати, то това е криза за детето, излиза се от рамките на познатото и следва, непознато-несигурно. За това е важно да се обясни на детето какво се случва. Да се дадат ясни отговори на въпросите и страховете/които то със сигурност има/ Не го ли разберат това родителите, шанса детето да изживее криза/дори и скрита за тях/ е голяма.  Не твърдя, че децата може да са фактор да се вземе решението дали да се продължи връзката или не, решението трябва да е на родителите, но децата са част от семсйвтото и те участват в събитията. Ако се игнориат и се изолират в този процес, то може да остане в тях впечетление дори за вина.

Никаква криза за детето ми не е било престанете с тези идиотщини! Детето ми е почувствало само и единствено суперлативи от тази раздяла за каква криза иде реч?