Подсъзнанието може всичко 53 /Линкове за всички техники има на първа стр.

  Да приемеш, че от една страна, няма начин да не грешиш, докато си на тази земя, и от друга страна, че всичко, което смяташ за грешка сега, впоследствие ще се окаже стъпка към нещо друго, което е важно и хубаво.   
[/quote]

Мила Ако знаеш само колко си права, тия думи ме разплакаха. Защото при мен е точно така. Грешката, която направих доведе до много важна и голяма промяна в живота ми. Сигурна съм, че ако можех да се върна назад бих я повторила отново, но по съвсем друг начин, т.е. бих направила нещата по разумно, а не емоционално. Но аз винаги съм била много емоционален човек, което в много случаи ми вреди. Копирах си някои от твоите думи, на Рози и на shiningsmile  и ще си ги разпечатам и припомням, когато почувствам гняв и обида.
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Розичка , много ти благодаря за почерпката - тъкмо от сладко имах нужда   
 Благодаря ти и за пожеланията - нека да бъдат 

Рози и рози, Благодаря за почерпката!  Такива моменти са си направо втори рожден ден! Честито! 
Това, което си написала за приятелите, се отнася едно към едно и за мен. Искам само да те попитам нещо и да си сверя часовника. След чистката на онези, които по една или друга причина са отпаднали като приятели, колко ти останаха? Ама такива, на които имаш сто процента доверие и би влязла в огъня заради тях?

Рози Честито и от мен, много сбъднати желания и хубави моменти, любов, късмет и най-вече здраве ти желая!

Raboteshta
Рози, честито и от мен и благодаря за почерпката!
Нека от всичко да има в живота ти! А ти знаеш как да го употребиш! 

Не съм Рози, но в този въпрос забелязвам прекалени очаквания и вадя чехъла. Не мисля, че би трябвало да разчиташ на 100% доверие или каквото и да е от когото и да е. Абсолютно всеки си има една граница, която не бива да се насилва в името на "приятелството" или  "любовта". Това важи и за най-близките. Влизането в огъня е добра поетична метафора, но - дотам.

Чувстрам се наритана и мааааалко поумняла.

В момента дори не съм сигурна в съществуването на Бог, камо ли в чувствата му към мен. Резултат от последната криза, която ме засили в неочаквана посока. Но  пък стигнах да извода, че аз се обичам и, вместо да обвинявам външни сили в липса на състрадание към горката аз, мога да се измъкна от батака на собствен ход.

Поздравления за юбилея

Че защо пък да се завирам из огньове??? Аз си имам чешма на двора с ледена вода да им лисна по една кофа на драмата, ако има нужда, и да оправяме нещата без саможертви. Това така по поетиката, но идеята се разбира.

А по първата част на въпроса - след чистките към момента си имам... чакай да броим - С, С, С, Д, Д, М, А, И, З, К - дотук 10 броя човеци, на които мога да разчитам според зависи техния и моя живот и които броя за приятели. Останалото е в категория познати и в преход от втора към първа категория в някои моменти с известни уговорки. Ако някой е преходил от първа във втора категория, както казах връщане няма. Да отбележа, че ако някой от първите пет от тези хора има проблем и майка ми например има проблем по едно и също време и от равнозначна важност, майка ми ще чака.

И както вече казах доверието е особена категория при мене - има един единствен човек от горния списък и изобщо в живота ми, който знае всичко за мене, както и аз знам за него неща, които никой друг не знае включително неща на членове на семейството, които се броят за дълбоки семейни тайни, но просто ние двете смятаме, че си е наша работа ние двете кого и по кой повод обсъждаме.

Момичета, помогнете ми с утвърждение или и аз не знам какво...спирам едн от хапчетата за нерви и на моменти усещам липсата му и не се чувствам добре. А в същото време не искам цял живат да пия хапчета и  да ходя по доктори. И ако задържа това палажение ми казаха докторите, че след два месеца може пак да забременявам и искам да съм добре...

Утвърждението, трябва да ти е приятно и да те накара да се чувстваш добре.
Аз съм здрава,спокойна и щастлива и безумно красива. Така че да те накара и да се усмихнеш. Пробвай и с хоопонопоно на Джон Витале. http://dreamland-bg.com/index.php?topic=89.0

Ако не бях чела предишните постове на Рози, щях да си помисля, че отбелязва денят на топките във всичките им размери.  Попътен вятър и догодина да почерпиш с още по-големи топчета, Рози! 

Напълно споделям! 

Делфинка, от тук написаното разбирам, че направо си се взела на буксир и предусещам, че наречената от теб "неочаквана посока" скоро ще се окаже, че е желаната посока! Понякога на всички ни е нужен по един здрав ритник в трибуквието, за да се отърсим от заблудите и да прогледнем за новите възможности.

И в тона на последните 2 страници: една моя позната обича да казва "Ако слушаш другите, няма да чуеш себе си."
Прави ми впечатление, че някои хора често използват думата "грешка".  Ами че тя си е една голяма и тлъста хлебарка. Няма грешно и правилно! Има неща, които сме направили и такива, които не сме. Това е. Във всеки един момент от развитието ни като личности постъпваме по определен начин, който съответства на ценностите ни към конкретния момент, на емоционалното ни състояние и на куп други неща. Нали живота се живее живеейки, никой не се ражда с инструкция за употреба в памперса.
 

Да, хоопонопоно!
Да ви разкажа как ми помогна на мен преди два дни. Трябваше да заверя  автентичността на моят подпис положени върху едни документи, за които има срок до края на годината. Голяма объркваница, тук не искат да ми ги заверят,защото не са им на родния език. Ами вас викам, защо трябва да ви интересува какво пише, само удостоверете, че аз съм тази дето си слага подписа под съдържанието. Не, не може ло така. а сега де! Трябва да си ходя у нашенско,имам време,по чиста случайност съвпадение с една ваканция, но пък затварят летището за ремонт и няма да мога да летя оттук и става една...Уф! Сещам се за посолството, звъня. Звъня повече пъти, че те отговарят само между 15:00 и 15:30 и тогава е истински късмет да ги извардиш. аз успявам и мога да отида, пак с уговорката,че приемат от9:00 до 12:30.Всичко е уж наред. Документите ми са попълнени от адвокат,т.е. спокойна съм. Пристигам в Рим. Не вали, времето е страхотно. Вземам такси, задръстване,пристигам към 11:00. Има време. Спокойна съм, но си повтарям:обичам, благодаря, прости,съжалявам. Идва ми реда. Госпожата гледа документите и заявява, че така както са попълнени, те не могат да заверят пълномощното. Ухилвам се Тя се облещва, явно реши, че не съм наред. Викам,ами добре, какво може да се направи?Мислено обаче продължавам да си повтарям тези думички, като напев. Ами намерете някъде да ги свалите, някой интернет. Да, добре,ама къде? Охраната ми показва горе долу къде да търся. Времето обаче върви. Питам на едно място:Не! Питам едни хора от квартала. Насочват ме към един магазин за компютри. На паралелна улица.Заминавам натам. Не, госпожо, вика, не правим такава услуга, вижте по-надолу. Вървя, вече е почти 11:40Наоколо само кооперации, дори движение няма по това време. Аз продължавам да си повтарям наум думичките , главата ми е изпразнена от мисли. Вадя мобилния да се оплача на мъж ми. Прибирам го. Няма да го притеснявам, не е честно. "Прости ми,обичам те...."Улицата свършва. Виждам два магазина. Вторият е за копирни услуги. Влизам. Един клиент чака. Зад щанда няма никой. Едно младоче се вижда в дъното на магазина. Чакам и повтарям все тези думички. Ето че свършва. Обслужва клиента. Вече е почти 12 бе десет. Питам. Не правим такава услуга. Продължавам да благодаря,усмихвам се, а ми иде да крещя. Толкова зор. Ама щом не може, така трябва. Тръгвам да излизам и до мозъкът ми достига,...но ще направя изключение".Падна ми товар от гърба. Намирам документа, сваля ми го. Струва ми само 30 цента.  
Излизам. Почти изхълцвам от напрежение. Съвземам се и се запътвам към посолството. Влизам. Остават ми 15_тина минути. Служителката ме оставя да чакам. Накрая ме вика. Всичко е наред.Подписвам. Плащам повече, отколкото очаквах.Двойно. Смятам си парите,имам банкомат, но наблизо не видях банка. Оставам с пари за такси до гарат и за билет до летището. Ще се справя си викам. Поканват ме да изчакам навън. започват да изнасят готовите документи. На една госпожа и казват, елате към 16:00 часа. Изтръпвам. Ами сега. За, Вас, след десет минути на желязната врата. Всички се изнизват. Оставам сама. Излиза и охраната. Не спирам мантрата. Накрая чувам моето име. Заветните документи.
Звъни ми мобилният. Мъжът ми ме пита дали всичко е наред. Да, всиччко е О.К.
Извиках си такси. Струва ми с 5 евро по- малко. Уау! Остава ми за кафе и вода!
Бях поискала от едни съфорумки, малко енергия. Така и не ме бяха забелязали в навалицата. Само един глас подкрепа Е, поне един човек си е мислил за мен.Една непозната, но ми стана много мило. А и разбрах нещо важно:Всичко е в главата ми. Аз мога да го направя и се справям чудесно. Мислех си, че ми помага изпратената енергия,все още не знаех, че дори не ми бяха прочели поста, а то съм била аз. Моята вяра ми е помогнала и това, че не се отчаях и не се предадох.
Много е стресиращо, но и многог удовлетворение изпитвам!
Много ли ревах!? Простете,ама имах нужда да споделя!
Рози

  Жизнеутвърждаваща необходимост. "Грешката" е думичка, която съзнателно не употребявам за себе си, ни наум, ни на глас. Всяка стъпка,  дали напред, встрани или вляво, е крачка извървяна в правилната посока на моя личен път.

Прегръщам всички ви!!

И да вметна - в моя живот съм съжалявала само за неща, които не съм направила - не съм казала, когато съм искала, не съм попитала, когато не съм разбирала или съм изпитвала съмнение, не съм отишла, не съм приела, не съм отказала, не съм взела, не съм дала, не съм, не съм, не съм -това, което съм изпитвала отвътре, че е правилно. Единствено за пропуснати неща. От страх, от срам, от притеснение, от съмнение, от недооценяване на себе си!! На практика съм съжалявала, когато съм се съобразила с външни, чужди, наложени или измислени "правила"....

Преди една година с голямата моя промяна едно от нещата, които реших, е, че винаги, когато поискам нещо, ще го правя. Отначало ми беше много сложно, но си го повтарях през цялото време. И всеки път, когато имах импулс за нещо, се впусках с цялата си душа. Едно нещо няма, за което да съм съжалила. Едно!!! За цяла една година..... Имаше и хубаво и лошо, но съм безкрайно доволна, че винаги правех, когато поискам нещо.

Изводът е ясен - това е моят живот.

danilu , ти си вълшебна фея, нали знаеш??!!!!!!!!

 

Рози, мила, честит празник Нека това, което си ни пожелала, да ти се връща двойно и всяка седмица да празнуваш годишнина от някое важно и прекрасно за теб събитие  
 А за пожеланието ти към мен.....как ми напипа чувствителното място  
 Имам много любов в себе си, която да дам и много място за получаване на любов и знам, че някой ден ще срещна най-подходящия човек    И ще нося това:  
 Не гледам Вип Брадър, но снощи случайно видях как на Мариана Попова й предложиха брак и оттогава ми е едно романтично  
 danilu, Raboteshta, Клемче, Делфина   Дерзайте, всички ви подкрепяме  
Голяма благословия сте момичета, обичам ви  

Здравейте мили момичета , феи и богини 
Включвам се само да ви кажа че много , мнооооого ви обичам и ви благодаря за всичко   
Благодаря ви за думите които ми дават сила и вяра