Момичета-кагебейки, да знаете: КГБ-то СМЕ ГОЛЯМА РАБОТА!
Иве, Янче, Дидимити, благодаря ви от сърце, че дойдохте!
Вярвайте, голяма подкрепа, голяма сигурност, голям щит ми бяхте!
Усещах, че в залата не бях сама
Рапортувам: Днес бях много, ама много щастлива!
За първи път изпълних свое стихотворение на фестивал! Като започнаха да ме поздравяват, още зад кулисите, непознати хора в коридорите на Спортна зала, колежки от моя клуб и от други пенсионерски клубове, с които се знаем само по физиономия, получих грамота за участие и грамота от Редакцията на в-к "Пенсионери", представителя им в журито ми поиска стихотворението за да го отпечатат в един от следващите броеве, а бе еуфория, никога не съм получавала такова внимание!
В журито беше артиста Пламен Георгиев от Варненския драматичен театър, като съм си казала стихотворението тръгнал да ме пресреща на изхода на сцената, обаче аз минах от друга врата...... както и да е след кратка гонитба се срещнахме. Думите му бяха "готви се за гала-концерта, много ми хареса стихотворението ти, обаче искам да го изпълняваш с малко по тъжен тон, все пак се казва "Пенсионерска орисия"!
Утре с колежки от Клуба сме пак в Спортна зала, но вече само като зрители, а в неделя....на гала-концерт!
Такааааа......, сега да ви кажа нещо смешно: вчера на сбирката ни в Клуба, прочетоха от в-к "Пенсионери" в последния брой от сряда 17.10., дописка за нашето дружество "Зора", където се пише за мен, как чрез Интернет съм се запознала с пенсионер от Нови пазар, член на Пенсионерски клуб, как сме си писали, как сме събрали двата клуба първо във Варна, после два пъти в Нови пазар, през Ноември те ще идват пак и т.н........
И отивам днес сутринта на РЕП в квартала ни и питам продавачката "имате ли "Пенсионер" от онзи ден?" Тя казва "свърши", тогава един мъж, който си купуваше вестник се засмя и каза "А бе, дайте на госпожата един днешен пенсионер, че е пресен, защо и е от онзи ден!"
Последва такъв смях и от тримата ни, че и сега си се усмихвам! Ама наистина, защо ми е онзиденшен пенсионер, я нещо по-свежо, днешно!
Дано съм допринесла да се усмихнете, пък и да се гордеете с мен!
ЛЕКА НОЩ !
......това е положението.Моята свобода е ограничена.Правя това ,което трябва,а не това ,което искам. 
Та вече съм готова за подвизи, ама май у дома, с прахосмукачка, парцал и черпак. 
Както се казва "ще ни изяде ушите" 
мамсиии няма спасение от слугинажа 
С пожелания за здраве, късмет и много красиви моменти
!Жапко че не успях да дойда, че бях на работа !
не знам на какво?//Сутринта прочетох всичко, написах , поздравих......ама кой да натисне 
