Коледно-новогодишно- юлска!!!

Какво си правите?
Аз съм сама, свърших си всички задачки за днес и сега съм се настроила на една кротка вечер с някой сериал. Мойте тримката са планинари, изкачиха некъв си връх 2100м и ще спят в една хижа на 1800м  да им се чудиш на ентусиазма 

Аз пък бих искала някой ден да ме вземат и мен  Днес се пробвах да ги кача на Витоша, но не се преборих.
За сметка на това се учих да правя мъфини и има за една седмица напред    Сашо пък харесал кафемашина и цял ден я караме на кексчета и горещ шоколад.

никой да не се разпише от събота до днес 
Бойкот???? или нещо друго
Днес бях на преглед
Чааве N 2 го мерят към 2.600 кг към момента и с 1 седмица напред по размери, което не е притеснително имайки предвид че и Ина беше така, но не се е завъртял    Дават ми срок до края на месеца да се завърти, ако не иска - ще ме режат, което малко  ме стресна  Мен от секцио ме е по-страх 
Мрън мрън
толкова беше от мен    

Там-там има време да се обърне 
Много се радвам на хубавото време, дано се задържи оща малко...

Там-там, дано се обърне.  В Ю тюб имаше разни клипчета с пози как да накараш бебето да се обърне, но не знам дали е препоръчително да ги правиш вкъщи. И мен ме беше страх от секцио, но от приятелки знам, че не е страшно и бързо се възстановиха после. Не го мисли, ще стане както е най-добре и за двамата.  Къде ще раждаш?

Сега Ири е с варицела. Карая по-тежко от Софи и с повече пъпки, но е без температура. Има пъпки и по езика и по венеца, по гърлото, явно и по вътрешните олгани, защото се оплаква от болки в корема и взе да кашля, а днес сутринта повърна. Сега живна де и играе. Надявам се да започнат да завехват вече. И аз се пооправям, но съм на урбазон, защото ме удари много лошо в ставите и се сковавах нощно време. Надявам се да го намаля постепенно.

Там-там, нали си в осмия месец още около две седмици поне? Дано се завърти младежът!

Гери, не беше ли минал инкубационният период при  Ири? Аз мислех, че се е разминала някакси. Да й минава бързо!

Не, до 12.11. беше инкубационния период. При нея първата пъпка беше на 08.11. Надявам се от утре да е по-добре. Сега вилнее из къщи.  Хубавото е, че децата бързо се възстановяват и че ще знам, че са я изкарали вече.

Бързо оздравяване на болните желая!

Там-там, не останало вече.


***

Какво казвате на вашите 5-годишни за смъртта? Питат ли ви? Искат ли подробности?
Раян напоследък говори по темата и то все преди сън. Казва, че му е много мъчно, че няма да може да ни вижда, когато умрем с баща му. Пита кога ще се случи това, кой ще бъде първи и такива разни уточняващи въпроси...

Веси каквото такова,важното е всичко да е наред А и има време може да се завърти човечето...
Гери ,хайде да си тръгва баба шарка от вас!Бързо възстановяане!
НР, Ева ме е разпитвала за смъртта преди година,тогава обясних ,че всички хора са родени и умират,стават звездички.Тя пък се притесни как е щяла да се храни ако умре, звездите нямали уста.Стана ми мило....Но преди месец започна често да плаче насън и така няколко нощи.По време на баня една вечер започна да плаче много жално, да говори ,че не иска да умираме- аз и баща й- че иска да е винаги с нас,че я е страх.Казах й, че това ще стане когато ние остареем,тя ще има свое семейство и дечица, за които да се грижи, а ние ще гледаме всичко отгоре и ще я подкрепяме.Уж се успокои и то по скоро заради дългото ми обяснение,заслуша се в приказките ми.Но още няколко вечери плачеше много.На мен ми е трудно да говоря на тази тема и заради собствените ми страхове......Гери ти какво си обяснявала при такива въпроси.....?

 
и аз си повтарям, че важното е всичко да е наред пък за другото - здраве да е
Благодаря за подкрепата
За смъртта сме говорили много с Ина / особено след смъртта на брат ми миналата година/ Честно казано и беше трудно да разбере. Даже си мисля, че все още не осъзнава какво се случва и на мен ми е интересно Гери да сподели по темата
Снощи съм сплела 34 плитки, че днес ще се снимат в градината и Ина реши, че иска да е къдрава като приятелката и - сутринта беше като негърче,  но ако знаете как се радваше на прическата си 

Ами в нашето семейство, на първо място, темата за смъртта не е тема табу. Говори се за нея открито и дори съм водила децата на няколко погребения без да се притеснявам дали това ще ги травмира и как ще реагират. Не казвам, че това е правилното, просто споделям опит. Може би, колкото по-нормално и спокойно се подходи по един проблем децата го приемат нормално. Нали така пише по книгите за възпитанието на децата? Забелязвала съм, че когато аз изпитвам неудобство или притеснение по дадена тема, то това се предава на децата. При нас е така и не сме имали проблеми в смисъл да се уплашат или да не могат да спят. Така се случи, че Софи още като беше на година и нещо починаха няколко наши близки подред и нямаше на кого да я оставя и винаги съм я водила с нас и след това. Все се намираше някоя баба да дава съвети да му измия обите и т.н. Е, никога не са се урочасвали.  Много е важно да не се поддаваме на суеверия. Казвам истината, че човекът е починал и отива на небето при Господ и ангелите, където продължава да живее. В последствие и с Ирина същото. Така се случи, че бабата, която живееше на село /която Ири обичаше повече от родните си баби/  почина внезапно и тя присъства на цялата процедура, опелото и на самото погребение. Обясних й, че всички някой ден умират, когато остареят. Даже е имало случаи да ми казват: "Ти като остарееш и умреш,аз...". Такъв е животът. Човек се ражда и умира. След тези случаи са ме питали например: "Сега баба е там долу в гроба, нали?" И аз обяснявам, че тялото й е погребано там, но душата й е на небето и тя там вече не е болна и стара. За съжаление имахме и случаи на починали дечица на наши близки.  Не съм я водила на погребението, но пак обяснявам, че детенцето е при Господ, а за един християнин няма нищо по-хубаво от това. Научили сме ги да се молят за починалите и няма сутрин или вечер, в които да не се помолят за починали наши близки, които познават и за Етко. 

Съжалявам, мисълта ми не тече много гладко... Нещо не съм в кондиция днес. 

Аз ви бях споделяла, ори Кая тази тема беше много актуална миналата година, много дълго време не спираше да я повдига, посъщия начин - какво ства, кой ще е първи, колко ще й бъде мъчно за нас... В крайна сметка това, което мисля я успокои, беше, че й обясних, че душите на хората отиват на небето и че там всички близки се събират и пак ще сме цялото семейство заедно. Освен това вече вярва, че дори и ако някой не е жив, той не спира да съществува, пак е с нас, обича ни, подкрепя ни и т.н. Привидно лесно прие когато втората ни златна рибка умря преди 2-3 седмици (третата умря вчера, просто изобщо не й казах), но откакто това се случи, не иска изобщо тя да храни рибките, изобщо даже не ходи при тях, каза че не иска да мисли за това.

Айде да побутна темата

Бързо да си признава кой миналата година беше правил коледен календар със задачки и наградки  може и на друго място да съм чела, ама да почна оттук 

Май беше Там там. 
Аз кашлям и така ме боли трахеята 

Там-там беше правила някакъв, но не помня дали беше с награди
Да се похваля,че Пепи е приет в градината и го записах. Но ще тръгва, догодина може би март. Касиерката каза, че няма да имам проблеми с НОИ, понеже щял да се води "не посещава" и няма да ми спрат майчинството.
Някой друг освен Раян можеше ли да чете?