Помощ.Как да обясня на детето си че баща му не го иска

Цял живот ще го играем психолози за децата си  , заради тия БНДта, а това отнема много енергия.

Това го преживя и моето дете макар и в малко по-различен вариант. Понеже аз и той се изнесохме от общото ни жилище след скандал, у него остана впечатлението, че заедно сме изгонени. Аз не стъпих повече, но у детето има известна горчивина когато отива при баща си. Удържаме положението с много обяснения и най-вече с факта, че стаята и играчките му са неприкосновени... засега.

Принципно винаги съм била за истината. Но в случая детенцето е мн.малко.  
Ако още се колебаеш как да постъпиш - може би психолог би помогнал. Навярно има подходящ начин, хем да не се лъже детето, хем да е поносима истината.
Но в името на детето може и да преглътнеш за миг обидата, и да го потърсиш, ако и това не помогне, не зная.
Успех.

Няма нужда ти да обясняваш на детето си решението на баща му. Нека той лично да му каже това. Да го видим дали ще има смелост за такава стъпка и с какви очи ще погледне собственото си дете, казвайки му, че не го иска!!!

Ако е като БНД ще го направи без да му "мигне окото". Да уточня, че нито аз съм провокирала с нещо подобно поведение, нито детето подобно отношение. Винаги сме се съоразявали с личния му живот, не сме нахалствали и искали нищо. Аз не съм си позволявала да му се обаждам нито с повод нито без повод, за издръжка не съм го съдила не съм и търсила пари от него.
Та ..... един ден  "екземпляра" отишъл в училище, измъкнал детето от час, завел го в кафето, казал му че жена му е бременна и ужасно много се притеснява от позвъняванията му и трябва да спре да го търси, хвърлил му някакви пари и изчезна от живота му. За по сигурно си смени телефона. Не е добра идея тези неща да се оставят на създателите, пораженията които могат да нанесат с простотията си са огромни.

I.Hr, брутално! Съчувствам ти, че трябва да се справяш с пораженията от подобно отношение. Аз като майка мисля, че познавам детето си най-добре и предпочитам да нося лошите новини след като така или иначе му бърша сълзите през нощта.

Ами .... да. Детето на "ужасно притесняващата се" също вече е без баща. За това смятам, че най малко би трябвало да ни интересува как са се чувствали "бащите" и какво ги е докарало до решението да зарежат децата си.

  I.Hr , на такива ситуации като твоята, трябва да се гледа от друга гледна то4ка . Детето ведньж е било наранено, но поне знаете(и ти и то), 4е пове4е няма да мине през подобно унижение, преживяване, или както може да се наре4е такова поведение от страна на бащата.

Кьм авторката, моето мнение е, 4е не трябва да тьрсиш бащата, детето не е толкова малко, колкото по-рано разбере какво се слу4ва в реалност, толкова по-добре ще е за него. Няма нужда от обяснения с подробностти, просто можеш да кажеш на детето, 4е баща и живее на друго място и не знаеш защо не идва("сигурно е зает"нещо от този род можеш да кажеш).Което е истината!
Бащата на моето дете, идва да го взима на две седмици ведньж, когато беше мальк даже имаше период когато изобщо не е идвал. Ако детето ме е питало, защо не може да ходи всяка седмица в кьщата на бащата, сьм му казвала да го пита него. Мога да ти кажа, 4е с годините "бащината фигура" за него изобщо не му при4инява никакво 4увство на болка или неудобство. Ходи в неговата  кьща, защото за него е разнообразие на ежедневието му- разходка, с други думи.
Няма потребността да бьде с него. Синьт ми приема много пове4е друг 4овек като "баща", от колкото собсвеният си баща. Никога за 8 години и половина, не е 4уло лоша дума от мен за сьздателя, аз сгреших в отношение, 4е добри думи е 4увало. Просто трябаше да пропусна както добрите, така и лошите.
Показах на детето си, едно безрали4ие кьм баща му, 4е то самото прие много нормално факта, 4е бащата не идва 4есто.
Пак казвам, това е мое мнение и мой опит, аз мога да говоря от моята страна на нещата.При мен вси4ко се разви по този на4ин, може пьк при други да не е така.

без да чета другите, може и д а повторя някой:
обясни му, че ти го искаш.
за дете е по-важно да знае, кой го иска , а не обратното.
и вместо да обясняваш, колко на някой не му пука, обясни му, колко е важно и отговорно да бъдеш родител, а това не го може всеки.

може и още да пиша, ма нещо ми се размести клавиатурата и едно търсене на букви, ми се налага и не мога да пиша бързо, а това ме ядосва.
поздрав най-сзрдечен

Милки !!!
Забавна , както винаги !

При нас е както при Валчето - дъщеря ми не изпитва потребност да се вижда с баща си .
Аз също проявявам безразличие към него и нямаме никакви драми .
Колкото по-малко , толкова по-добре !
Не говоря лошо за него , но не спестявам очевидни факти .
Пък и тя вече е голяма и си прави сама изводите .

Да Вал, моето е много различно, дадох пример от живота си като аргумент защо не трябва да оставяме "бащите" да обясняват на децата си че не ги искат. На такъв индивид не му пука как се чувства детето.
За моят син създателя му е чужд и не изпитва нужда от него. За щастие мъжът ми се справя с ролята на баща и на двете ми деца перфектно.

И аз съм на мнение, че когато ние не драматизираме нещата, децата ги приемат по-спокойно.

Към авторката- детето е още малко и може да му се отклони вниманието. По-късно ще свикне.

Преди време е имало по-малко деца на разделени родители, следователно децата се чувтваха различни. Сега, когато знаят, че на  много от техните връстници родителите са разделени, при което бащите доста често са забравили, че имат деца, самите деца по-спокойно приемат това обстоятелство. А децата помежду си доста си  споделят за това какви са отношенията в семейството. Знам, че има и затворени деца, но те пак слушат другите  връстници и се успокояват.

И аз се чудя още от сега как да постъпя един ден - сега съкровището ми е на годинка и 3 месеца. Как се казва на едно малко дете, че баща му ама въобще не се интересува от него? Мисля си, че най-добре би било да му кажа, че баща му е  болен човек и хората с такава болест просто не могат да обичат никой. Да му обясня, че баща му не е лош човек, но той просто не обича никой на този свят и затова не е при нас, защото обича само себе си и не желае да се грижи за никого за мен, за детенцето ни, за никого. Много ми е болно, но знам че по-лошия вариант е да сме заедно с таткото - той въобще не искаше да се доближи до детето още когато беше бебе- нищо не го интересува още от тогава, пиша буквално. Нито дали детето е нахранено, нито дали има дрешки, нито дали имаме пари, абсолютно нищо, дори го мързеше да си играе с детенцето. И колкото и да е странно аз наистина мисля, че това не може да бъде нормален човек с нормална психика, вярвам че на такива хора им има нещо, защото нормалните хора си обичат децата. Та мисълта ми е мами, добре ли е това да му кажа като порасне и започнат въпросите или.. друго да мисля? Само да доуточня бащата не е дал и стотинка за детето ми както и никога още от самото раждане не се е грижил дори за час за него. Преди да ни изостави просто си лентяйстваше по цял ден вкъщи, мързелуваше си и така беше, аз си го отглеждам сама още от раждането. При никакви обстоятелства не ни търси - рожден ден на детето, имен ден, детски празник...Нямал е никога желание и да общува с детенцето, да го прегърне да му се порадва. Детето не го познава.  Още от сега се чудя как се обяснява такова нещо.

antonia poli , такова нещо, просто не се обяснява.
Ти не беше ли наясно колко струва този мъж, още преди да забременееш?

Когато бях малка баща ми замина в чужбина на работа. Не се знаеше колко ще остане, ще ходим ли при него и изобщо какво ще се случи. На 7 год. не можех да намеря обяснение как човек си оставя детето и заминава, затова разказах на всички деца, че е болен от СПИН и се лекува. След години научих в университета как детското съзнание не може да се справи с нерешените ситуации и все търси свое "логично" обяснение. Научих, че истината е във фактите и това се казва на детето. Ако искате да говорите за чувства, попитайте го за неговите, не го товарете с вашите емоции към БНД.