Плагиати
- Публикувана: 17 окт. 2012, 22:32 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2013, 20:39 ч.
# 226
19 окт. 2012, 14:28 ч.
Една ранна утрин бабата на ЧШ излезе да поразходи на въздух. Срещу нея бодро и някак прекалено наперено подскачаше някаква повлекана.
"Само не ми казвайте, че днес Червените шапчици изглеждат така, истинска безвкусица!" - помисли си и не й стана приятно.
Разминавайки се с нея, ЧШ я забърса с рамо и изпод бялата й блузка се подае презрамка на сутиен в прекалено ярък цвят.
- Момиче, не гледаш ли къде вървиш, поне едно "извинете" можеш да кажеш! Тук имаме навик да се извиняваме като не се държим добре.
- Извинете, но бързам за работа!
- Че отиваш на работа се вижда, а по облеклото ти си личи и какво точно работиш. Спокойно, клиентите няма да избягат.
Червената шапчица продължи, а бабата неодобрително измрънка под носа си: "Девойче от село с претенции! Преди години, когато тук си бяхме само кореняци, такива гледки и такова поведение биха били недопустими, сега гората се напълни с всякакви...".
Виж целия пост
"Само не ми казвайте, че днес Червените шапчици изглеждат така, истинска безвкусица!" - помисли си и не й стана приятно.
Разминавайки се с нея, ЧШ я забърса с рамо и изпод бялата й блузка се подае презрамка на сутиен в прекалено ярък цвят.
- Момиче, не гледаш ли къде вървиш, поне едно "извинете" можеш да кажеш! Тук имаме навик да се извиняваме като не се държим добре.
- Извинете, но бързам за работа!
- Че отиваш на работа се вижда, а по облеклото ти си личи и какво точно работиш. Спокойно, клиентите няма да избягат.
Червената шапчица продължи, а бабата неодобрително измрънка под носа си: "Девойче от село с претенции! Преди години, когато тук си бяхме само кореняци, такива гледки и такова поведение биха били недопустими, сега гората се напълни с всякакви...".
# 230
19 окт. 2012, 14:38 ч.
Айде другия лагер сега
ЧШ навлезе в Централната гора и се огледа подозрително. Хвана по-здраво кошничката, пълна със сборници по математика, намести значката си с надпис I hate facebook и закрачи стегнато, като си мърмореше: "Хм, и какво толкова й намират на тая Централна гора, все едно тукашните са голямата работа. Че то при нас в Южната си е сто пъти по-хубаво, пари да ми дават, няма да се преместя тук".
Внезапно някаква черна фигура се размърда в храстите. ЧШ стреснато подскочи:"Ох бе, Вълчо, акъла ми изкара, взех те за поп! Навсякъде са плъзнали, гадовете, религия, та религия, да му се доповръща на човек!".
Виж целия пост
ЧШ навлезе в Централната гора и се огледа подозрително. Хвана по-здраво кошничката, пълна със сборници по математика, намести значката си с надпис I hate facebook и закрачи стегнато, като си мърмореше: "Хм, и какво толкова й намират на тая Централна гора, все едно тукашните са голямата работа. Че то при нас в Южната си е сто пъти по-хубаво, пари да ми дават, няма да се преместя тук".
Внезапно някаква черна фигура се размърда в храстите. ЧШ стреснато подскочи:"Ох бе, Вълчо, акъла ми изкара, взех те за поп! Навсякъде са плъзнали, гадовете, религия, та религия, да му се доповръща на човек!".
# 233
19 окт. 2012, 14:51 ч.
ЧШ винаги беше ухилена и снабдена с невероятно чувство за хумор, което оценяваха освен нея камерен състав от горските й другари. Носеше кошница пълна любов и топли чувства, които раздаваше чрез 
и пак така на всички земни твари. "Милички, сладички, кукувичките мииии, либя ви, цункам ви, гункам вииии!" 
Виж целия пост
и пак така на всички земни твари. "Милички, сладички, кукувичките мииии, либя ви, цункам ви, гункам вииии!"
# 234
19 окт. 2012, 14:53 ч.
Вълкът се въртеше неспокойно из храстите, почесваше се тук-там (повече там) и душеше въздуха. "Ех, тая гора луда, като дойде пролет и текне по дърветата мъзгата, и аз полудявам. Някоя Червена Шапчица дали няма да мине, да я тръшна на земята, да й разтворя ризката и да я щипна по бозките.... Само Вълчицата да не ме усети, че лошо... ".
Повъртя се Вълкът, повъртя се, ала като видя, че никаква ЧШ няма да го огрее, реши да навести бабата. "Абе друго си е една кака, като земята зряла, топла, с шепи да я мачкаш, със семе да я сееш..." - разчувства се той, почеса се пак и хукна по пътечката.
Виж целия пост
Повъртя се Вълкът, повъртя се, ала като видя, че никаква ЧШ няма да го огрее, реши да навести бабата. "Абе друго си е една кака, като земята зряла, топла, с шепи да я мачкаш, със семе да я сееш..." - разчувства се той, почеса се пак и хукна по пътечката.
# 235
19 окт. 2012, 14:54 ч.
ЧШ направо беше останала без нерви. В момента най-много я беше яд, че трябва да внася пенсионни вноски, при положение, че я доживее пенсия, я - не.
По-лошо управление от сегашното, гората не помнеше, сравниха образованието със земята, но тя щеше на сол да се направи ако трябва, само и само да осигури добро образование за детето си! Унизително е един учител, при това добър, от най-добрите дори, да не може да се изхранва от труда си!
Работеше и като гид - показваше на разни китайски групи забележителностите на гората. Стигнаха мястото, където обичайно се извисяваше паметника незнайната ЧШ, а тя беше привързана към този паметник и държеше да го покаже на туристите. Сега там нямаше нищо. ЧШ просто не издържа и с цяло гърло започна да крещи: "Върнете ми паметника, върнете ми историята!".
Виж целия пост
По-лошо управление от сегашното, гората не помнеше, сравниха образованието със земята, но тя щеше на сол да се направи ако трябва, само и само да осигури добро образование за детето си! Унизително е един учител, при това добър, от най-добрите дори, да не може да се изхранва от труда си!
Работеше и като гид - показваше на разни китайски групи забележителностите на гората. Стигнаха мястото, където обичайно се извисяваше паметника незнайната ЧШ, а тя беше привързана към този паметник и държеше да го покаже на туристите. Сега там нямаше нищо. ЧШ просто не издържа и с цяло гърло започна да крещи: "Върнете ми паметника, върнете ми историята!".
# 236
19 окт. 2012, 14:55 ч.
Занда 
Другите две не знам
Виж целия пост
ЧШ направо беше останала без нерви. В момента най-много я беше яд, че трябва да внася пенсионни вноски, при положение, че я доживее пенсия, я - не.
По-лошо управление от сегашното, гората не помнеше, сравниха образованието със земята, но тя щеше на сол да се направи ако трябва, само и само да осигури добро образование за детето си! Унизително е един учител, при това добър, от най-добрите дори, да не може да се изхранва от труда си!
Работеше и като гид - показваше на разни китайски групи забележителностите на гората. Стигнаха мястото, където обичайно се извисяваше паметника незнайната ЧШ, а тя беше привързана към този паметник и държеше да го покаже на туристите. Сега там нямаше нищо. ЧШ просто не издържа и с цяло гърло започна да крещи: "Върнете ми паметника, върнете ми историята!".
По-лошо управление от сегашното, гората не помнеше, сравниха образованието със земята, но тя щеше на сол да се направи ако трябва, само и само да осигури добро образование за детето си! Унизително е един учител, при това добър, от най-добрите дори, да не може да се изхранва от труда си!
Работеше и като гид - показваше на разни китайски групи забележителностите на гората. Стигнаха мястото, където обичайно се извисяваше паметника незнайната ЧШ, а тя беше привързана към този паметник и държеше да го покаже на туристите. Сега там нямаше нищо. ЧШ просто не издържа и с цяло гърло започна да крещи: "Върнете ми паметника, върнете ми историята!".
Другите две не знам
# 238
19 окт. 2012, 14:57 ч.
Вълкът с дългия ник.
Виж целия пост
Вълкът се въртеше неспокойно из храстите, почесваше се тук-там (повече там) и душеше въздуха. "Ех, тая гора луда, като дойде пролет и текне по дърветата мъзгата, и аз полудявам. Някоя Червена Шапчица дали няма да мине, да я тръшна на земята, да й разтворя ризката и да я щипна по бозките.... Само Вълчицата да не ме усети, че лошо... ".
Повъртя се Вълкът, повъртя се, ала като видя, че никаква ЧШ няма да го огрее, реши да навести бабата. "Абе друго си е една кака, като земята зряла, топла, с шепи да я мачкаш, със семе да я сееш..." - разчувства се той, почеса се пак и хукна по пътечката.
Повъртя се Вълкът, повъртя се, ала като видя, че никаква ЧШ няма да го огрее, реши да навести бабата. "Абе друго си е една кака, като земята зряла, топла, с шепи да я мачкаш, със семе да я сееш..." - разчувства се той, почеса се пак и хукна по пътечката.
Вълкът с дългия ник.
# 239
19 окт. 2012, 15:00 ч.
хахах, велико! Вълкът с дълъг ник си е вълк.
Виж целия пост
Вълкът се въртеше неспокойно из храстите, почесваше се тук-там (повече там) и душеше въздуха. "Ех, тая гора луда, като дойде пролет и текне по дърветата мъзгата, и аз полудявам. Някоя Червена Шапчица дали няма да мине, да я тръшна на земята, да й разтворя ризката и да я щипна по бозките.... Само Вълчицата да не ме усети, че лошо... ".
Повъртя се Вълкът, повъртя се, ала като видя, че никаква ЧШ няма да го огрее, реши да навести бабата. "Абе друго си е една кака, като земята зряла, топла, с шепи да я мачкаш, със семе да я сееш..." - разчувства се той, почеса се пак и хукна по пътечката.
Повъртя се Вълкът, повъртя се, ала като видя, че никаква ЧШ няма да го огрее, реши да навести бабата. "Абе друго си е една кака, като земята зряла, топла, с шепи да я мачкаш, със семе да я сееш..." - разчувства се той, почеса се пак и хукна по пътечката.
хахах, велико! Вълкът с дълъг ник си е вълк. Препоръчани теми