Червената шапчица подскачаше отривисто из гората, пружинирайки със стегнатите си прасци. 'Ох, не бива да си губя времето край тази нисша флора вместо да свиря на пиано или да чета Айн Ранд'. Между дърветата се мерна сянка на вълк, но той не посмя да се приближи, а уплашено сви опашка. Едно, че беше мъжки, и второ, мускулестата девойчица приличаше на кръвожаден хищник, който яде по 4 пържоли на закуска вместо традиционната секси кроткост с банички и вино под ръка.
Все пак се престраши и протегна само лапата си из храста: поклащаше чифт обувки в цвят патладжан с предвидливо отрязани токчета.
- Маноло Бланик
- с мазен глас каза вълкът. - Дресеран съм да мъкна и вратни пържоли
- добави той, привеждайки се леко, за да прикрие реалния си ръст. ЧШ се приближи към него и веднага го срита, за да му коригира стойката: - Ходиш като айляк! - направи му остра забележка тя - и като станеш на 70, ще бъдеш старче с плосък задник!
По съседната пътечка друга ЧШ бързаше да вземе децата си от училище и после веднага да заведе всяко от тях на извънкласните им школи, направо полудяваше от тичане напред-назад. "Много са ми хубави децата" - радваше се ЧШ и в същото време изследваше възможностите за вечеря - колебаеше се между мусака и пиле с ориз.
Видя своята посестрима да говори с Вълка и се провикна:
- Пак се вреш между шамарите, ще си изпатиш! Истинска откачалка! Просто не знам как те търпят у вас!
- Ти нямаш никакво въображение, минаваш всеки ден по един и същи път, защото си сигурна, че там няма вълк, но и нищо интересно няма!
- Ти си знаеш, добави ЧШ номер 2 и продължи по пътя си, защото имаше задачи да изпълнява.

