Да ти вдъхна малко кураж - и аз останах сама - днес ми е 3-ти ден
защото все си мисля, че трябва най да му е хубаво с мен, а понякога не се получава и се ядосвам. Може би е някаква доза ревност от това, че много се радва на други хора, незнам... Яд ме е много, когато ревне и аз не успея да го успокоя веднага, а когато се появи някоя от бабите или баща му и се усмихва веднага и спира да реве. Не го разбирам това...
и започвам да си мисля, че проблемът е в мен 

.
Погледни от друга страна нещата - имаш възможността да си сама с малката душичка, да се радвате и опознавате. Аз по стечение на обстоятелствата съм си сама с малкия, тати се прибира след работа в 18:00 ч. и така е свикнал малкия с мен, че като го оставя на баща му, аз да свърша нещо, и като ме види веснага започва да плаче, сякаш ми се оплаква или по-точно ми се сърди, че съм го оставила
Особенно родата на мъжа ми
Дано успея да си направя нещата навреме, защото явно не мога да разчитам на последния момент както винаги.
Препоръчани теми