Момичета благодаря ви за това, че ме подкрепяхте и продължавате да ме подкрепяте. Днес бях решила като си дойде мъжа ми от работа заедно да отворим теста.Той си дойде към 15,30 и чак тогава, вече със свито от страх сърце въведох данните и резултата цъфна. Имах голяма надежда, той също , но уви, не било писано и сега да е. Разревах се за секунди, той ме гушна , поговорихме си, после станах и овършах цялата къща, не се спрях до вечерта, прах, чистих, мих и каквото се сетих. Борбата продължава, нахъсани сме още повече да успеем, вярваме , че ще успеем. Най-големия проблем са пустите финанси. Единствено те ни спират. И двамата работим и сме на по една заплата, изплащаме кредит, то повечето семейства в България са като нас. Но си казахме : млади сме, здрави сме, ще работим, най-важното е , че се обичаме безкрайно и се подкрепяме безрезервно и затова ще успеем, все някога. Сега ще почина няколко месеца, а може и година , докато натъкмим парите и после всичко отначало. В понеделник се връщам на работа/ за пореден път /, хубаво че шефът ми е много разбран човек и не ми прави проблем заради отсъствията от работа.
Еми това е от мен засега, ще продължавам да следя темата, ще ви подкрепям и аз от сърце и душа и вярвам, че един ден всички ще успеем да гушнем нашите деца.
Виж целия пост
Еми това е от мен засега, ще продължавам да следя темата, ще ви подкрепям и аз от сърце и душа и вярвам, че един ден всички ще успеем да гушнем нашите деца.
Позитивно съм настроена и вярвам че това моя опит. 
При вас как беше! Усещахте ли нещо по различно? 
много да има. 