ВТОРИ клас - първи срок - 1

Бейби, благодаря за загрижеността, но не е чак толкова лошо положението  Детето се чувства добре като цяло, просто имам някакви съмнения и притеснения и искам ако има нещо, да уловя в началото.

Говорих с класната и според нея всички деца много го обичат и все искат да играят с него, а като го вдигне в клас, тъй като винаги всичко знаел, наставали възгласи сред децата, но по-скоро положителни или неутрални, а не негативни. Стигам до заключението, че го притеснява вниманието им към него.

Обаче снощи преди заспиване ми казва, че майката на негов съученик, с който са приятели, му обещала да му купи iPhone 5 ако стане на 1-во, 2-ро или 3-то място на състезанието по математика Аз наистина се шокирах, защото нали му знаете цената на този телефон... Не че детето ще стане на някое от тези места, защото се представя на средно ниво и айфонът няма да му помогне да стане по-добър, други са методите ако има желание. Обаче, моето дете пита защо на него не обещавам награди. Аз го питам: "Добре, ти защо ходиш по състезания+" и отговорът е, че защото му е приятно. Опитах да му обясня, че ако започна да обещавам награди, няма да му е приятно вече, а ще се разочарова като не получи нещо много мечтано например. И ще свързва успехът с наградите. Не зная разбра ли ме. Ще говорим пак по въпроса.

Валенцето, да се оправяте бързо. И моят юнак вчера повърна, но само веднъж. Днес е у дома пак за всеки случай.

Бързо оздравяване на болните! Ние за 2 месеца училище, изкарахме 3-ти вирус. В момента аз се дооправям, детето тръгна от вчера на училище. Дано този път да е за по-дълго!

За групичките и контактите - и моето дете гледа повече отстрани, изглежда си самодостатъчно. Ако реши да си играе с някой, обикновено намира.
Аз преди няколко дни я питам шеговито "Ти каква си, разбойничка ли си?", за да видя как се самоопределя. А тя възмутено ми отговаря: "Не, аз съм нежно цвете". Е, аз на нейната възраст щях да отговоря разбойничка. Та сега изучавам това цвете, доста по-различно е от мен и ще трябва да науча нови неща. Помагам си с книги, наблюдавам, дано да имам успех.

За дядо Коледа - като чели вярва. Казвам й да пише писмо, а тя отговаря да отидем в Хиполенд, да си избера за какво да пиша. Иначе се впечатли от 1 метър шоколад и това ще бъде едно от лакомствата.

За книгите - и ние записахме детето в Столичната библиотека. Аз съм много доволна от книгите и през следващата година смятам да изчетем наличните. От първото взимане прочете "Зелената Жози" на Станка Пенчева, "Как Петсън и Финдъс посрещат Коледа" на Норквист, и "Таратунчо Барабунчо" на Кина Къдрева. Предпочетох първия път да вземем по-леки книги, за да ходи с желание.

А детето от лятото пише негови книги и преразкази. По скоро преразкази с елементи на разсъждение. Вчера занесохме последната творба на госпожата и тя каза, че ще я чете пред класа. Интересно ми е каква ще бъде реакцията, а и детето се вълнува. Ще видим.

Знаеш ли, SZA, много внимателно те прочетох, няколко пъти. Не знам какво да ти кажа... Може и да има проблем, но може и той да е само в майчината загрижена главичка или поне не там, където го търсиш. Сериозно се замислих дали децата на тази възраст се вълнуват/трогват от различни „ценности”, според мен едва ли, но пък и аз съдя само по моите. А ти защо чак толкова се шокираш – свят шарен, хора разни, всеки каквото си надроби, това ще си и сърба!
Точно тия дни моят младеж подхвана темата за „различните деца”, в смисъл различни от масата – по-спокойни, по-пораснали, които общуват по различен от другите начин. Даде ми един-два примера (все деца, които и аз страшно много харесвам, родителите им също) и странното е, че той самият също се определи като „малко различен”, а нашето семейство като шантавото. Чудел се как мога да бъда толкова добричка, пък да не съм като другите майки (в смисъл, не позволявам много неща, които повечето приемат като нормални – и като поведение, и като удовлетворяване на капризи). Попитах го той харесва ли се такъв, какъвто е. Каза да, разбира се. Тогава, да се замисли дали би бил същият, ако ние не бяхме толкова „шантави”...

За Дядо Коледа някой го "светна" още миналата година, а баща му, за мой голям бяс, взе че потвърди откъде идват подаръците.  Много се старах да замажа положението, и писмо от ДК писах, ама явно не се получи. Той не го преживя тежко, но на мен ми е адски криво, сякаш някой ми отне частица от коледния дух.

Бързо оздравяване на болните дечица! 

Morrighan, и моето дете се светна още миналата година, дори писма от Дядо Коледа от сайт поръчах, за да му запазя магията..., но не се получава.
Сещам се обаче, когато големия разбра, че не Дядо Коледа носи подаръците излезе един филм "Полярен експрес". Горещо ви го препоръчвам, след прожекцията каза, "мамо, разбрахте  магията живее в сърцето".
Лошото е че като кажа, че Дядо Коледа гледа и ще донесе картофче, малкия отговоря "еее, поне ще си го изям", със закачливо пламъче в очите,един вид  знам, че няма да ме оставиш без подарък.

SZA, харесва ми твоя подход - да виждаш нещата в дълбочина и да ги решаваш (ако се налага решаване) преди нещо да се е превърнало в проблем.
За малките е трудно да са различни от масата (отделно смятам, че и за много възрастни е трудно това) и много често това ги кара да се съмняват в нещата, които са обсъждани и утвърдени в семейството.
Моето дете в първи клас, няколко месеца ежедневно се оплакваше, че му се подигравали на сандвича, приготвен от къщи. Дали сме му пари, ако му се наложи да си купи нещо, но винаги му приготвям и сандвич/ мъфин/ мини питка и т.н. , нещо което обича и яде с удоволствие.  И оттам идваше проблемът - той не искаше да си купува друго, неговата храна му харесва, яде я с удоволствие, но не може да се справи с подигравките, че всеки ден яде сандвич от къщи. Говорихме, обяснявахме, че най важно е той какво иска, как се чувства, какво му е вкусно и накрая стигнах до безличната фраза "кажи -  не ми пука, не ми пука какво ядете вие, оставете ме да ям каквото ми харесва".  Не съм сигурна дали това помогна или той просто сам си намери механизъм да се справи. При децата всичко е на периоди и ако имаме търпение да ги изчакаме, да им дадем шанс да го преодолеят сами, те се справят наистина перфектно, защото знаят точно кой с какво ги предизвиква и дразни и отговарят на конкретното предизвикателство с конкретни действия. Сега, част от децата, които му се подиграваха всеки ден ядат от неговите домашно приготвени храни. Всеки ден ми казва - направи ми повече мъфини, децата искат да ги черпя.  И аз  с удоволствие слагам престилката и приготвям храна.
bibi,
това да не е кампанията за събиране на стара хартия, в която най-добре представилото се училище ще спечели среща с рап певеца Устата.
При нас беше така - детето се прибра и каза, че трябва да занесе в училище употребявана хартия и т.н......и ще се среща с Устата. Аз прихнах да се смея и казвам - Ти искаш ли да се срещнеш с него - да. Знаеш ли кой е какво пее и т.н. - не.  Та се наложи да правим обзор на творчеството на Устата, за да знае какво ще пропусне евентуално. Падна голям смях. Е, остава си упрека, че не купуваме вестници и не е достатъчна хартията, която носи...
Клеми - мога да кажа само - респект. И да - отивам да гласувам!

При моето дете само скицирането помага. В началото, докато схване задачите, след това решава подобни като тип без рисуване, но си знае, че винаги трябва да има помощен лист и ако не схване, да започне ред по ред да рисува условието (аз за да не се излагам публично с моето рисуване, ще ти ги покажа тук направени с Фотошоп ). Тази например бих я обяснила така:

Не се сърди, човече , благодаря за нагледния пример. Ще пробвам и така. Ще пиша резултата 

НСЧ,   Суперска мешана салата 

хайде да видим, това безумие според вас как се решава
моля не обръщайте внимание на писаниците на сина ми - интересува ме, според вас как се намира височината при положение, че няма никакви данни за нея?

Според мен това не е височината, а дължината на двете заедно.

Дзвер, според мен идеята е следната:
а) ако имаме 40 м и от тях извадим 26м, колко ще получим?
б) ако имаме 15м и към тях прибавим 9 м, колко ще получим?

Не се сърди човече, страхотно онагледен пример!!!! Как го направи?

Дзвер, това не е височина.
Можете да съчините задача с дължина на улица например.
В първия случай едната улица е дълга 40 м другата е с 26 м по-къса.
Във втория едната улица е 15 м другата с 9 м по-дълга.

asa, Manzhelka, гледайте там при написаното с химикал, има още една скоба с въпросителна, за нея пита Дзвера.
Наистина изглежда, като да се търси височина.

има логика... но е леко безумна - не към теб е  

Скобата може и да е колко  са дълги двете общо. Но да не усложняваме задачите.
Поправям се, точно за това е. Ще трябва да ги усложните.