Много,много Ви благодаря... много ми помагат добрите Ви думи...по-лесно е да написваш мислите и чувствата си и после да препрочиташ утешителни думи, окуражителни думи и призиви за смелост и сила... така съзнанието по-лесно понася нещата! Така си е -живея вече с мисълта за нова бременност... Силно вярвам, че Бог, съдбата или някой там се е объркал и ще ми върне момиченцето! Не вярвам, че едно толкова желано дете няма да се роди.... Мисля за нея като за нещо предстоящо, не загубено... Дано някоя майка, понесла подобна загуба, четейки това намира сила и смисъл.... В природата няма загубен живот...Знам, че любимите ни се завръщат под някаква форма в битието ни... знам, че заслужавам Малена, знам че тя чака да я родя... Няма да се предам!
Виж целия пост
Днес ми е мъчно, защото...16
- Публикувана: 25 окт. 2012, 20:38 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2014, 08:57 ч.
# 796
7 фев. 2014, 16:07 ч.
Толкова вярно и хубаво си го написала, че няма какво да добавя!
Виж целия пост
# 797
9 фев. 2014, 16:09 ч.
Мина се месец.... ще минат и два, после година, още една... ей така ще препуска живота, без жал, но с печал, с болката в мене, за онази красива и малка мечта, нашата неродена дъщеричка Малена.....
Виж целия пост
# 798
11 фев. 2014, 21:47 ч.
Мъчно ми е...но не само днес. Мъчно ми е, че преди 3 години, баба ми купи балната рокля, а дори не доживя да ме види облечена в нея. Почина две седмици преди да се състои. Мъчно ми е, че както аз не си спомням дядо, така сега имам малък братовчед, който баба никога не видя, нито той нея, той няма нито един дядо и нито една баба 
, а именно "баба" беше първата му думичка миналия месец.... Мъчно ми е, че тя искаше да стана адвокат и аз записах Право, но тя никога не разбра за да бъде горда БАБА..
Виж целия пост
, а именно "баба" беше първата му думичка миналия месец.... Мъчно ми е, че тя искаше да стана адвокат и аз записах Право, но тя никога не разбра за да бъде горда БАБА..
# 799
11 фев. 2014, 22:58 ч.
Днес станаха 3 години откакто мама си отиде. Времето носи някаква утеха за болката, но в същото време все по-ясно осъзнаваш, че никой на света повече няма да те обича толкова и да е готов на всичко за теб и тази мисъл плаши. Тия дни покрай годишнината изпаднах в страшна депресия, винаги покрай такива дати съм зле и чувствам как цялото успокоение и стабилност, които съм се старала да си построя , рухват наново...
Виж целия пост
# 800
15 фев. 2014, 12:07 ч.
Изнесохме шест месеца от загубата на съпруга ми...
Място не си намирам..
Виж целия пост
Място не си намирам..
# 801
15 фев. 2014, 22:37 ч.
На мен мен ми е мьчно,защото на 16 февруари,утре,моята малка принцеса щеше да стане на 6 годинки.Много ми е мьчно,не искам да я забравят и другите,...та тя беше едно новородено ангелче.....Никой от близките ми не казва нищо на този ден.Сякаш не я е имало,сякаш не е било....Умирам от мька...Защо????Не мога и не искам да забравя.Чакам деня ,в който ще я гушна в мен.
ОБИЧАМ ТЕ мое малко ангелче Пламенка
Виж целия пост
ОБИЧАМ ТЕ мое малко ангелче Пламенка
# 802
16 фев. 2014, 08:40 ч.
slancice Бъди силна и смела, отбележи деня, нищо че другите се правят, че нищо няма....Има разбира се.... майчиното сърце не забравя..... Прегръщай своето ангелче на ум... аз много скоро загубих дъщеричката си, броя дните, знам че ще дойдат дни, улисани в живота си няма да мислим непрестанно за нея..., но и аз не искам да я забравям ... 
за теб.... 
за Пламена...
Виж целия пост
за теб.... за Пламена... 
# 803
18 фев. 2014, 18:30 ч.
И на мен ми е малко мъчно днес.Затова и влязох тук. Да намеря малко утеха и ей така, да споделя. И макар че моята мъка е малка,кучета ми убиха малкия котан,кротанчо мил и доверчив, невинна душица,мекичка пухкава топка,който ме разсейваше в трудни моменти. Стигаше ми да го взема в ръце и да започне да мърка и някак си ме разтоварваше от грижите. И аз до преди две седмици треперех за живота на мъж ми,Марѝ ,и тази малка животинка някак си ми даваше кураж да продължа да вярвам и да не се предавам. Кураж на всички 
Макар че не е лесно да се забрави и болката за загубата на близък не е лесна за преодоляване,наистина после забързани в ежедневните ангажименти забравяме,поне за момент. На мен понякога ми стига да усетя някой аромат, да видя някоя снимка, или да чуя някой звук, които да ми напомнят за маминка и татко, и започвам да подсмърчам. Минаха вече 9 е 7 години, носпомените ми за тях все още са като живи въглени, готови да се разпалят и от най-малкият повей
Виж целия пост
,и тази малка животинка някак си ми даваше кураж да продължа да вярвам и да не се предавам. Кураж на всички Макар че не е лесно да се забрави и болката за загубата на близък не е лесна за преодоляване,наистина после забързани в ежедневните ангажименти забравяме,поне за момент. На мен понякога ми стига да усетя някой аромат, да видя някоя снимка, или да чуя някой звук, които да ми напомнят за маминка и татко, и започвам да подсмърчам. Минаха вече 9 е 7 години, носпомените ми за тях все още са като живи въглени, готови да се разпалят и от най-малкият повей
# 804
19 фев. 2014, 12:27 ч.
danilu, милата Съжалявам за родителите ти... и за кротанчо...
Щях да съм с бебе на два месеца в ръце... Живот...
Виж целия пост
Съжалявам за родителите ти... и за кротанчо... Щях да съм с бебе на два месеца в ръце... Живот...
# 805
20 фев. 2014, 09:55 ч.
Днес ми е мъчно защото преди 5 години на този черен ден изгубихме една малка принцеса, моята племенница. Не спира да боли. Не спирам да плача за нея, защото не е чесно.
Редовно влизам тук, чета ви и си поплаквам..за вас, за мен, за всички изгубили любими хора...просто да разделиме болката... Искам да вярвам, че те са на по-добро място и че някой ден ще бъдеме с тях.
Виж целия пост
Редовно влизам тук, чета ви и си поплаквам..за вас, за мен, за всички изгубили любими хора...просто да разделиме болката... Искам да вярвам, че те са на по-добро място и че някой ден ще бъдеме с тях.
# 807
20 фев. 2014, 19:14 ч.
Мили дами, как бих искала да мога да намаля болката на всички! Да ви утеша с мили думи, но от опит знам,че в тежки моменти, няма думи,които могат да уталожат страданията ни. Иска се време, а понякога и времето не успява да излекува болката. Обичам ви и ви прегръщам силно силно!
Виж целия пост
# 808
21 фев. 2014, 06:27 ч.
Колкото и да лекува времето ,ние вече сме осакатени ,след такива загуби ,нищо не е същото вече ,порастваш и разбираш ,че не е лесно и да си жив.
За всички отишли си от нас нека бъде светло на душата ви.
Виж целия пост
Колкото и да лекува времето ,ние вече сме осакатени ,след такива загуби ,нищо не е същото вече ,порастваш и разбираш ,че не е лесно и да си жив.За всички отишли си от нас
нека бъде светло на душата ви.
# 809
21 фев. 2014, 15:52 ч.
Да, 5 години минаха вчера....от както за последен път видях моето ангелче, погалих я, погледнахме се в очите. Преди 5 год в 17ч дойде най-уажсното телефонно оабждане. 5 години, когато я пуснах да си ходи.....Боли, много боли.
Виж целия пост
Препоръчани теми