Случвало ми се е и да припадна, а никой да не ми отстъпи място - оттогава съм леко скептична към софийските бабички (за които с ЛМ се шегуваме, че са друг билогичен вид, но това е тема на един друг, и много тъжен, разговор). 
Дядо ми беше педиатър, завеждащ детско отделение на местната болница (в сравнително неголям град, но областен и с голяма прилежаща селска територия към него), къщата ни беше в центъра - резултатът: у нас беше постоянна върволица от болни деца. На практика, почти цялото си детство все едно съм живяла пред кабинета на личния лекар
Освен, че съм изкарала всички видове шарка като малка (аз самата даже нямам спомен), не съм имала оплаквания по-сериозни от настинка/болно гърло. Брат ми също. Така че ако тоооолкова се страхувате да не би, недай боже, да плъзне вирус/бактерия/бацил/нещо-си, помислете по-скоро как да засилите имунитета на децата, а не да ги пазите под стъклен похлупак. Ако, разбира се, това не е само повод
). Обръщам се и какво да видя - един бурсук (женски), на когото вече пяна му излиза от устата, размахва бастуна (явно оръжието, предизвикващо внезапна бъбречна криза
) и квичи "К'во ми седиш така, ма, дръпни се да седна!" Аз така
Та така, драги ми Смехурко..

.
Препоръчани теми