Намирате ли за необходимо да се дава предимство на бременни и майки с деца?
- Публикувана: 26 окт. 2012, 08:49 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2012, 19:41 ч.
# 1 140
4 ноем. 2012, 16:35 ч.
Аз бременна съм ходила на консултация сама с колата на 70 км от мястото където живея. Добре че съм имала късмета возилото ми да не е аварирало, щото ей тъй щях да си остана на пътя от подобно мислене.
Виж целия пост
# 1 141
4 ноем. 2012, 16:37 ч.
Повтарям - за сама жена сигурно ще спрем.
Виж целия пост
Аз бременна съм ходила на консултация сама с колата на 70 км от мястото където живея. Добре че съм имала късмета возилото ми да не е аварирало, щото ей тъй щях да си остана на пътя от подобно мислене.
# 1 142
4 ноем. 2012, 16:43 ч.
Мадам, за жалост да. Ама нали знаеш, че това мислене не е по рождение. Кой би обвинил някого, че не иска да рискува безопасността си и тази на семейството/спътниците си? Освен ако не са двама-трима по-ячки мъже. 
Виж целия пост
# 1 143
4 ноем. 2012, 18:10 ч.
Пуци, не бих искала да обвинявам никого, всеки сам да си преценя дали да поема риск притичвайки се на помощ в критични ситуации.
Но аз имам предвид онези ежедневните, житейски ситуации, в които бихме могли да проявим елементарна човещина
Виж целия пост
Но аз имам предвид онези ежедневните, житейски ситуации, в които бихме могли да проявим елементарна човещина
# 1 144
4 ноем. 2012, 18:58 ч.
Мисля, че я проявяват доста повече хора, отколкото излиза в тази тема, но то е заради превратното четене. Сефте в тоя форум.
ПП Айде сега, взимането на стоп не е помощ в критична ситуация. Поне в повечето случаи.
Виж целия пост
ПП Айде сега, взимането на стоп не е помощ в критична ситуация. Поне в повечето случаи.
# 1 146
4 ноем. 2012, 20:17 ч.
Да трябва да имат предимство,особено на опашките в магазина.Сега много се радвам че уж се спазват вече и пешеходните пътеки.Аз все си търча пеш,и виждам че независимо дали има полиция или не колите си спират.Така и ние сме малко по спокойни за децата си.
Виж целия пост
# 1 147
4 ноем. 2012, 20:44 ч.
77 страници дискусия.
А си мислех, че средно статистическия българин е възпитан човек.
Виж целия пост
А си мислех, че средно статистическия българин е възпитан човек.
# 1 149
4 ноем. 2012, 21:04 ч.
Много добри хора има даже, няма проблем, на мен винаги са ми помагали в беда. 
Сега да ви разкажа 1 смешна случка пред лекарски кабинет. Отиваме аз, аверка и бабата на мъжа ми и си чакаме. Пълен възрастен мъж казва, че е в прединфарктно състояние. 
Аз скачам и казвам, че ще звъня на бърза помощ, но той ме спира, че нямало нужда и почва да разказва за всички прединфарктни състояния, които е преживял 
Пълна възрастна дама със забрадка, от ромски произход започва да разказва за Своите прединфарктни състояния . И почват двамата да се надцакват с ужасии. 
Фина възрастна дама кози с инфаркта на мъжа си...Атмосферата става тягостна, но някак героична, и аз не се сдържам и питам ще дават ли награда на Най-болния тука. 
Хората се поусмихват и атмосферата се разведрява за мъничко, но явно и фината дама не се сдържа и се похвалва, че мъжът и пие 14 вида хапчета! И аз на свой ред не се сдържам и отбелязвам, че тий вероятно е много здрав и издръжлив, да за понесе толкова отрова! Всички се разсмиват, но тогава прожекторите се насочват към мен и питат дали придружаваме баба си/ и от какво е болна тя, разбира се! 
/ Тук се налага да си признаем, че пациентите сме ние, а бабата придружава нас...И като почва 1 радостно приказваме за сегашната кекава младеж , и забравят за своите болести...
Виж целия пост
Сега да ви разкажа 1 смешна случка пред лекарски кабинет. Отиваме аз, аверка и бабата на мъжа ми и си чакаме. Пълен възрастен мъж казва, че е в прединфарктно състояние. Аз скачам и казвам, че ще звъня на бърза помощ, но той ме спира, че нямало нужда и почва да разказва за всички прединфарктни състояния, които е преживял Пълна възрастна дама със забрадка, от ромски произход започва да разказва за Своите прединфарктни състояния . И почват двамата да се надцакват с ужасии. Фина възрастна дама кози с инфаркта на мъжа си...Атмосферата става тягостна, но някак героична, и аз не се сдържам и питам ще дават ли награда на Най-болния тука. Хората се поусмихват и атмосферата се разведрява за мъничко, но явно и фината дама не се сдържа и се похвалва, че мъжът и пие 14 вида хапчета! И аз на свой ред не се сдържам и отбелязвам, че тий вероятно е много здрав и издръжлив, да за понесе толкова отрова! Всички се разсмиват, но тогава прожекторите се насочват към мен и питат дали придружаваме баба си/ и от какво е болна тя, разбира се! / Тук се налага да си признаем, че пациентите сме ние, а бабата придружава нас...И като почва 1 радостно приказваме за сегашната кекава младеж , и забравят за своите болести...
# 1 150
4 ноем. 2012, 21:26 ч.
Пънки, 1) мно'о ме кефиш, честно 2) прости, но наистина не мога да повярвам, че си на 19.
Виж целия пост
2) прости, но наистина не мога да повярвам, че си на 19.
# 1 151
4 ноем. 2012, 22:36 ч.
Аз пък бременна си ходех на работа на толкова км, при това имаше само тирове и проститутки в пейзажа. Ако се беше счупила колата, нямаше да може да обясня къде се намирам).
Едно време пътувахме все на стоп и винаги спирахме за закъсалите, сега ме е страх.
По отношение на възпитанието, да споделя - днес чакаме на опашка с малкото и една кифла, не стига, че се хвърли пред нас, все едно ни няма, но и прасна човечето с някаква чанта по главата. Голяма простотия.
Виж целия пост
Аз бременна съм ходила на консултация сама с колата на 70 км от мястото където живея. Добре че съм имала късмета возилото ми да не е аварирало, щото ей тъй щях да си остана на пътя от подобно мислене.
Аз пък бременна си ходех на работа на толкова км, при това имаше само тирове и проститутки в пейзажа. Ако се беше счупила колата, нямаше да може да обясня къде се намирам
). Едно време пътувахме все на стоп и винаги спирахме за закъсалите, сега ме е страх.
По отношение на възпитанието, да споделя - днес чакаме на опашка с малкото и една кифла, не стига, че се хвърли пред нас, все едно ни няма, но и прасна човечето с някаква чанта по главата. Голяма простотия.
# 1 152
4 ноем. 2012, 22:47 ч.
Aludra * , в този дух само да се отклоня за момент Шофирах до последно, много странно ме гледаха минувачи когато се опитвах да излезна от колата. Първо корема и после аз
Виж целия пост
Шофирах до последно, много странно ме гледаха минувачи когато се опитвах да излезна от колата. Първо корема и после аз
# 1 153
4 ноем. 2012, 22:54 ч.
И аз шофирам до последно. Първия път се самозакарах да раждам Майка ми откачи - пита къде ми е колата, аз - пред АГ-то 
Да подчертая - приеха ме към 2-3 следобед, Иван-Асен се роди в 3 през нощта.
Виж целия пост
Майка ми откачи - пита къде ми е колата, аз - пред АГ-то Да подчертая - приеха ме към 2-3 следобед, Иван-Асен се роди в 3 през нощта.
# 1 154
4 ноем. 2012, 23:01 ч.
И аз шофирах до последно . Всъщност, първият път в деня преди да родя, а втория път и в деня, в който родих . На мен много добре ми идваше волана и не помня да съм имала някакви затруднения. Седалките сигурно са ми по-дълбоки и никога не ме е притеснявало шкембето.
Съседката я поканих да я закараме, не разбра жената, че аз ще карам и беше станала бяла като платно))))).
Сега като се замисля, аз май бая и тичах, особено през втората бременност. "Голямото" все ми бягаше. Първият път боядисах спалнята и детската стая сама с латекс за един ден, май и това предизвика раждането /на термин/ ). Катерех си се и по стълбата без никакъв проблем. А с второто, мъжът ми все забравяше, че съм бременна и постоянно мъкнехме двамата разни мебели насам натам.
Виж целия пост
. Всъщност, първият път в деня преди да родя, а втория път и в деня, в който родих . На мен много добре ми идваше волана и не помня да съм имала някакви затруднения. Седалките сигурно са ми по-дълбоки и никога не ме е притеснявало шкембето. Съседката я поканих да я закараме, не разбра жената, че аз ще карам и беше станала бяла като платно
))))).Сега като се замисля, аз май бая и тичах, особено през втората бременност. "Голямото" все ми бягаше. Първият път боядисах спалнята и детската стая сама с латекс за един ден
, май и това предизвика раждането /на термин/ ). Катерех си се и по стълбата без никакъв проблем. А с второто, мъжът ми все забравяше, че съм бременна и постоянно мъкнехме двамата разни мебели насам натам. Препоръчани теми