Намирате ли за необходимо да се дава предимство на бременни и майки с деца?
- Публикувана: 26 окт. 2012, 08:49 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2012, 19:41 ч.
# 255
26 окт. 2012, 14:56 ч.
Ами да, не става дума за привилегии, а както казах по-горе - за човещина. Понеже имам много тежък цикъл, иска ми се да мога да помоля някого да ми отстъпи, без да се налага да обяснявам от какво точно ми е зле и без да отнасям лоши погледи.
Ако кажеш - "Моля, можете ли да ме пуснете преди вас, защото ми е зле." - пускам те, ако кажеш "Аз ще вляза, защото съм бременна." - отнасяш скандала.
Виж целия пост
Не знаех, че човешкото отношение и възпитание се смятат за привилегии.
# 256
26 окт. 2012, 14:56 ч.
ИрПуц, ами то ученици има и на 6г.
Dona, е да, но тук се оказа, че бременните си мислели, че имат привилегии.
Виж целия пост
Dona, е да, но тук се оказа, че бременните си мислели, че имат привилегии.
# 257
26 окт. 2012, 14:58 ч.
Тоест нещата опират до следното- има различни хора, случаи и ситуации. Ако сме любезни и усмихнати, ако се държим вежливо и възпитано / както пишеше Краси/ всичко ще си дойде на мястото. Ще има отстъпващи без да се чувстват прецакани 
Едно отклонение: направихме си експеримент с мъжът ми с един намусен комшия, който никога, ама никога не поздравява. От месец, като го видим вадим най- широките усмевке и го поздравяваме ведро. Ами вече и той поздравява, даже понякога се усмихва
Виж целия пост
Едно отклонение: направихме си експеримент с мъжът ми с един намусен комшия, който никога, ама никога не поздравява. От месец, като го видим вадим най- широките усмевке и го поздравяваме ведро. Ами вече и той поздравява, даже понякога се усмихва
# 258
26 окт. 2012, 15:01 ч.
Коя е тази видима възраст на която се предполага, че децата могат да се държат достатъчно стабилно, за да стоят прави в клатушкащ се автобус?
Моят син е на 4 и съм убедена, че не би могъл, аз в колата, ако набия по-рязко спирачки и изхвърча , та в рейс.
Имам приятелка с 6-7 годишно момиченце, което е по-кекаво и от моя син.
То затова навремето в автобусите имаше места за майки с деца до 7 годишна възраст.
Явно това е минимума.
Виж целия пост
А, ясно, Параход. 
Изрично съм написала каква видима възраст имам предвид. Ако имаш притеснения, че дъщеря ти може да се държи стабилно, молиш най-близкия човек да отстъпи място, какво толкова? Но да искаш от всички да преценяват веднага дали едно дете може или не може да се държи само е твърде оптимистично.
ИрПуц, дъщеря ми е на 5г., дребна. Категорично не може да се държи сама и залита при всяко спиране или по-рязко тръгване, или биене на спирачки. Не знам коя е тази "видима" възраст.
А след като детето е с баба си и тя е преценила то да седне, не виждам на околните какъв им е проблема с това?
А след като детето е с баба си и тя е преценила то да седне, не виждам на околните какъв им е проблема с това?
Изрично съм написала каква видима възраст имам предвид. Ако имаш притеснения, че дъщеря ти може да се държи стабилно, молиш най-близкия човек да отстъпи място, какво толкова? Но да искаш от всички да преценяват веднага дали едно дете може или не може да се държи само е твърде оптимистично.
Моят син е на 4 и съм убедена, че не би могъл, аз в колата, ако набия по-рязко спирачки и изхвърча , та в рейс.
Имам приятелка с 6-7 годишно момиченце, което е по-кекаво и от моя син.
То затова навремето в автобусите имаше места за майки с деца до 7 годишна възраст.
Явно това е минимума.
# 259
26 окт. 2012, 15:01 ч.
Тези са същата порода като неотстъпващите. Просто нагледен пример как се действа, когато са от едната и от другата страна на ситуацията.
Виж целия пост
"Аз ще вляза, защото съм бременна."
# 260
26 окт. 2012, 15:01 ч.
Да, и? Аз на 6 години бях напълно способна да се държа сама в автобуса, при това съм със скромни размери.
Елена Ди, писах вече, не ми се повтаря.
Виж целия пост
ИрПуц, ами то ученици има и на 6г.
Да, и? Аз на 6 години бях напълно способна да се държа сама в автобуса, при това съм със скромни размери.
Тоест нещата опират до следното- има различни хора, случаи и ситуации. Ако сме любезни и усмихнати, ако се държим вежливо и възпитано / както пишеше Краси/ всичко ще си дойде на мястото. Ще има отстъпващи без да се чувстват прецакани
Елена Ди, писах вече, не ми се повтаря.
# 261
26 окт. 2012, 15:02 ч.
Едно отклонение: направихме си експеримент с мъжът ми с един намусен комшия, който никога, ама никога не поздравява. От месец, като го видим вадим най- широките усмевке и го поздравяваме ведро. Ами вече и той поздравява, даже понякога се усмихва
И аз така ги "церя", много успешно при това. 
, пък те нека ми се мусят, щом ги кефи.
Виж целия пост
Едно отклонение: направихме си експеримент с мъжът ми с един намусен комшия, който никога, ама никога не поздравява. От месец, като го видим вадим най- широките усмевке и го поздравяваме ведро. Ами вече и той поздравява, даже понякога се усмихва
, пък те нека ми се мусят, щом ги кефи.
# 262
26 окт. 2012, 15:03 ч.
Е,вече знаеш.Защото някои бременни се чувстват привилегировани навсякъде.Не виждам смисъл,след като се чувстваш добре,защо не можеш да изчакаш реда си?
Бих дала място единствено в градския транспорт на бременна или малко дете.
Виж целия пост
Цитат
Не знаех, че човешкото отношение и възпитание се смятат за привилегии.
Е,вече знаеш.Защото някои бременни се чувстват привилегировани навсякъде.Не виждам смисъл,след като се чувстваш добре,защо не можеш да изчакаш реда си?
Бих дала място единствено в градския транспорт на бременна или малко дете.
# 264
26 окт. 2012, 15:05 ч.
Обаче има как да си усмихнат и да ти отвърнат намусено. Въобще не съм съгласна с теорията, че намусените служители се падат на намусени клиенти. Аз съм един от най-усмихнатите и любезни хора, съжалявам, че звучи като самореклама, но е факт, който моите познати могат да потвърдят. Скандали на обществени места съм вдигала може би някога, но сега дори не си спомням такъв случай, отстъпчива съм, чак на моменти може да ми се качат на главата и напълно непознати. Е, не искам да си помислям на колко намусени, невъзпитани, нацупени служители съм попадала през живота си. И живея в провинцията - не малко намусени хора виждам и тук. Което не значи, че няма, разбира се и усмихнати такива, но с твърдението, че попадам на криви служители, защото аз самата съм крива, не съм съгласна, че се отнася винаги и във всички случаи.
Виж целия пост
Абсолютно съм съгласна с Краси. Няма как да си намусен и да ти отвърнат с усмивка.
Обаче има как да си усмихнат и да ти отвърнат намусено. Въобще не съм съгласна с теорията, че намусените служители се падат на намусени клиенти. Аз съм един от най-усмихнатите и любезни хора, съжалявам, че звучи като самореклама, но е факт, който моите познати могат да потвърдят. Скандали на обществени места съм вдигала може би някога, но сега дори не си спомням такъв случай, отстъпчива съм, чак на моменти може да ми се качат на главата и напълно непознати. Е, не искам да си помислям на колко намусени, невъзпитани, нацупени служители съм попадала през живота си. И живея в провинцията - не малко намусени хора виждам и тук. Което не значи, че няма, разбира се и усмихнати такива, но с твърдението, че попадам на криви служители, защото аз самата съм крива, не съм съгласна, че се отнася винаги и във всички случаи.
# 265
26 окт. 2012, 15:06 ч.
Елена Ди, писах вече, не ми се повтаря.
Единствената възраст, която намирам, написана от теб е 3 годишни.
Ако това е мнението ти по въпроса, мога да ти кажа, че явно идея си нямаш какво означава 3-годишно дете, какви са възможностите и силите му.
Виж целия пост
Елена Ди, писах вече, не ми се повтаря.
Ако това е мнението ти по въпроса, мога да ти кажа, че явно идея си нямаш какво означава 3-годишно дете, какви са възможностите и силите му.
# 266
26 окт. 2012, 15:07 ч.
ИрПуц, това че ти си можела, не означава, че всички 6годишни могат.
Или ще ти се счупят краката, за да направиш място на едно дете?
purko88, ами не ме интересуват какви хора се чувстват привелигировани. То всеки може да се чувства така, нали?
А и аз написах, когато съм ок, си чакам реда. Включително минават и пред мен някакви си много "бързащи"?
Виж целия пост
Или ще ти се счупят краката, за да направиш място на едно дете?
purko88, ами не ме интересуват какви хора се чувстват привелигировани. То всеки може да се чувства така, нали?
А и аз написах, когато съм ок, си чакам реда. Включително минават и пред мен някакви си много "бързащи"?
# 267
26 окт. 2012, 15:07 ч.
Защо се правите, че не разбирате за какво говори ИрПуц? Видимата възраст, на която едно дете може да се държи стабилно е видима, защото може да се прецени, когато го видиш. Когато се качат майката и детето веднага си личи, дори и само по държанието на майката спрямо него.
Виж целия пост
# 268
26 окт. 2012, 15:07 ч.
Много точно казано.
Изобщо не разбирам защо трябва да сравняваме нашите разбирания с привичките по другите държави.
Моят мъж е чужденец. И до ден-днешен си спомням изумлението му (в положителен смисъл), когато ме видя да отстъпвам място на възрастни хора в градския транспорт.
А тогава бях на възраст, на която не съм го правила, защото така ми е дошло отвътре, а защото така съм била възпитана - че е правилно да се отстъпва на бременни, майки с малки деца и възрастни. И на трите категории. И то без извинения и уговорки.
Защото ако днес децата ни чуват от нас : "Ама тя може да е бременна, но да не е болна !!! Нищо и' няма, да си постои", утре няма как да се надяваме на добро отношение към нас самите - като почнем да потропваме с бастунче по паважа.
Виж целия пост
Ами, според мен правилното е едно общество само да си изгради ценностната система, етиката и възпитанието, така, както е най-привично към характера и ежедневието му. Никога не ме е интересувало еди-къде си как го правят и това да ми определя ценностната система. Има жалостиви, милостиви, емоционални народи, има студени, затворени, неразкрепостени народи...и глобализацията за мен е непонятна и трудна за изпълнение.
Лично аз винаги гледам хората около мен и ме интересува стари ли са, млади ли са, лошо ли им е, какво се случва с тях. Отношението към хората, с които споделяме ежедневието си трябва да е такова, каквото очакваме да е и към нас.
Няма нищо по-приятно от това, да знаеш, че ако тръгнеш да припадаш в автобуса ще се намери някой, който е видял това и ще те подпре.
Лично аз винаги гледам хората около мен и ме интересува стари ли са, млади ли са, лошо ли им е, какво се случва с тях. Отношението към хората, с които споделяме ежедневието си трябва да е такова, каквото очакваме да е и към нас.
Няма нищо по-приятно от това, да знаеш, че ако тръгнеш да припадаш в автобуса ще се намери някой, който е видял това и ще те подпре.
Много точно казано.
Изобщо не разбирам защо трябва да сравняваме нашите разбирания с привичките по другите държави.
Моят мъж е чужденец. И до ден-днешен си спомням изумлението му (в положителен смисъл), когато ме видя да отстъпвам място на възрастни хора в градския транспорт.
А тогава бях на възраст, на която не съм го правила, защото така ми е дошло отвътре, а защото така съм била възпитана - че е правилно да се отстъпва на бременни, майки с малки деца и възрастни. И на трите категории. И то без извинения и уговорки.
Защото ако днес децата ни чуват от нас : "Ама тя може да е бременна, но да не е болна !!! Нищо и' няма, да си постои", утре няма как да се надяваме на добро отношение към нас самите - като почнем да потропваме с бастунче по паважа.
# 269
26 окт. 2012, 15:08 ч.
Чета Ви и разбирам защо 80% в които съм се качвала на автобус никой не ми е правил място, ни бременна , ни с малко дете .... направо не ми се вярва ....
Винаги съм давала място и ред на бременна, на жена с малко дете и на стар човек , така ме е научила майка ми , за което съм и благодарна ....
Да ви разкажа ли как първото ми раждане започна със спукан мехур в 6-ти месец, след като никой не ми направи място в автобуса и върху мен падна една баба ????
Виж целия пост
Винаги съм давала място и ред на бременна, на жена с малко дете и на стар човек , така ме е научила майка ми , за което съм и благодарна ....
Да ви разкажа ли как първото ми раждане започна със спукан мехур в 6-ти месец, след като никой не ми направи място в автобуса и върху мен падна една баба ????
Препоръчани теми