ХИТОВИ романтични РУСКИ филми и сериали 2 тема

Добър ден !!!
 

      Започвам с един кадър от 8 серийния филм "Я тебя никогда не забуду",който изгледах преди повече от година и половина.Вече ми се губят някои детайли, но виждам,че има интерес към сериала и бих желала да споделя мнението си.

След,като го изгледах ,прочетох и мненията на много зрители,които открито се конфронтираха.Дори отричаха костюмите и прическите на актьорите.От дебатите личеше,че зрителите не харесват много от моментите във филма свързани с образа на войника и офицера фронтовак.
Първо филмът не е исторически.Той е художественна измислица, но в него има прототипи на реално съществуващи лица.
На пръв план това е една история за любовта,която въпреки годините и разстоянията оцелява.Това обаче,което буни духовете са образите на фронтоваци,които в края на войната попадат във водовъртежа на смутното време и не могат да се удържат на повърхността и затъват .Аз мисля,че филмът се опитва да покаже реални образи а не идеализирани.
Във филма има всичко и любов и предателства и безумна алчност, която води до гибел.

Филмът акцентира върху събития и хора участвали в тях.
Мисля,че всеки ще намери сам, отговорите на  въпросите си  ако изгледа филма.
Колкото до актьорите,те се справят повече от добре. Сергей Астахов ,според мен е убедителен в стремежа си за лесно забогатяване с цената на всичко.Юлия Снигирь и Александър Лмарьов успяват да изстрадат любовта си .А това,че Андрей в последната сцена плаче с едно око/като че ли стана модно/е несъществено.
Желая ви приятно гледане и ако желаете ,може да споделите мнението си.

Сергей Виконтович Астахов/истинска фамилия Козлов/ е роден 28 май 1969 година във Воронежка област.След армията постъпва в актьорския факултет на Воронежкия институт.Създава семейство с колежката си Виктория Аделфинова.Имат дъщеря Мария.През 1999 година фамилия Астахови заминава за Москва.Сергей работи в театрите "Et Cetera" и "Сатирикон",където прави запомнящи се роли Хектор в "Троянска война няма да има" на Жана Жироду и Роберт "Не будете спящото куче" от Джон Пристли.Снима се в повече от 80 филма.Сергей прави много добри роли в "Четвертое желание", "Одна любовь на миллион", "Парадокс", "Непобедимый" а във филма "Побег" на Егор Кончаловски е съавтор на сценария. Скоро ще видим и филма "Белый мавр",в който Сергей изпълнява една от главните  роли.През 2007 година на фестивала "Съзвездие" получава награда за филма "Королев"

 

Това е една от малкото снимки на семейството на Сергей Астахов.След авантюрата му с актрисата Елена Корикова ,Сергей Астахов живее сам.

Привет, привет!!!

Кукумберче ще опиша и аз впечатленията си от Я тебя никогда не забуду

  за Сергей Астахов, още повече, че ми е от десятката.

Един бонус от мен, линкове към филма Побег (2005) Режисьор: Егор Кончаловски
Сценарий: Сергей Астахов, Дмитрий Котов, Олег Погодин

С БГ субтитри http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=78581
Он-лайн на руски http://filmin.ru/6458-pobeg.html

Гледала съм го интересен и завързан трилър. На мен ми хареса.

Ата  изгледах нощес "Время собирать камней" и както често се случва при мен, бях го гледала, но от някъде нататък , та снощи си"попълних празнотите"  Филмът е много добър.

Снощи писах за немец, днес - за италианец. Както съм го подкарала, май ще обиколя Евросъюза  

ДнешниятИтальянец  е драматичен филм от 2005, на режисьора Андрей Кравчук



С участието на Коля Спиридонов, Мария Кузнецова, Николай Реутов, Юрий Ицков, Денис Моисеенко, Андрей Елизаров, Александр Сироткин, Владимир Шипов, Полина Воробьева, Ольга Шувалова, Дмитрий Землянко, Дарья Лесникова, Рудольф Кульд

Всъщност, Итальянец е прякорът на шестгодишния Ваня Солнцев, дете от дом за изоставени деца, за чието осиновяване кандидатства италианска двойка. Всички считат, че Ваня е ударил джакпота– перспектива за волен живот в слънчева Италия. Но момчето има друга мечта, да намери родната си майчица, и в името на тази мечта се качва на влака и тръгва....

малкият Коля Спиридонов в ролята на Ваня Солнцев
Филмът е бил руската номинация за наградите Оскар, 2006 г. в категорията за Чуждоезични филми.
Интересното е, че в основата на филма стои действителен случай, който е описан от журналистката Лидия Фролова в статията«Это я, ваш сын Димка», публикувана през 1998 във вестник  Комсомольская правда.

Итальянец (2005)
 
Тук е с БГ субтитри http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=77253
Он-лаин на руски http://my-hit.ru/film/7131/online

трейлър на филма
 

Приятни минути!

Кукумберче, ето обещаното Я тебя никогда не забуду – какво ми хареса?

Филмът е направен така, че да има тръпка и да държи в напрежение. Сериите завършват в някаква особена ситуация – неизвестност или заплетен момент, което ме караше веднага да скоча в следващата, за да разбера какво се случва по-нататък. Или казано простичко, филмът технически е направен по всички правила на жанра.

Относно съдържанието.
Във филма се показват напълно реалистични истории, които с огромна вероятност все някъде е можело да се случат, а и са се случвали. И последните дни на войната, и следвоенните години, и лагерите, и бандеровците, и любовта – вечната, мимолетната и използваната, и бягството през граница, и емиграцията, и срещата в бъдещето, и живота отдаден на онова по чудо спасено дете, и живота отдаден на Бог, и, и, и...

Имаше разбира се и кинотрикове, за да се завърже интригата, като попадането на портрета на Катя точно в този манастир, дето монахиня е Василюк (героинята на Ольга Сумская).

 Играта на всички актьори е много добра, а Астахов е блестящ. С каква лекота представяше раздвоението на личноста на героя си. Влизаше и излизаше от единия в другия образ, от глуповатия Ваня, в подлца Жилин и обратно.

Разбира се, че имаше и доста измислени моменти – примерно Жилин убит, погребан, а след 3 дни се самоизравя от земята, а и други подобни. Но като цяло филмът е чудесен.


Разбирам неохотата, с която се приема свалянето от пиедестала на образа на героя фронтовак. Но на война се събират хора всякакви, кои по убеждение, кои по задължение, кои авантюристи... Фронотовак, независимо редник или генерал, не се покрива с човешките качества честен, почтен и безкористен.... И това много хубаво е показано във филма, защото спусъка на алчността натисна не кой да е, а генералът. Той награби чантата със златни накити и заряза ранения си ординарец Жилин (героят на Астахов), на който само до преди минути предлагаше да го последва и след войната. За генерала войната е източник на доходи. Както Галина Василюк  казва „Домът му бе претъпкан с трофейни вещи”.  За  Жилин златото първоначално е отмъщение, а след това идея фикс за цял живот. То беше единственото нещо, което го вкарваше в истинкото му АЗ, когато получи раздвоение на личността. За Федька Сашко (героят на Рудаков) златото беше част от жизненото му кредо “Да си вземе своето”.

 За лека нощ изпълнение на Тамара Гвердцители и Дмитрий Дюжев
Я тебя никогда не забуду

  отвам да се позабавлявам с Не родись красивой

Ата Кали

Кукумберче,   страхотна елха си спретнала!!!

Ето, от мене топка за елхата, да е по- богата!