Да си прощавам чак, то аз след като осъзнах, че вина нямам, няма какво да си прощавам. По-скоро изпитвах жал към себе си, че съм го живяла това. А не вина. Да се научавам тепърва да се обичам-ми аз си се обичам, щом съм си се жалила сама себе си
![Simple Smile](/img/emojis/faces/simple_smile.png)
Аз не се спасих сама. Получих помощ от приятел (няколко). И тогава с едно, и към днешна дата със съвсем различни неща. Но не и сама.
Иначе, доказано е. Всичко тече, всичко се променя. Дори невъзможните се променят. Може би към по-невъзможно или друг тип невъзможно. Нищо в природата не е константа, човека пък съвсем.
ПП. И още малко. Ще продължавам да съм нащрек, да анализирам и да наблюдавам. Съдбата е поднесла невъзможния, макар и ограничен спрямо мен, да е в досег с децата ми. Те са в позиция-нямат избор, защото им е роднина, не аз. И като ангажирана с тяхното добруване съм длъжна да следя за някои неща и да наблюдавам.