Правилно си спряла, ще.й увисват смешките, ще насочи взор другаде и това е. Ако искаш да сте в една компания, нямаш много друг избор. Дано ви се разделят пътищата.
Виж целия пост
Невъзможните хора в живота ни
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2024, 22:28 ч.
# 7 485
20 юни 2024, 21:23 ч.
# 7 486
20 юни 2024, 21:25 ч.
Тя към всички го прави, но към мен и въпросния колега най- много.
Надявам се скоро да се разделят, да. Много деморализиращо ми дойде това последното. Пожелавам ѝ само лоши неща, такива хора не бива да са сред нормалните.
Виж целия пост
Надявам се скоро да се разделят, да. Много деморализиращо ми дойде това последното. Пожелавам ѝ само лоши неща, такива хора не бива да са сред нормалните.
# 7 487
20 юни 2024, 21:27 ч.
Не й пожелавай нищо лошо, нито върти сценарии в главата си как й отговаряш или отмъщаваш. Не заради карма или нещо подобно, а просто защото така й отделяш излишно внимание и се тровиш. На работа достатъчно те трови, в останалото време не й оказвай честта да мислиш за нея.
Виж целия пост
# 7 488
20 юни 2024, 22:05 ч.
НАучи се на пълен игнор и това убива тези хора.
За мен също беше мееега трудно, тъй като съм импулсивна, чувствителна и емпат.
По някакъв необясним за рационалното ми мислене начин се опитвах да ги разбирам, толерирам, да влизам в кожИте им (защото те ги менят нон стоп), да съм справедлива и да водя диалог. Но истината е, че те точно това искат и затова се залепват за емоционални и импулсивни хора. Не че разбират какво правиш за тях, те са твърде ограничени в собствените си сценарии, които въртят до откат и пак ти ще си на топа на лошотията. Това е изгубена кауза.
Хранят се от това, чувстват се значими, валидирани. И ако не се отскубнеш – полудяваш. Правят те тотал щета. Дърпат те нон стоп на тяхното ниво и те карата да им се обясняваш. НАйн!
КАжи – мерси/чао. Млъкваш. И те увисват.
Виж целия пост
За мен също беше мееега трудно, тъй като съм импулсивна, чувствителна и емпат.
По някакъв необясним за рационалното ми мислене начин се опитвах да ги разбирам, толерирам, да влизам в кожИте им (защото те ги менят нон стоп), да съм справедлива и да водя диалог. Но истината е, че те точно това искат и затова се залепват за емоционални и импулсивни хора. Не че разбират какво правиш за тях, те са твърде ограничени в собствените си сценарии, които въртят до откат и пак ти ще си на топа на лошотията. Това е изгубена кауза.
Хранят се от това, чувстват се значими, валидирани. И ако не се отскубнеш – полудяваш. Правят те тотал щета. Дърпат те нон стоп на тяхното ниво и те карата да им се обясняваш. НАйн!
КАжи – мерси/чао. Млъкваш. И те увисват.
# 7 489
20 юни 2024, 22:28 ч.
Ох направо имам дежаву..., когато татко почина точно такава мениджърка ме освободи от работа, с предтекст, че не съм в кондиция да работя и трябва да си почина. Месец преди това шефа унгарец ме похвали писмено,като в копие бяха всички от българския екип, а българският му съдружник ми предложи повишение.
Виж целия пост
Препоръчани теми