Невъзможните хора в живота ни

Не съм съгласна, Бази.
От писаното майка ѝ е невъзможна с вечните си критики и подкопаване, а Христина звучи понякога като психоп@т, но това е липса на усещания. Освен това, невъзможните не изплащат на майка си имота, те са паразитиращите.

Лейка, потребителката горе. Извинявам се, че я нарекох със старото ѝ име, просто повечето инфо, което е споделяла, е от преди.

Аз съм срещала само един невъзможен и до ден днешен не мога така да го обрисувам, че да стане ясно какво имам предвид. Човекът е супер популярен, душа на компанията, талисман направо. Всичко го харесват и има много добра позиция в обществото. Само че насаме като се сближи с някого и то след известно време, когато тази близост вече може да влезе в графа приятелство, започва да пуска стрелички. Не през цялото време. Само, когато те хване, че наистина си уязвим. Примерно, ти се готвиш за важно събитие и имаш притеснение, защото не си сигурен дали ще се справиш. Тогава първоначално уж те надъхва (за пред всички познати общи е точно така), а в най-важния момент пуска по някоя провокацийка как реално преден път не си се справил, или май не си особено подготвен, е, какво толкова, ти и преди си го оплесквал това, кофти ще е ако пак така стане, нооо поне си го минал веднъж оплескването. При мен сработи няколко пъти и буквално успяваше да ми срине начинанията. Сещате се как, когато нещо ви е нажежено като емоция и някой с някаква формулировка успее да ви плесне мокър парцал, а после сте сковани и неуверени, и нещата главоломно се провалят.

Също, ако някъде прекали (което започва да се случва с времето) и повдигна темата, изведнъж се оказва, че аз нищо не съм разбрала, той съвсем друго казал, изобщо какви са тия филми, ти в ред ли си и тн.

В един момент естествено взех да се отдалечавам, защото се научих, че в тая компания има неприятни емоции. Забелязах, че и друг общ познат прави същото та си направих устата насаме да попитам той защо страни. Описа горе долу, същите усещания, също бегли, също без да може с 2 думи да назове как точно се случват нещата. Същият невъзможен успя така да представи нещата, че общия ни познат беше напълно отритнат от компанията все едно е истерик с някакви филмарски мисли. Аз плавно се отцепих сама, защото цялото нещо се беше превърнало в енергиен вампиризъм.

Тук има стотици страници и се разбира, като някой напише, но ако започнеш да обясняваш на други хора, звучиш налудничаво, защото нещата са дребни сами по себе си.
И директната конфронтация винаги завършва с теб злодея и невъзможния - нападнатата жертва, към която незнайно защо ти таиш такива ужасни чувства.
Хубавото е точно това, което си написала "с времето започват да се изпускат". Ако не закачаш и устискаш да не реагираш, а само наблюдаваш, се отпускат и се виждат по- добре.
Аз като се дръпна повече, забелязвам как започва да провокира и да шейдва и други. И се дестабилизира, когато няма кого да фреймва.

Понякога съм влизала и чела в тази тема. Мога да кажа, че замисъла на Бояна се е изместил. Повечето истории са за лоши хора, злобни и подли души, но пък без психически отклонения или личности разстройства. Тези, които наистина са се сблъсквали с такива, сигурно правят разликата да се сблъскал с индивид, който е неразгадаем. Нормалните не са в състояние да проумеят, още по-- малко да предогадят стъпките им, защото техният мозък работи различно. Липсват им някакви хромозоми ли, кой знае какво, но има някакъв неразгадаем бъг, който ги е направил неправилно функциониращи. Като всяка дисфункция или болест и при тези има различни степени и вариации на бъгната душа, затова е невъзможно да се справят дори спициалисти с тях.
И нещо от мен си, което не ангажира никого.....не знаем нищо за свръхсъзнанието, за духа и няма как да разберем какво става с тези хора. Може някога човечеството да реши и този проблем.

Само при психопатите има изменения в мозъка и то пак е малко сива зона, нарцистичните личности, към които се измести темата, се "произвеждат" главно от родителите си и са доста предсказуеми, защото по същността си са родени като реакция на конкретно поведение. При психопатите вече е тъмната Индия как биха реагирали и какво биха направили.

Макар че дори в онзи случай, публикуван в самото начало на темата с детето, което постъпило в лагер за психопати и дали е етично да се диагностицират деца, после бяха изнамерили някакви подробности за биологичните ѝ родители с елементи на насилие и генетична предразположеност.

Ън, тези хора не са болни. Цялата им личност е такава, затова не се лекува, не че науката не ги разбира. Разбира ги, а при психопатите си има и определени визиологични белези в мозъка.
Иначе темата се измести много, опитвам понякога да го кажа, но всички ми обясняват, че темата не е моя. Не е, но и по правилата на форума е хубаво да се придържаме към първоначалния замисъл. Както и да е. Сега е модерно всеки да е токсичен,  с това е трудно да се спори.

Не, не са болни, но имат някакъв бъг в мозъка. Или нещо в душата им не е наред. А може би е комбинация от разни бъгове. Не знам дали някога ще бъде възможно да ги препрограмират. Далече е още...

Този образ го има и в литературата. "На Изток от Рая". Много добре, блестящо изграден образ на Кати, от автора Стайнбег.... както само той го може.." Има уродливи хора физически, има уродливи хора по душа, които така са обсебени от Злото, че това не може да е съзнателен човешки избор... "... "така са родени, не може да се обясни, но нещо им липсва на тези хора"   .. Та, проследен е целият й живот от дете и прояви на злото от дете, после ражда близнаци , които изоставя, не само, когато те порастват и я намират, тя триумфира и се наслаждава да им причинява болка и страдание, на собствените си деца... отраснали без майка и търсещи я цял живот... Предполагам сте чели книгата, ако не, препоръчвам я..    Образът е покъртителен.... Та има такива хора , винаги е имало... и в миналото... Много интересна е развръзката, как надмогват лошотията й.... Децата й я побеждават... тази , която няма Душа и сее Зло цял живот. Много силен , библейски финал направо. Но отговаря на много въпроси, и как се справяме със Зли  хора... които се хранят от злото

Да, това е един от най-добрите образи на психопат. И винаги е имало такива хора. Още Тома Аквински оспорва християнското вярване, че у всеки има добро и констатира, че в някои хора има единствено зло.

Образът на Кати е толкова перфектен, защото описва и черти на реален човек, доколкото си спомням. Вярно, че Стайнбек е писател, но не е психиатър и въпреки това на места е толкова реално, че ти става ясно, че може би има прототип в реалния си живот.

Ето едно кратко четиво по повод образите, само че в киното. Много се радвам, че са споменали Ханибал Лектър, тъй като определено смятам, че образът в Мълчанието на агнетата е силно романтизиран и нереалистичен. Освен това, в един от следващите филми си реже ръката, вместо тази на Стерлинг, което няма как да стане при психопат.
Ханибал в Man Hunter, обаче, доближава образа.

https://www.sciencenews.org/blog/gory-details/most-and-least-rea … -psychopaths-ever

Аз лично не познавам нито един такъв човек, ако темата е само за тях. Нормално е донякъде да се измести, защото те са много малък процент от населението, докато хората, проявяващи над средното нарцистични черти бяха по спомени 6-7%, а вече са ѝ повече и то по причини точно по специалността на авторката на темата.

Аз също не познавам реален такъв човек. Едва ли са много, пък и Кати е литературен образ, съвсем Злодей. Обаче, има нещо което в нейният образ ме впечатли и защо си мисля,,  че не е толкова рядко срещано... Погледът й в пристъп на зло.... Описан е тъмен поглед, който променя цялата й визия до страшен образ обладан от зъл дух. Нещо което хората даже не могат да опишат точно ... но, си мисля, може да греша, че дори на пръв поглед нормални хора в реалният ни живот, изпадат в подобни ярости, което не е баш нормално де .. и точно този тъмен страшен поглед ..

Аз познавам такъв човек. И то повече от един, официално потвърдени, не по мои си измислици.
Нарцисизъм проявява всеки. Истинските нарцисисти, по личностово разстройство, не се различават особено от другите социопати, защото всичките са социопати. Нарцисистите са малко по-тъповати, да речем, не толкова надарени като психопатите, но последствията са същите. И изобщо не мислете, че всеки от тези е Ханибъл Лектър, те си имат разнообразни интереси, не всеки се увлича по убийства и човекоядство. Повечето никога не попадат в затвора, нито се занимават непременно с нещо незаконно.

Все пак трябва да отговарят на основните характеристики и то не само с един човек и на едно място. Липса на съвест, липса на емпатия, егоцентризъм (дори да са най-горки те винаги са най и са единствено важни), манипулативност, разрушително поведение, незачитане на морални и етични норми.

Затова ми простете, че често казвам на някого, че не е за тук, но темата си е за много тежки случаи, както е ясно от първия пост.

Аз се досещам за какъв поглед става дума, но съм го виждала веднъж от човек, когото смятам за "просто нарцистичен" над средното. Стъмняване на ириса, не идващо от разширение на зениците, и страшна свирепост. Иначе, очите действително СА огледало на душата и също празни, ако я няма. Направете си експеримент с много снимки на диагностицирани психопати измежду снимки на "нормални" хора и закрийте уста и нос. Макар че челюстта беше един от белезите, доколкото помня, но аз съм си правила експеримента с очите.

Доколкото разграничаването, поне според това, което съм чела (аз чета за такива неща само научна литература, не Гугъл), психопатите са вродени, а нарцистичните личности са произведени и се казваше "не всеки нарцис е непременно психопат, но всеки психопат е И нарцис задължително".

Според вас защо хора, които не са психопати, а имат съвест и емпатия обичат да правят лошо на другите, когато не е с цел лично облагодетелстване, а просто така? Как им харесва при наличието на съвест?

Дай пример, ако искаш. Ако е "просто така" за удоволствие, без да е реално засегнат, е спорно кой какъв е. То точно това е един от признаците на психопатите - да правиш злини за забавление, като игра и хората да са ти като играчки и предмети, а не защото някой те е накърнил.