Невъзможните хора в живота ни

  • 525 926
  • 8 951
# 8 925
Бягството не е точно решение.
Знам го- на 4400 км съм избягала.
Трябва да се работи вътре в главите ни, защото иначе, може да е след 10, след 20 години..., някоя стрела ще ни застигне, даже и от разстояние.
То този риск съществува винаги и не може да се елиминира, но липсата на контакт доста помага, иначе си постоянно във филма им, постоянно поддържат дресировката.

Близко мое дете се дистанцира до спиране напълно на контакт, уж за да се спаси, но го удари с тежки панически атаки. Психиката е нещо много сложно, на теория знаеш как, на практика излиза друго.
Виж целия пост
# 8 926
Да де, нали затова казвам, че само изолиране без работа върху себе си , не става.
Сега, дали имаш усет- да четеш, да се самообучаваш, дали ще търсиш специалист, дали ще споделяш с подходящи хора/ приятели ... няма значение. Важното е да не спираш.
Виж целия пост
# 8 927
Ей, писах тука и все едно дръпнах някого за опашката...
Междудругото поне имам малко напредък. На моменти съм на ръкопашен бой с идеята поне някои неща да им дойдат като акъл в главата.
Иначе останалото съм го оставила. Ако ще тавана да падне, аз отговорност за техните грешки не мога да нося. Само дано не си направят нещо.
Виж целия пост
# 8 928
Аз не разбирам- защо ти е да си “на ръкопашен бой с идеята поне някои неща да им дойдат като акъл в главата.“ ?
Виж целия пост
# 8 929
Понякога трябва да кажеш фактите такива, каквито са. Защото иначе ти се качват съвсем на главата или има абсурдни обвинения после.
Отделно често ми ръсят философии и разсъждения, които хич не важат за съвремието.
Това е при моите любимци, не казвам че важи за всички.
Научих се да споря с тях доста добре. Но когато се налага и имам сили.
Виж целия пост
# 8 930
Аз пък се чудя дали това наистина не са поколенчески различия?
Почти навсякъде чета или гледам клипове, където големи вече хора се оплакват от "бейби буумър" (1946-1964) родителите си, които се държат безобразно. Липса на емпатия, злоба, завист и всичко останало присъщо на един невъзможен.
Много често търсим вината в себе си или пък в тях.
Обаче според мен коренът е много по-дълбок.
От кого са отгледани тези хора?
Точно така от т.н. "Silent Generation" ("Тиха генерация") родени между 1928 и 1945.
Една "следвоенна" генерация претърпяла глад, страх, студ и липса на надежда за утрешния ден.
Психичното здраве е била непозната дума за нашите баби и дядовци тогава. Това което е било от особено значение за децата им (нашите родители) е било да са нахранени и на топло.
Естествено, че тези деца отглеждани по този начин ще се превърнат в невъзможни възрастни след време, които ще травмират и децата си.
Мисля си, че топката вече е в нашите ръце да прекъснем този кръговрат. За поколенията преди нас е ясно. Въпроса е ние какво можем да направим?
Виж целия пост
# 8 931
Аз пък се чудя дали това наистина не са поколенчески различия?
Почти навсякъде чета или гледам клипове, където големи вече хора се оплакват от "бейби буумър" (1946-1964) родителите си, които се държат безобразно. Липса на емпатия, злоба, завист и всичко останало присъщо на един невъзможен.
Не са поколенчески различия, стига моля ти се. Цяло поколение завистливи, злобни психопати, как ли не.
Четеш поредния рейджбайт сценарий, който вече няколко години се върти в социалките с цел хора без работа да сипват вина за собствените си неудачи у други. Стига се подвежда по клипове и трендове в СМ. Нищо им няма на бейби буумърите, просто са по-стари от нас, много вече си имат и възрастови изменения, всяко поколение е и без това различно от другите, това е нормално и няма нищо общо с психопатите.
Виж целия пост
# 8 932
Ами има го този слой и си е доста сериозен.
Попадала съм на изключенията обаче - прекрасни мили души на 70 или 90 дори. Емпати, възпитание, от сой. Но те се броят на едната ръка, както се казва.
Това с поколенческата повреда (и бих казала проклетия) е някакъв общ фон, който не знам дали може да се изтрие и трябва ли. Защото те, ако го няма, какво става с тях? Много се идентифицират с него до степен в която, двама човека от двата края на страната ако се запознаят след 10 минута се чувстват така, сякаш се познават от сто години именно поради тази основа.
За тях психичното здраве е лигавщина. Простотия. Нямало такова нещо.
Да кажеш на някай, да отиде на психолог или психотерапевт е обидно. За луд ли ме имаш? обикновено крещят.
От моите има ходене регулативно по специалистив тази област. Смея да кажа доста им помогна, но в паник атаки и такива.
Проблемът е, че мисленето на тия хора си е останало във времето, в което са били млади и това е.
Щом аз съм скачал 2 метра, ти трябва 3, не ме интересува че не можеш физически и че аз съм 2, че има насрещен вятър и можеш да се пребиеш, ти се лигавиш.
Филип, пишем едновременно пак Grinning
Визирах някаква по-голяма част.
Виж целия пост
# 8 933
Понякога трябва да кажеш фактите такива, каквито са. Защото иначе ти се качват съвсем на главата или има абсурдни обвинения после.
Отделно често ми ръсят философии и разсъждения, които хич не важат за съвремието.
Това е при моите любимци, не казвам че важи за всички.
Научих се да споря с тях доста добре. Но когато се налага и имам сили.

Нищо не им казвам, освен ако не е абсолютно наложително.
Абсурдните обвинения ще бъдат, дори да ги пребориш най-логически.
Не само философии, но и констатации, които не са свързани с реалността ръсят- за какво да споря, все едно спориш със стената!
А, и сили нямам отдавна. Дон Кихот да бях, щях да счупя копието.
Виж целия пост
# 8 934
Съвсем нормално за възрастни хора. Закостеняват, избива ги на многознайство и дървени философии. "Ние навремето какви бяхмееее..." си е девиз направо. Да не мислите, че нашето поколение ще е по-различно или младите ще ни възприемат по друг начин? Същата работа. Аз отсега от връстници чувам как "младите" (разбирай джензитата, аз съм от предходното поколение) с нищо не могат да се оправят, мързеливи са, несериозни са, у-а, че да си призная, и аз изпадам в такива заключения понякога... Представям си след 30-40 години какви ще сме, като са измрели и всички по-стари и няма кого да обвиняваме Grinning 
Виж целия пост
# 8 935
Лорди, разбирам те.
Както и каквото е възможно, всеки си преценява в ситуацията.
Точно по най-наложителното говорим.
При мен дори се случва като не казвам нещо да се трупа успоредна история на реалността и да се налага после да я пукам тая илюзия. Обикновено не е хубаво, затова намерих това при мен че работи.
Флип, не! Искам да съм луда баба със синя коса, облечена шарено и подскачаща Joy
Аз имам всякакви впечатления от джен-зитата. Имат си силните и слабите страни.
Виж целия пост
# 8 936
Въобще не съм съгласна, че "нищо им нямало" на "бейби буумърите".
Голяма част от тях са тотално извън пътя и да го оправдаваме със "старческо оглупяване" е просто нелепо.
Както писа HotChilli - тук-там има някой свестен, но огромна част от тях са жестоко травмирани от начина по който са отгледани и цял живот са си били такива.
Моите родители също не са изключение - до едно време ги съжалявах, но после си казах че и те имат избор как да се държат помежду си, а и с хората край тях.
Виж целия пост
# 8 937
Съвет са възрастните :
Хвалете ги, те наистина са построили страната ни. (Дори и да не са лично те) и говорете добре за соца. После са ваши Joy Heart
Виж целия пост
# 8 938
Дааа,бе!
Все едно да пия чаша пелин - от моята уста нищо такова няма да излезе!
Моите бяха по купоните и джумбаретата...
Виж целия пост
# 8 939
Моите родители също не са изключение - до едно време ги съжалявах, но после си казах че и те имат избор как да се държат помежду си, а и с хората край тях.
Това важи за всички поколения и всички хора, вкл. за теб самата Wink Не знам какво им е на бейби буумърите чак толкова страшното, но в твоите постове не виждам да показваш нещо различно от това, в което ги обвиняваш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия