Невъзможните хора в живота ни

Джулая, точно това имах предвид! Мерси за точния коментар 🔝😁

Защото думата на родитиля се взима за "чиста монета", когато сме малки те са всичко, идеал, но с времето трупаме опит и виждаме, че всъщност да те обиждат, унижават не е нормално и все повече се съпротивляваме срещу това. Осъзнаваш, че думите им не са верни, че са глупост, че не е вярно, че е простотия, заяждане, вече си голям, но душата боли, защото това са родителите. Родителя трябва да дава безусловна любов и уважение, а не да унижава, мачка, критикува, меси  "за добро Уж".

Отговори им- да, така е, метнала съм се на вас! Така ме е яд, че не съм имала по-добър шанс с други родители!

Нито с майка ми, нито с приятелки съм говорила за забременяване и бременности. Ако моята майка беше като твоята, нямаше изобщо да и кажа. Като ме види с корема и пита, бих и казала, че още не съм ходила до тоалетната.

Допускаш майка си прекалено близо. Подозирам, че е разведена или вдовица (като моята) и малко сте нарушили границите на личното ви пространство. Майка ти не ти е приятелка.

Аз бих казала, че искам да остана сама някакво време. Така и правех, де. 😻

Ариел, много родители са като твоите. И моите не бяха далеч. Казвам бяха, защото се изнесох и повече не допусках някой да ми се бърка. В днешно време с WhatsApp и сие е трудно, но не е невъзможно. Моите майка, баща, други роднини даже не могат да ми намерят номера в Whatsapp, защото нямам 😻. Служебният не е на мое име.

Отчуждени сте, Ариел. Отчуждени сте и по-близки няма да станете. Като го осъзнаеш и ги отстраниш от периферията на личния ти живот, спреш да контактуваш редовно, спреш да ходиш у тях и откажеш да ги приемаш под предлог, че си заета, няма място у вас, всичко ще си иде по местата.

Непрекъснато те гложди поведението им, но ако ги шкартираш, ще ти олекне.

Че аз нещо друго ли съм написала?
То понякога не е и до тон, може да е с кротък тон, но така вменяващо вина и насаждащо комплекси, че би могло да съсипе живота също.
Но тук има нещо важно-това се случва по телефон. Който може да затвориш, да не вдигнеш и е напълно в твой контрол, не си им в къщата, за да си принуден да им търпиш. Че то това си е направо спасение.
Аз лично с моите родители не си говоря с часове по телефона, еле па ако тръгнат да му дуднат за нещо-директно ги отсвирвам. Мога да не вдигна, мога да вдигна с точно две думи там каквото е нужно да се каже. Те са трудни по друг начин (всеки си има кусурите и отклоненията, та поне съм си изработила дистанцията и независимостта, но сме си достатъчно близки, защото те все пак не са невъзможни. Все пак отчитам факта дистанция и независимост-играят огромна роля според мен в изтърпяването и на някои от невъзможните им да го кажем страни, като ме държи в достатъчно здравословна връзка с тях в нужните граници така, че да не се товарим взаимно).
Тук е много тънка линията по темата с килограмите. Ние не можем да знаем дали някой не се фръцва и травмира от простичко-спри да се тъпчеш, качваш вече прекалено много.
На мен бившият ми мъж ми е казвал, че задникът ми е като трапезарната маса и паралелно с това ме спираше от народни танци под предлог, че трябвало да съм си вкъщи за вечеря, за да сервирам тристепенно меню )) и то излизането ми за танци беше след като съм им сервирала да си вечертя останалите. Не от ревност, да не помислите. Никога никой не ме е ревнувал мен. Просто от проклетия си беше тогава.

Начина по който се поднася е от значение и то голямо.И все пак истината си е истина но повечето родители не осъзнават силата на думите и как се чувства човека отсреща.Понякога е хубаво да се замълчи.Момичето все пак много добре знае кое как е и какво е.За приятеля няма да коментирам.

Аз пак да кажа, но е напълно в нейната власт да ограничи този тип контакти. Аз и без да съм в лоши отношения с родителите си имам мноооого пропуснати позвънявания - толкова е лесно просто да не вдигаш телефона. И как па няма да обсъждам с тях кога ще забременявам....това вече си е направо абсурдно.

Хванахте се за това дебела ли е, не е ли и колко било здравословно. А това, че е тъпа и мързелива, пак ли е конструктивна критика?

И това ще да е от загриженост. Искат да е умна и работлива, ако може и малко парица и на тях да дава.

Малко е като виц. Ще ти говорят с години, че си тъпа и мързелива, но ти ще се чуваш пак със същите хорас и ще очакваш нещо различно? Ами не, не става.

Аз за трети път-ако някой ме нарича цял живот тъпа и мързелива, няма да е в обкръжението ми. Родители също могат да бъдат успешно остранени. Най-лесно е да не им вдигаш телефона даже.
Живях с мъж, който много тънко ме обиждаше, иронизираше и принизяваше. По-трудно от него се откачих, отколкото от родители, при които все пак отдавна не живеех, образно казано.

И невъзможните родители обиждат, но не е задължително, а и обидите им са маскирани като шегички, на които ако не се смееш, то ти нямаш чувство за хумор. Била съм свидетел как майка за хиляден път разказва как като е била бременна на един светофар се разминала с човека с най-грозните ходила в историята. Умряла от смях и ето, сега нейното дете е с най-грозните ходила в света. Това пред сина си и гаджето му. Цялото и общуване е в този дух, когато е положителна, за когато не е можете да си представите. Много добра жена иначе, според всички, една чувствителна, щедра към непознати. От това бягане няма, защото децата мислят, че това е нормалното, не друго.

То и при бившия всичко беше на майтап, ха ха.
Въобще не е правилно да търсим логика и истина в думите на тези хора. Те обиждат, защото това им прави удоволствие.
А не защото някой има повече килограми, няма диплома, не е красив, не е готин или каквото се смята за хубаво или лошо в тоя живот.

Ох, Бояна, това звучи потресаващо.
Явно на повечето тук оплакванията ни са просто от проклети хора. Истински невъзможните са някаква друга вселена, която слава богу ми е спестена.

А иначе, аз я разбирам Ариел. Иска нормални, подкрепящи родители. Всеки ги иска, но когато вече е голям човек, в един момент разбира, че няма да се получи и трябва да намери начин да го приеме, и да се съхрани. Слага край на очакванията и си живее живота. Те няма да се променят. И не се връщаш назад. Какво е било или е можело да бъде остава в миналото. Гледаш напред, работиш върху себе си и те така. Не е лесно, но няма друг начин.

Често го казвам това, но на всеки, който има своя болка със семейството му се струва, че в ситуация с невъзможен. Имала съм "удоволствието" да познавам наистина невъзможни, с диагноза социопатия или психопатия, нарцисизъм, това е чудо на чудесата. Всеки, който не е срещал може да плюе в пазва и да се радва.