Любители на кучета - 32

Leisi, Към всичко, което момичетата вече са ти казали ще допълня и моето, малко странно на пръв поглед предложение. Вземи на кучето си другар. Това разбирасе по никакъв начин не бива да отменя твоята роля като водач на глутницата, но от личен опит, а и от опита на много мои приятели твърдя, че 2 кучета се гледат много много по-лесно от едно. Да, разходите са повече, но пък така кучето ти ще си има другар за игри вкъщи и навън, компания, когато теб те няма и ще изисква много по-малко от твоето време. Няма да е вторачено само в теб.
За скачането по гостите - ами корекции. Като ти дойдат гости, остави я с повода и при всяко нещо, което не искаш ти да прави - дръпни рязко повода, перпендикулярно на врата. Не бой се, няма я заболи. Няколко пъти така и ще се отучи от този си навик. Искай разбира се и подкрепа от гостите. В нейните очи ти трябва да контролираш и тяхното поведение.

Leisi_bb струва ми се че прекалено я глезиш. Не се обиждай! Казвам го съвсем добронамерено.
И аз си мислих, че като я оставя за 3 дни при съседката ще умре от мъка по нас, но като се върнахме тя си беше същото куче та дори и по-щастлива. Беше с нови хора, които ѝ се радваха и ѝ обръщаха внимание. Получавала си е и разходките и глезотиите и всичко. За нея това е като едно разнообразие. Винаги когато смени обстановката е много въодушевена и щастлива. Е плачи като я оставяме, но бързо забравя, че ни няма, когато има други занимавки.
Кучето трябва да може да седи и без стопанина си. Иначе ще се превърне в бреме никому ненужно.

Levee, с твоето предложение мога да се съглася на 50%. Не мога да се съглася напълно, защото куче, което е неуравновесено може да повлияе зле и на новото куче. Те се учат едно от друго толкова бързо и най-лошото е че не знаеш кое от кое ще взима пример. Със стари улегнали кучета ще е лесно. Новото куче ще взима пример от тях. Но куче, което кипи от енергия едва ли ще кротне лесно само защото има нов обитател  в дома.
Несъмнено е забавно да имаш две тичащи сладурчета в дома, но в един момент като вече не ти е забавно ще имаш не едно а две кучета, с които не можеш да се справиш.
Честно казано това е една от основните причини поради, която още не съм си взела втори мопс. Опасявам се, че Бери няма да дава добър пример и ще ми е двойно по-трудно и не знам дали няма да вдигна ръце накрая.

Всяко животно си е индивидуално и трябва да се преценява много внимателно. нашият Чарли беше доста несигурен, когато го осиновихме и в същото време си имаше детската страст да гризе всичко, което му попадне. От както вкъщи се появи Кайа - куче, чиито характер не познавахме добре, но все пак поотраснало, двамата са неразделни, непрекъснато са в екип, дават си сигурност един на друг, играят и Чарли рязко престана да прави бели.
Неуравновесеното куче търси сигурност. Ако новото куче е уравновесено и спокойно, то няма да придобие неуравновесеността на първото. Процесът ще бъде в обратната посока.
Бих препоръчала все пак и консултация със специалист етолог, ако проблемът е сериозен и се задълбочава.

Bertichka, изобщо не се обиждам, абсолютно права си. Аз сега даже повече я стягам. Ако ви кажа, че като я извеждах в началото я носех на ръце, за да не я страх навън, а беше вече 10 кг куче на 6 месеца, или че пък първите седмици у дома сутрин я хранех от ръка, сигурно ще ме сметнете за куку Винаги ужасно съм я глезила, говоря й , гушкам я, мисля за нея като човек, на когото можеш да нараниш чувствата ако се държиш зле. А знам че е куче Аз затова и все си повтарям, че тя не е виновна, че е зле възпитана, а аз съм виновна. Дано е Ок при нашите.Тя има страх от изоставяне, както вероятно и повечето кучета. Оставяла съм я на чуждо място за 2,3 часа най-много и после пада едно скимтене, радване, че съм си дошла, голяма е глезорана Но ще се справи за 1 нощ без мен.
Levee, чудесна идея,но засега неосъществима.Живея в апаратмент, където ще стане тясно ако имам още едно кученце.  Иначе и аз съм си мислила да взема още едно куче. Бях си харесала една девойка от Богров без оченце, ама я осиновиха бързо в чужбина. Представях си как ще ошашавя съвсем хората от квартала с не едно ,а с две леко "дефектни" кучета според тях Тъкмо ще имат избор дали да питат за Чарити какво й е на крачето, или за другата мома какво й е на оченцето Пълно е с такива любопитковци. Ако взимам пак безпородно кученце в неравностойно положение обаче бих го взела от приюта, не от улицата.Имам си съборажения дори и чисто финансови на първо време по този повод

Можеш да пробваш с някое приемно (аз пак моята дъвка си дъвча, но наистина, това е добър варинат за тест и без дългосрочен ангажимент). Напълно разбирам мотивите ти да не е от улицата директно, а от приюта и ги подкрепям. Все пак там хората ще имат наблюдения върху характера и поведението му, ще поговорите за твоите предпочитания и ще ти предложат това, което отговоря на твоите желания. Е, да си го намериш на улицата, да се влюбиш в него и да го прибереш също си има своя чар, но е по-рисково от много гледни точки.
Относно пространството - ние сме в къща на два етажа, има достатъчно пространство, но всички сме концентрирани на едно и също място (4 кучета и няколко котки. Казвам няколко, защото котките понякога се скатават по другите стаи, иначе в момента са 7). Т.е. и едно да са и три да са, пак все около теб ще се въртят.

Лейси, разбирам те прекрасно за отношението към кучето, защото и аз съм така. Говоря му, гушкам го и се държа към него все едно ми е дете. А то сякаш всичко разбира- радва се, сърди се, манипулира, капризничи- като човек. От развъдника ме бяха предупредили, че може да се опита да манипулира, когато го оставям само в къщи. И действително, като беше малък и ме вижда, че ще излизам, започваше да трепери и да плаче. Късаше ми сърцето. Мислих, че му е студено и се чудих как да му угодя, да го стопля. После, обаче, започнах да го наблюдавам повече и го усещах кога се опитваше да манипулира. Затова му говорех-  "мама отива навън", "ще се върна после" и други такива. И това го успокояваше, а аз не се тревожех да го оставя за по-дълго сам. Така стана и когато една вечер се наложи да нощува само в апартамента. На следващия ден го намерих спокойно да спи в леглото си. Случвало се е да ме няма седмица, две. Тогава майка ми е разказвала, че първия ден кучето е леко тъжно и не яде, но на втория вече си е нормално.
Затова, не се тревожи. Това, че се притесняваш не те прави лоша стопанка и не значи, че го глезиш. Важното е то да знае, че ще се върнеш. Прегръщам те и поздрави!

Хах говори ми за любопитковци (аз ги наричам клюкари). Бери като беше получила алергия след кастрацията и козината ѝ беше опадала мислиха, че едва ли не е заразно болна. Вярно гледката не беше приятна, но за мен си беше същото куче.
После като си контузи крака имаше пак сумати въпроси от сорта на 'защо си вдига крака като ходи'. Сякаш всичко са длъжни да знаят 
Даже забелязвам, че като нещо е болничка или не е добре се грижа за нея доста повече. До някъде е нормално предполагам, но все пак те усещат кога ги глезиш и пазиш под крилото си. Ако се държиш с кучето сякаш нищо му няма то става веднага по-ведро.
Например като я нападна питбул и едва не ѝ отхапа главата накарах всички да се държат сякаш нищо не е станало и тя доста бързо се отърси от случката. Почти на мига забрави какво е било и си продължи напред.
Смятам, че това е правилния подход към справянето с трудни ситуации. Просто продължаваш напред.
Дори с малките деца е същото. Когато падне и се удари има един момент от няколко секунди, в които детето чака да види как ще реагираш, за да знае дали да стане и да продължи или да се скъса от рев. Това е ключовия момент да решиш дали ще му позволиш да се справи с проблема или ще го дундуркаш, "за да го изживее нормално".
Може би съм малко сурова, но мен живота ме е научил като падна да стана и да продължа без много да се оглеждам и втренчвам в случилото се. По същия начин възпитавам и кучето си. 
Оставила си я за ден два. И какво? Седмица след това да продължавате да страдате ли?
Не задълбавай толкова. Вредиш на себе си и на нея. Колкото по-спокойно и нормално го приемаш, толкова по-добре и за двете ви.
Няма нищо лошо в това да я приемаш като човек, но поне я възпитавай като малко дете  Малките деца искат да им се поставят ясни граници и да имат човек, на който да разчитат. Разбира се ще се опитат да те манипулират в своя полза във всеки един момент. Само от теб зависи дали ще го позволиш и ще станеш слабохарактерния или ще всееш авторитет.
Аз взех да говоря като някой супер специалист, но опита ми това показва. Нужна е твърдост понякога.
Иначе и ние всеки път и казваме че излизаме и че ще се върнем. Тя си ляга кротко и спокойно в леглото и не създава проблеми.
Всеки си намира сам правилния подход, но при нас това върши работа 

Здравейте дами,предполагам и господа

С две думи да се представя, аз съм Ели и имам едно малко бебе на почти 8м. Виктория и едно по-голямо бебе-стафордшир Астра на 12 год.
Искам да питам някой сблъсквал ли се е с висок калий и как се сваля.От известно време пие дехидрин след като изпи какви ли не лекарства. Правиме кръвни изследвания всеки месец, но калия не пада.Правихме и кардиограма,като се затвърди,че има тахикардия.Пускахме и изследвания на бъбреците, които слава богу бяха добре.Последните изследвания бяха от оня ден, като един показател на сърцето беше завишен при положение,че предишния път беше в норма. Има си леко накуцване което е следствие на калия. Сега дозата на дехидрина е 3т. разпределелени за целия ден и всеки ден. Питах лекаря дали има нещо което може да купя или да й давам от нашата храна което сваля калия.Спомена за пюре от кайсии,но като чета в нета кайсиите са източник на калий.Спомена и за някаква храна която е за кучета със сърдечни проблеми.
Моля ви някой ,ако знае какво мога да направя нека да го сподели ще съм много благодарна:)



поздрави

Ели, добре си дошла с четирикраката компания! Не мога да помогна за съжаление, само ще пожелая да се справите с проблемите. Кайсии и аз знам, че се препоръчват на сърдечно болни заради калия, който те иначе изхвърлят с обезводняващите хапчета, които пият. Това без да съм спец в областта, чувала съм го от позната фармацевтка.

В тема от форума попаднах на тая снимка и ми се сви сърцето, и заради човека, и заради кучето, заедно в неволята си........

Добре заварила:)
Ще пробвам с кайсии макар,че са леко кисели и не ги иска.Зимнината за детето отива за кутрето

Берти, това си е доста травмираща ситуация, радвам се, че сте подходили по този начин и всъщност муцунката се е повлияла положително..  

Марти, не зная дали си била на градинката снощи, но Рая е откачила и е надъвкала Рива ( на твоят познат кученце, оная миловидна приятелски настроена към всеки душичка..), мъж ми спомена, че е пуснала кръв дори..  
Дар и той почва да откача, мен за лаба не ме е страх, тъй като са приятелчета от бебета и се пазят взаимно, но кането започва да харка всички и не виждам как ще го озаптят..  


Привет Ели  
Четох за калия и изобщо за Хиперкалиемията, не мога да ти помогна със съвет, но ви пожелавам скорошно оздравяване и ти пращам много положителна енергия за кученце.    
Не съм на ясно какви са методите за понижаване на калия в кръвта и се надявам да нямате вторично засегнати органи в следствие... Имаме тука една вет. мама, нека да се произнесе и тя..  

Разбрах за случката, мила. Много ми е мъчно за Рива. Дано да се оправи бързо душичката. Аз бях на разходка с Дребното същата вечер, но инцидентът е станал преди да отидем в градинката. Дар се беше кротнал.

Ели, за съжаление и аз не мога да помогна със съвет. Мой  познат, хуманен лекар, твърди, че при лечение е добре да се атакува заболяването и едновременно с това лечение да се подпомага имунната система на организма, защото тя "си знаела работата". Може би твоите ветове ще ти дадат съвет в тази насока - с какво е добре във вашя случай да подсилите имунитета като цяло. Успешно и бързо оздравяване.

Добре дошла Ели! Много, много енергия пращам на твоето кученце да се оправи по-бързо! От поста ти разбирам, че явно имаш добър вет, но все пак мислила ли си за второ мнение, макар и по документи, без да водиш куч?

Лабрекс, и аз видях тази снимка и не ми излиза от главата! Трогателна е!

Здравейте ,момичета и кучовци !  
На всички празнуващи и празнували   днес през определен период от живота си   -Честито !

Без да искам отново попаднах на клипче с двукракото куче Фейт :
 

Ели , добре дошли с Астра и бебчето  !   И аз нямам опит с подобен проблем , но най -искрено се надявам ,че всичко ще се оправи .От поста ти личи желанието ти за борба  и волята да победите болестта ! Дано !

И малко снимки на Лора от днес :



И две клипчета как Лора си играе със Симба - единственото коте , което оцеля от 3-те намерени от нея и осиновени. Само преди това да обясня .Лора много се притеснява от фотоапарата , за това доста трудно я издебвам .Каквото и да права , види ли ме с него и спира  и замира. Така , че за да ги снимам се крия , но котараците са на страната на Лори и идват при мене и ме разконсперират .На единия пред обектива ми се "мотка " другото синче - Джипси . Вижда се бяло -рижавото маймунче .
http://dox.bg/files/dw?a=f6e053b174
http://dox.bg/files/dw?a=b6ba21f5d9

пс: така й не мога да ги кача в някой сайт за директно гледане , съжалявам.