CV-та пишем безкрай, все ще ни вземат, знай!-тема №26

  • 48 663
  • 754
# 315
Палмичка, моето хоби (може да) не струва (много) пари: даже са две - книги и спорт. Едното го "упражнявам" в библиотека, другото - вкъщи (на килим или пътека;-)))

На мен ми е интересна прихологията, била тя и "клиширана" (всъщност каква друга би могла да е Crazy )

Ред, а какво ще кажеш за човек, който е сменял работа на периоди в следното "съотношение" (това по повод 12-те месеца Wink  ): 11 м.-5 м. - 6м. - 2 години - майчинство? Ако можеш, на пръв поглед да кажеш, то ясно, че причините са важни.
Виж целия пост
# 316
Тренирайте си в къщи преди интервюто - но не еднократно, а няколко дни постоянно. Напишете на лист всички възможни въпроси, дори и невъзможните и си помислете кой би бил печелившият отговор. Винаги възможно най-добре представящия ви отговор. Мен ме питаха дори какви са родителите ми, съвършено подло без дори да ми мигне окото излъгах че са учители и интервюиращите бяха очаровани, голям смях, почуствах се кофти после, но го забравих. Все пак както се каза по горе трябва да се продадеш максимално добре, а търговията си е кофти нещо, но печелившо..... Особено гаден е въпросът -защо напуснахте предишната работа Sick Измислете някаква наистина добра и максимално безобидна и задължително позитивна причина.... не обвинявайте и не ругайте предишните работодатели  Naughty За хоби спокойно можете да кажете плетене или цветарство или гоблени, все от нещо разбирате по малко. И задължително кажете "понякога", да не си помислят че сте вманиачени.
Когато давам такива съвети ме ругаят че не е добре да се лъже, но точно това е начинът по който бях предпочетена за последната ми работа, преди вече 7 години... На предпоследната се представих също толкова добре. А преди това на едно интервю в някаква агенция ми зададоха въпроса какво би ме стимулирало да работя качествено. Бях доста млада и ми беше вече доста досадно и отговорих "парите, естествено, какво друго".... никога повече не ми се обадиха, трябваше да кажа "удоволствието че съм полезна на обществото" ли  ....?
Е, разбира се ако действително сте идеално качествени хора няма да ви се наложи да лъжете като мен на интервюто Grinning Успех на всички!
Виж целия пост
# 317
Фри, струва ми се, че спонтанните отговори без с внимание те да не бъдат крайни и резки, вършат по - добра работа. Няма полза да от ползване на готови отговори.
Виж целия пост
# 318
Аз не бих излъгала: ни за хобитата си, ни за родителите и семейството си, ни за последната си месторабота /то и там нямаше кво да лъжа - заедно с мен съкратиха 1/3 от персонала... ooooh!/, нито за мотивацията ми - естествено, че едно от най -важните неща са парите, ако някой на мен ми каже, че е друго - как пък ще му повярвам... Wink
А от родителите ми не ме е срам, нищо че не са учители.   Mr. Green
За хобитата си обичам да говоря и съм попадала на хора със същите интереси, става много приятно... Hug
Ако още от интервюто почнем с лъжи - няма смисъл.
Нито пък ще седна да "тренирам" за интервю. За мен няма грешни и правилни отговори...

Лично мнение.
Виж целия пост
# 319
Фри, не знам с какво се занимаваш, но това което си написала не е много добро и ще кажа защо. Не е хубаво да се измисля каквото и да било.
На последното ми интервю ми казаха,че е супер,че съм откровена. Аз също се радвам на такива кандидати.
Значи като ми кажат,че четат книги за хоби и ми става смешно  Mr. Green понякога,защото си личи как не са хващали книга след гимназия. Но аз никакви изводи не си вадя, а кандидатите просто са се "подготвили". Лъжите и изкривяване на информацията не са подходящи за започване на взаимоотношенията Ви.
Присъствах на едно интервю с моя кандидатка и клиент. Тя беше страшно отворена, каза си всичко, не се притесни грам, и изобщо не използваше никакви заготовки на отговорите си. Спечели ги с откровеност и с усмивка. Беше си отпусната от самото начало (и ние и повечето ни клиенти минаваме на ти още в началото ако кандидатът позволи и ако е на ниво да си говоря на ти с него). Предложиха й.
Въпросът с напускането на предишния работодател сме го обсъждали. Аз Ви казах моето мнение. Не бива да се лъже,защото това може да се обърне срещу Вас после. Кажете си истината. Много кандидати ми излизат с номера за израстването ала бала. Има и такива случаи, но не са толкова,колкото всъщност подобни отговори получавам.
Аз лично на последното ми интервю си казах максимално по положителен начин отрицателното и истинската причина да искам да напусна. Това разпали разговорът, та се заговорихме за управлението, за мотивацията и за ефективността. Не оплювайте,но си кажете истината. Хора сме, не може всички да обичаме да сме подтиснати,или да изпълняваме глупави заповеди, или да сме винаги съгласни с мениджмънта. И не може всички да напускаме, защото нямало накъде да се развиваме.
Виж целия пост
# 320
А може ли да кажа, че искам да напусна, защото е ниска заплатата? Няма ли да направи лошо впечатление? Има ли начин да се каже по-тактично?
Виж целия пост
# 321
Първият ми работодател, който ме нае след университета ( и когото много уважавам и съм благодарна до ден днешен) на интервюто ме попита (след стандартните въпроси за обучението ми и няколко математически формули  Mr. Green) каква е входната врата на кооперацията, в която тогава се помещаваше офисът им  Laughing. Тогава ми се видя странно, но всъщност издава до колко човек е наблюдателен и внимателен към детайлите-поне аз така си го обяснявам. Чувала съм от други, че насред професионалните въпроси е питал какво са обядвали вчера (например)-предполагам това 'извъртане' показва един вид стрес-тест, да превключиш, да реагираш бързо....но това са си мои разсъждения.

 А относно хобито-аз одобрявам въпроса, и то много. Не съм психолог, но наистина мисля, че разкриват нещо за кандидата (освен, че разчупват обстановката). Ами ако 'изпитвате' някой за, да речем, рекламна агенция и трябва да е интелигентен, иновативен и креативен човек и той наистина се представя като такъв на интервюто и в момента, в който го питате за хоби той млъкне и каже, че няма.....как така? Хем твърди, че е отворен, идеен, разчупен, а в същото време няма никакви интереси. За мен това са взаимоизключващи неща и всъщност е някаква поза, за самото интервю, говори това, което интервюиращият иска да чуе, а не какъвто е той. Но какво ли разбирам аз  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 322

Аз лично на последното ми интервю си казах максимално по положителен начин отрицателното и истинската причина да искам да напусна. Това разпали разговорът, та се заговорихме за управлението, за мотивацията и за ефективността. Не оплювайте,но си кажете истината. Хора сме, не може всички да обичаме да сме подтиснати,или да изпълняваме глупави заповеди, или да сме винаги съгласни с мениджмънта. И не може всички да напускаме, защото нямало накъде да се развиваме.
Това е добрият вариант.А как да обясниш следната ситуация-голяма международна банка,започва да свива разходите и съответно започва да освобождава хора в цялата клонова мрежа.Но!не ги освобождава заедно,а на известно време по един,привиква съответния избран и започва да плюе работата му и т.н.,опитвайки се да го накара да подпише за освобождаване по взаимно съгласие.Естествено,много колеги се стресираха и подписаха./става въпрос все за стари и добре обработени кадри /. Това бяха единици в началото на офанзивата.После се изучихме и не се съгласявахме и ни освобождаваха срещу определено обезщетение. Mr. Green
Наистина нзм как да обясня положително ситуацията
Виж целия пост
# 323
Аз например като влезя в залата/паравана за интервю, винаги питам кандидата как е. Всякакви реакции наблюдавам.  Mr. Green Най-интересно е като предложим кафе/вода/чай. Не се притеснявайте, поискайте си. Ние не си правим никакви изводи. Просто жест. Отдавна модерния подбор на персонал не се уповава на фундаментална психология.
Това за вратата е много яко, показва може би доколко кандидатите са стресирани.
Интервюто е сделка, в която Вие сте търговеца. Обичайте продукта,който продавате (себе си,труда си), ценете се, не се подценявайте, рекламирайте се, бъдете горд от постиженията. И не бъдете скромни.  Peace
Виж целия пост
# 324

Аз лично на последното ми интервю си казах максимално по положителен начин отрицателното и истинската причина да искам да напусна. Това разпали разговорът, та се заговорихме за управлението, за мотивацията и за ефективността. Не оплювайте,но си кажете истината. Хора сме, не може всички да обичаме да сме подтиснати,или да изпълняваме глупави заповеди, или да сме винаги съгласни с мениджмънта. И не може всички да напускаме, защото нямало накъде да се развиваме.
Това е добрият вариант.А как да обясниш следната ситуация-голяма международна банка,започва да свива разходите и съответно започва да освобождава хора в цялата клонова мрежа.Но!не ги освобождава заедно,а на известно време по един,привиква съответния избран и започва да плюе работата му и т.н.,опитвайки се да го накара да подпише за освобождаване по взаимно съгласие.Естествено,много колеги се стресираха и подписаха./става въпрос все за стари и добре обработени кадри /. Това бяха единици в началото на офанзивата.После се изучихме и не се съгласявахме и ни освобождаваха срещу определено обезщетение. Mr. Green
Наистина нзм как да обясня положително ситуацията

Вероятно без много подробности, т.е че не е било един по един, а просто че намаляват персонала или местят екип в друг град, държава и т.н, незнам, не е лесно, аз съм сменяла работа заради липса на развитие и не виждам какво му е странното. В първите ми години на работа е нормално да искам да   се развивам.
Виж целия пост
# 325
Aм, разбира се, че развитието го има като опция,но не винаги  Wink, а аз го чувам повече отколкото е необходимо.
Предполагам всичко може да се обясни. Аз имам обеца на ухото когато не изтъкнах лошото за предния си работодател, а после бившата шефка се обажда,за да ми подлива вода на новото място, да ги заплашва новите ми работодатели (сегашните) със съд,че съм й взела кандидатите и клиентите (долна лъжа) и прочие. Беше казала,че съм се крила,не съм ходела на работа, че съм дисциплинарно уволнена и прочие. Абсолютни лъжи. То бяха едни разговори после, та си казах всичко и шефката ми (сегашната) видя,че няма начин да лъжа (много се разчуствах,защото цялата история е абсурдна) и ми каза,че ще ми помогне с всичко и няма да се остави на някаква особа. От тогава реших да не крия лошото,но да го казвам по положителен начин. Тоест да не плюя прекалено много. Така или иначе съм на светлини години преднина от предната си шефка, просто я беше яд.
Виж целия пост
# 326
Аз се сетих, че напоследък кризата може да стане много удобно оправдание за напускане.
Казваш - ами налагат се съкращения поради кризата и това е!

Леле, Ред, каква история!
Виж целия пост
# 327
Aм, разбира се, че развитието го има като опция,но не винаги  Wink, а аз го чувам повече отколкото е необходимо.
Предполагам всичко може да се обясни. Аз имам обеца на ухото когато не изтъкнах лошото за предния си работодател, а после бившата шефка се обажда,за да ми подлива вода на новото място, да ги заплашва новите ми работодатели (сегашните) със съд,че съм й взела кандидатите и клиентите (долна лъжа) и прочие. Беше казала,че съм се крила,не съм ходела на работа, че съм дисциплинарно уволнена и прочие. Абсолютни лъжи. То бяха едни разговори после, та си казах всичко и шефката ми (сегашната) видя,че няма начин да лъжа (много се разчуствах,защото цялата история е абсурдна) и ми каза,че ще ми помогне с всичко и няма да се остави на някаква особа. От тогава реших да не крия лошото,но да го казвам по положителен начин. Тоест да не плюя прекалено много. Така или иначе съм на светлини години преднина от предната си шефка, просто я беше яд.


Неприятна история. Добре, че са те разбрали правилно на новото работно място.
Виж целия пост
# 328
А при мене причина да напусна бивша работа беше, чи ми се налагаше чисто да оставам след работа, а по това време децата бяха малки, съпругът ми работеше и той до късно, просто предпочетох децата си пред работата. Как да кажеш на новия си работодател по положителен начин, че не можеш да оставаш всеки ден в извънработно време. Винаги за мене по-важно е било остава ли се в извън работно време отколкото парите. Но започнеш ли с това, че не можеш постоянно да оставаш след работа правиш лошо впечатление.
Виж целия пост
# 329
А при мене причина да напусна бивша работа беше, чи ми се налагаше чисто да оставам след работа, а по това време децата бяха малки, съпругът ми работеше и той до късно, просто предпочетох децата си пред работата. Как да кажеш на новия си работодател по положителен начин, че не можеш да оставаш всеки ден в извънработно време. Винаги за мене по-важно е било остава ли се в извън работно време отколкото парите. Но започнеш ли с това, че не можеш постоянно да оставаш след работа правиш лошо впечатление.

Кажи го точно така. Аз няма деца,но изключително рядко оставам след работно време. По-скоро бих отишла по-рано. Не виждам проблем да се откровени, а не да лъжем. Така или иначе няма да оставаме после,защо да казваме,че нямаме проблем с това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия