За колко време станахте шофьори?

Шофирането го приемам като необходимост, за съжаление работата ми е такава, плюс малко дете, та все ми се налага. Иначе не ми харесва, разсеяна съм, случвало ми се е на няколко пъти и да заспивам, късно е било през нощта. Но някой друг да ме вози обожавам, особено извънградско.

От най-бездарното същество зад волана се превърнах в уверен водач, макар и не виртуозен, след година активно каране. Преди това- 10 години страх да пипна волан.

През тази година ходех и на уроци по музика, от което изненадващо придобих и шофьорски умения, нещо даде накъсо в мозъка и колкото по-хубаво свиря, толкова по-хубаво карам кола.

Като преодолееш претенцията "аз нямам шоф. чувство, от мен не става водач", изведнъж ставаш.

Браво на вас! Аз нямам и не ща! Мамацита, що не пишеш по често?

Мамасита пише, но по-често извън Клюкарника. Поне аз съм с това впечатление.

Далаверата е следната: ако искаш да си уверен, трябва да имаш информация за пътната обстановка, а това става, като не си впериш погледа в една точка. Вместо това непрекъснато местиш очи и дори без да искаш, забелязваш всичко наоколо.

Бившият не можа да ме научи да шофирам, само ме спичаше с "майсторски" съвети. Докато сама не минах през ситуации, нямаше научаване...

А, и да се свири Бах, Шопен и Дебюси.

За мен е по-сложно от висша математика. Когато започнах курсовете и хал- хабер си нямах от каране на кола. Инструктурът пък много викаше и ме стресираше. Нямаше в този момент и на какво да се упражнявам. Сега карам на две седмици веднъж по половин час по междуселски пътища, а понякога и по-рядко. И пак ми се случва да не вкарвам правилно скоростите, да ми гасне двигателя. Не мога да си представя, ако трябва да я изкарам от мястото й пред блока как ще стане като е пълно с коли. Чудя ви се , момичета, вие как се учите, къде се учите? Как за няколко часа се учите да изкарвате, да паркирате, да преминавате през натоварени кръстовища. Много трудно ми си вижда, а и като нямам много практика още по-зле. Последно например съм карала преди  месец.

http://www.youtube.com/watch?v=3T5fwDtlIjM&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=mTs0CZTe3FI&feature=related

Курсът ми бе смешните и крайно недостатъчни да те направят шофьор 20 дни. Карач с него станах, не и шофьор. За последното- поне 5 години и то шофиране през всите сезони, ежедневно градско и не точно всеки ден- междуградско. Най- ми е било добре, когато съм бивала сама в колата през този период на обучение. Кибик до мен, още повече устат, повече ми пречи.  
Сега не го мисля. По- лесно и приятно ми е да карам, отколкото да готвя, да речем.  Всеки с предпочитанията си.

Имам книжка от '90г.
Трябваха ми доста години (повече от 15) за да се отпусна да шофирам.
Сега се чудя, защо съм чакала толкоз дълго, та не съм почнала да карам на мига.
Няма такава самостоятелност и мобилност.

Като не караме през месец, а всеки ден.

Интересна темичка като за мен, та затова да се включа.
Започнах шофьорския курс, когато още нямах 17 години, голям зор беше   Тогава все още имаше тази възможност стига да имаш 16 години, бях още ученичка, лятото между 10 и 11клас.
ПОсле чаках да стана на 17, за да мога да се явя на изпита. Полицая ме скъса на градското (листовките и полигона изкарах от раз без грешка) за някакви измишльотини с думите "ее достатъчно време има, докато станеш на 18"... После смених инструктора и следващия полицай ме скъса, че минах през дупка - е вярно не я бях видяла, а тя си беше големичка  . Иначе карах колата на баща ми из квартала. Спомням си още как се карахме с брат ми кой да я вземе, той все пак имаше вече книжка. Та общо взето аз си карах още преди да стана на 18. Като се явих на последния си изпит 3 месеца преди да ги навърша, полицаят, който ме беше скъсал първия път и явно ме беше забравил, ме похвали, че съм карала най-добре от всички мъже преди мен. Аз му напомних, че именно той ме е скъсал първия път и той каза "не може да бъде" . Та така аз бях много горда от себе си на този изпит. Явно е трябвало и да узрея преди да си получа книжката. И така на 18-ия ми рожден ден отивам да си взема книжката, е да ама не могло същия ден да си получа, на следващия може. И така после пак до КАТ, взех книжката и после газ с колата на татко. И оттогава общо взето съм карала всеки ден. Нямам никакви страхови и паники. Общо взето както някой говореше преди това, съм роден шофьор . Голям разказ стана моето ...  И един съвет - не се връзвайте на разните комплексари по пътищата.
Безаварийно шофиране на всички  

Всъщност, мъжа ми (тогава гадже) ме научи. Взехме ладата на баща ми (естествено нашите ги нямаше) и се "пуснахме" из София (средата на 90-те). Харесахме си един безлюден паркинг (имаше много такива) и там се научих да паркирам.
Баш се научих, като се сдобих със служебна кола, и искам или не, пресичах София по три пъти на ден.

Много е важно човекът, който те напътсва да не вика и да не те стресира. И до ден днешен не съм возила баща ми - сетете защо!

И на мен ми трябваха години...  нау4и ме мъжът ми, след курсовете нищо не можех, книжката я взех на 4.ти път. Прокарах, 4ак след като си имах собствена кола, ама не съм супер-Шофьорка...

Никога не съм изпитвала желание да бъда шофьор, а и не намирам смисъл - все пак не живея на километри от най-близкия магазин  
Ползвам основно таксита и понякога ГТ. Винаги съм живяла на централна локация, където спирането е било ужас, а сега е синя зона и е още по-кофти.

И честно да си призная от всички познати жени, които имам само две смятам за наистина добри шофьори. Не съм сексист в това отношение, но просто са ми такива наблюденията. И да, смятам, че много от дамите зад кормилото просто не стават.

аз живея доста дале4 от работата си (ок. 18 км едната посока), а имам и 4астен кабинет и той на трети край на Виена... Не мога да си представя да съм без кола. Сега тук намалиха цените на картите за градския транспорт - с цел пове4е хора да оставят колите си и да се прехвърлят на метро, автобус, трамвай. Аз като го мисля, и без пари да го направят, пак ми е огромно улеснение и времеспестяване с колата, няма да се прехвърля...