Плюсове и минуси на кварталите в София-2

  • 630 106
  • 6 123
# 525
Мен повече ме притеснява когато децата станат по-големи...например дъщерята в момента е на 12  и живеем в спокоен ( скъп) квартал, всичко ние наблизо и пак не я пускам много много сама...винаги, когато гледаме жилища, мисля - сега ако е сама, как ще се прибере, ще я пусна ли сама, ще може ли сама...иииии става сложно  Tired
За това и хората търсят близо до метро и т.н.....
Това е най-голямата ми драма. А господинът иска вече да е по-самостоятелен и само спорим вкъщи. Айде, по центъра го оставям да си бръмчи - от у-ще до офиса, на английски. Засега сам се е прибирал само до свекърва ми в Младост с метрото. Страх ме е още да го пусна сам до село, не че не може да се оправи, но на мен ми е притеснено - самО дете в цяла къща, не дай Боже да се случи нещо, няма кой да му помогне.
Виж целия пост
# 526
Хаха, покривът е един, Веси, общ за цялата къща.
Общ, ама първо горе ще протече  Mr. Green.....бъзикам се....оня се е стиснал и при предишното правене не покрива, тази част не я пипаха. А тогава мъжа ми отнесе по-голямата част от масрафа.
Както, не го вълнуваше като протече водопровода в мазето....тогава мъжа ми го резна и господина си прокара нова тръба извън къщата, а нашия минава вътре. Преди това упражнение ние плащахме и неговата вода, имаше общ водомер. Има и още подобни случки, но не съм водила списък и не ги помня в детайли.
Просто си представям няколко такива съседа във вход и ми минава желанието за живот в апартамент.
Виж целия пост
# 527
Да,  за съжаление като има хора, може да има и проблеми:) Въпрос на късмет. И мен ме блазни живота в самостоятелна къща, но някой ден, като децата станат големи и самостоятелни (мъжът ми само се подсмихва на тези идеи). Дотогава близост и удобство са ми първостепенни.
Виж целия пост
# 528
Да, съжаление като има хора, може да има и проблеми:) Въпрос на късмет. И мен ме блазни в живота в самостоятелна къща, но някой ден, като децата станат големи и самостоятелни (мъжът ми само се подсмихва на тези идеи). Дотогава близост и удобство са ми първостепенни.

+1
И задължително с градинар, чистач и т.н. Иначе е ад, работата никога не свършва в една къща, не е за мен това.
Виж целия пост
# 529
Хора, как се запалих с това Горубляне, не е истина.
На 5 минути е от Младост, а цените са два пъти по-ниски.
Май ще почна да навивам ММ да мислим за преместване.


Къде? В блок ли? Не ставай смешна, моля те!
Peace Така е. ако човек ще се мести в село, да се намества в къща. Апартаментите там може и да са евтини, но земята и къщите са много цифра.
Рори4, и аз съм от леко завиждащите за къщата.
Виж целия пост
# 530
Както се бъзикахме с една приятелка.....психоаналитик ли, хващай мотиката и доматето и всичко ще ти мине, като се утрепеш от работа  Laughing
Гадамер, мъжът ти се подсмихва, ама гледам как след определена възраст (около 50-те) една част от хората почва да ги влече градинарската работа. И то хора, които нито са живели на село, нито някога са се представяли в подобна светлина (лично са ми споделяли).
Виж целия пост
# 531
А, съгласна съм, аз затова казвам след години. Работата в градината има своето очарование, ако няма какво друго да правиш. Ама с нашето ежедневие ...като се прибера само ми е до градина.  Работата на лехата (за кеф, не за препитание) много разтоварва - физическа работа е, но си на въздух, мозъкът ти си почива, не е като по цял ден в кабинета на компютъра. Но и къщата си е голям ангажимент, все има какво да се прави, вместо да си почиваш и да се наслаждаваш на гледката  Laughing

Виж целия пост
# 532
Няколко саксии на балкона ми стигат засега.
Иначе работа вкъщи си имам предостатъчно.
Виж целия пост
# 533
Но и къщата си е голям ангажимент, все има какво да се прави, вместо да си почиваш и да се наслаждаваш на гледката  Laughing
Половината от приятелките ми така и не го разбраха това и само ми повтарят "Ти много се престараваш". Ами не е така, но лятото 2-3 дена ако не полееш тревата и проблем, ако не си метеш двора редовно - пак кофти. Няма шанс просто да седнеш и да си цъкаш "бгмама-та".  Simple Smile.
Последните ми постове май повече подхождат на оплакваческата тема Laughing, но просто е хубаво като се захваща човек с къща да е подготвен и за трудностите. Аз определено не бях и ми дойде в повече, но след отърсване от първоначалния стрес, нещата се подреждат.
Виж целия пост
# 534
Е, стига де, вие пък изкарахте притежанието на къща по-лошо и от ангария. Няма такова нещо, стига да си я построил умно и да не се захващаш с дейности, които не питат дали искаш и имаш време.
Къщата ми е вилата. Само през лятото сме там, но от ранна пролет до късна есен имаме кой да се грижи за двора. Целият е с райграс, няма плодни дръвчета, само декоративни, преобладаващо вечнозелени и малко цветя. Има напоителна система, един байчо, който чат-пат пооплеви нещо, посъбере някоя шумка и един човек, който идва да коси. Къщата е нова, засега ремонти не сме правили. Като отидем там, единственото задължение е да я почистим /само за прозорците викам една жена да ги измие, другото аз си го върша/, което правим за няколко часа и след това - пей сърце! Ако щеш - БГ-мамма, ако щеш - плаж, ако щеш - книжка. Никой за нищо никого не припира.
Ако нещо се повреди, викаме майстор. Както и в София в апартамента.

И ние с мъжа ми си мечтаем за къща, ама в центъра. На село не ни се живее.
Виж целия пост
# 535
Какво ще кажете за квартал "Света Троица" като квартал за семейство с деца? Има ли разлика в двете части на квартала /от двете страни на бул.Сливница/? Транспорт? Ромски семейства?
Никой ли няма впечатления от Света Троица?
Виж целия пост
# 536
Здравейте,

   Ние живеем в Драгалевци и на пролет започваме строеж на къща също в Драгалевци. Като поразлегдах предишните коментари относно чистенето и поддържането, всъщност не е толкова трудно. Особено, ако къщата е едноетажна. Да с двора има повече работа, но е много по-приятно за децата. Идва обаче другият проблем. Няма толкова много деца и площадки за игра.
Виж целия пост
# 537
Е, чак пък задължително градинар и чистач..Колко от хората живеещи в къщи имат градинар и чистач реално? Нямам предвид тузарските къщи, а  изобщо...
Живяла съм в къща до преди десетина години, наследство от баба ми. Имахме доста голям двор, с цветя. Е, да, дворът трябваше да се мете и мие и цветята да се поддържат, но за мен това беше приятно занимание. Къщата оцеля над 60 години, в които на няколко пъти прокапа на различни места от тавана. Не сме правили цялостно и скъпо препокриване, само смяна на керемиди и ремонт на самото място. Необходима е и поддръжка на фасадата, но това също се прави веднъж за години напред и не може да се каже, че е чак такъв разход.
Като отидох да живея в блок за пръв път ми беше много криво, имах чувството, че съм затворена в кутия. Да не говорим за ужасните разправии със съседи, с които трябва да се допитваш за всичко.
Повече ме беше яд да давам луди пари за препокриване на общия покрив, отколкото този на къщата ми преди. Какво остава да коментирам простотията на съкооператорите ми, които плюеха, цапаха, хвърляха боклуци и оставяха старите мебели пред вратите на апартаментите си.
В този смисъл, ако някой има възможност да строи къща, препоръчвам му го най-горещо.
Може да е трудна поддръжката до някаква степен, но знаете, че си го правите лично за вас и ви е чисто, спокойно и уютно вкъщи.
Виж целия пост
# 538
Напълно съм съгласна с aniese. Аз цял живот живея в къща първо с родителите си, сега и със съпругът си и неговите родители. Изнасяли сме се под наем в апартамент два пъти в различни квартали и отново се връщаме. Наистина за хора, които не са свикнали да се съобразяват с други хора е много трудно, да не говорим, че не знам как ги строят новите кооперации, но на едното място където бяхме под наем така добре се чувахме със съседите, че можеше да си проведем разговор без да повишаваме тон. Безспорно поддръжката на апартамент е много по-проста, но удоволствието да живееш в къща и да имаш личното си пространство без да трябва да се съобразяваш с шума на съседите или ти да не пречиш на никого е несравнимо усещане.
Виж целия пост
# 539
Аз 30 години съм живяла в апартамент, сега, все едно никога не е било.
Къщата я чистя....някак. Дворът е на самотек -садих цветя, дървета, трева -кучето изяде всичко.
Разкопала е почти всичко, хич не ме еня вече. Обичам да излизам по пижама боса и да тъпча в анемичната ни тревица. Кафето на верандата, дори и в това време ми е безценен миг удоволствие.
Веднъж седмично идва човек да почисти двора и на кучето, супер ми е. Запознат е с градинарството, мисля да му вменя и допълнителни задължения Laughing
Още не мога да се съвзема, че нямам преки съседи -често шъткам на децата и ги заставям да стоят мирни ooooh!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия