131 печени кестени в Италия

Лени, свободите . Както казах, интересна тема, поне на мен ми е много интересна, но и същевременно малко непозната, тъй че прегледах каквото намерих, но все пак това, което следва, е сравнително повърхностен преразказ.
Бернар от Клерво (1090-1153) е цистерциански монах - по негово време Франциск от Асизи още не се е родил, и следователно още няма нито францисканци, нито доминиканци. Бернар е авторитетна и влиятелна фигура, проповядва в полза на кръстоносните походи, громи разни религиозни противници (сред които например Пиер Абелар, известен философ, но и известен с аферата си с Елоиза), и чете изключително омайващи проповеди върху Песен на Песните. С една дума, явно е бил пламенна и деспотична натура. Той формулира три вида свобода, които естествено са изцяло потопени в средновековния контекст, но които могат да прозвучат смислено и сега, ако не взимаме религизоните елементи твърде насериозно. Той разграничава свобода от необохдимост, свобода от желание/грях и свобода от скръбта. Първата ни е дадено по природа -никой не може да ни принуди на нещо, което не искаме. Спрямо необходимостта свободната ни воля е изцяло свободна. Спрямо греха волята ни може да е свободна, но само относително. За да сме наистина свободни от желанията си, ни е нужна помощта на благодатта Божия, а ние на свой ред отново сме свободни да я приемем или не. Свободата от скръбта ще ни бъде дадена в отвъдния живот, когато човешката природа бъде "възстановена", т.е. стане пак цялостна и ненаранена от греха. Ето тук на стр. 30 има една табличка, която предава долу-горе същото.
Това разделение на човешката способност да бъде свободна - от външната принуда, от собствените си желания, и най-сетне от собствената си, хм, меланхолия, някак се запазва и отвъд Средновековието, напр. в ето тази дискусия. Прочети само първия абзац в точка 1, там дават един много готин пример . Дали ще схващаме свободата като липса на външни пречки, или като наличие на самостоятелно определени условия за свобода (напр. свободен съм не само когато няма кой да ме изкушава с топла баница, но и когато аз сам съм способен да се откажа от топлата баница в името на някаква по-висша цел) си има и политически импликации - с което стигаме най-сетне до Рузвелт и Норман Рокуел.
Привържениците на позитивната свобода (наличие на лично определени условия) най-общо казано смятат, че индивидът е способен да упражнява контрол върху държавата = демокрация. Привържениците на негативната свобода (липса на външни пречки) обръщат по-скоро внимание на осигуряването на свободи - напр. свобода на речта, свобода на вероизповеданието, и според Рузвелт, свобода от страха (липса на войни) и совобода от желанията (равни икономически условия за всички). Последното май се оказва несбъдната мечта, доколкото хората и досега не са се отказали от собствените си икономически привилегии в името на по-бедните общества, каквато е  всъщност идеята на Рузвелт.
Вероятно всъщност не можем да имаме пълно гарантиране на подобни свободи, защото те се упражняват в крайна сметка индивидуално - където пак опираме до Бернар от Клерво и доколко сме способни сами да правим това, което смятаме за добро. Ако някой ни гарантира свобода на словото, това не означава, че ние ще я приложим. Някъде там между обективните гаранции и личната отговорност се крие ключът към щастието, но не знам дали все пак не е бил прав Бернар, че свободни от скръб/щастливи можем да сме само в отвъдния живот. Но въпросът е да се стремим да сме "правилно свободни" още в този свят - за да можем изобщо да бъдем щастливи, независимо дали "тук" или "там".
Стана дълго, но аз си знаех, че е малко сложно, затова и отлагах да пиша