През март бяхме две чертички засмени, а през НОЕМВРИ 2012 ще сме вече в Родени

Лягаме си ние на 5-ти вечерта и към 00-01 часа започват контракции....веднага ги разпознах, макар че ми бяха първи, но отговаряха много точно на описанието....казах си:"Не се панирай, погледай малко ТВ, засечи и тогава буди милото"....и така реших да си гледам филмче и да засичам....до към 4 ги засичах на интервали от 5, 10 и 15 минути......и тъй като си бяха болезнени реших да си дооправя за всеки случай багажа и да се разходим до МД....събудих милото, отидохме...провериха ме за разкритие и тъй като нямах ни върнаха вкъщи и ни казаха като станат на 5 минути да се върнем....излизайки от болницата почнах да рева колко ме е боляло като са ми проверявали разкритието и как ще раждам (не искам да шашкам никого, но аз имам много нисък праг на болка, така че не съм пример)...прибрахме се, пробвах да спя...но на всяка контракция се будих....към 9 започнах пак да засичам и в продължение на 1 час бяха на 5 минути....и айде пак към МД....този път имах 1 см и ме приеха.....от там почнах разните му изследвания и на видеозона докторката измрънка нещо на колегата си за секцио и аз: "Ааа не! Аз нормално ще си раждам"...и като ревнах.....после ме сложиха на тонове и дойде доктора, който мислих да избирам за екип преди да реша, че за нормално няма смисъл от избор на екип....като нито за миг не съм си мислила, че аз по друг начин ще родя....дори като съм чела списания и форуми съм пропускала частта секцио с идеята, че не ме интересува....колко наивно,а?....и та с него поговорихме и той потвърди, че може да се наложи секцио, защото бебка е много голяма, водите ми почти ги няма, а шийката ми е прекалено тясна....заведоха ме на рентген за да измерят точно главичка, тазове, всичко....и там също посъветваха секцио....аз междувременно не съм спряла да рева..."Нормално, та нормално"....обясниха ми рисковете и казаха, че решението е мое.....но щом разбрах, че има риск за беба след още сума ти време казах : "Ами добре.....искам беба да е добре  "....и веднага се подготвихме за операция....за съжаление, докато аз ревях и се престрашавах да кажа да на секциото взеха операционната и чаках още 2 часа, в които контракциите си ме тормозеха....щом ме опнаха на операционната и ми сложиха упойката се поуспокоих и даже се разприказвахме с единия доктор...или по-точно той ме заприказваше за да ме разсейва.....една сестра, която докато чаках да вляза за операцията само ме успокояваше и каза, че ще е до мен и ще ми държи ръката и наистина го направи и ми беше страхотна подкрепа в този момент.....а пък докторът ми почна да се шегува с мен: "Ееее, ти досега рева и като почнахме да те режем се разприказва....я пак си пореви!"   Излишно е да споменавам емоцията, която ме връхлетя при първия плач на бебунка....естествено пак ревнах, този път от щастие и докато се въртя да я видя вече я бяха изнесли...и аз: "Ама искам да я видяяя"....и доктора, който ме разсейваше: "Ами ти като само ревеш как да я видиш"   И като я изкъпаха и оправиха ми я донесоха да ми  покажат за 2 секунди....аз едвам с едно пръстче я докоснах, или по-точно това, в което беше облечена....а толкова исках да я гушна.....в реанимацията не спрях да мисля за нея и исках да си е при мен....на следващия ден я видях за малко, а на по-следващия сутринта ми я донесоха и си беше с мен в стаята...Та това е моя ревящ разказ...малко се овлякох:) За финал ще кажа, че не е толкова страшно и всяка болка си струва....преживях голяма драма, че не родих нормално, но се радвам, че поне тя си избра датата и най-важното е добре