Български исторически сериал "Дървото на живота"

 Дървото на Живота е важен символ, който се среща във всяка култура от най-древни времена. Докосвайки с клоните си небето, а с корените си най-дълбоките недра на земята, Дървото на Живота представя връзката между три свята - небето, земята и отвъдното, като се явява символично свързващо звено между "горе" и "долу", между сакралното и профанното.
 
Митологичните вярвания на българите се разполагат в пространството на небето, земята и подземния свят; четирите посоки на света - изток, запад, север, юг - също са включени. Ролята на обединяващо звено играе дървото на живота. Това е образ с пространствено измерение, в което свещеното намалява отгоре надолу и в което центърът, т. е. дървото на живота (светът), е сакрално (божествено) най-натоварен.
Докато всичко това е било по-характерно за българските славяни, то митологичните вярвания на прабългарите са малко по-различни. За тях висшето равнище е върховният бог Тангра. Негови атрибути са светлината, слънцето, конят, орелът. Освен това прабългарите са одухотворявали природни обекти - планини, възвишения, скали (напр. Мадарските скали до Шумен).
Пространствените модели на света при прабългарите са сходни с тези на много от древните народи - това е схемата на четириъгълника или на вписани един в друг правоъгълници или квадрати. Такива са плановете на строежите на вътрешния и външния град в Плиска, сградите на първия строителен период в Преслав, аулът на хан Омуртаг при с. Цар Крум. Те всъщност представят хоризонталния модел на света (докато вертикалният модел е триъгълен). Връзката между подземния, човешкия и небесния свят е стълбът на света или планината на света, които са форми на дървото на живота.

В митичната география, свещеното пространство е идеалното реално пространство, понеже, както бе доказано наскоро[4], за древния свят митът е действителен, защото разказва за проявите на истинската реалност: свещеното. Точно в такова пространство човекът докосва пряко свещеното — било то материализирано чрез някои предмети (чуринга, изображения на божеството и т.н.) или проявено в йерархокосмическите символи (Стълб на Света, Космическо Дърво и пр.). При културите, познаващи понятието за трите космически области — Небе, Земя, Ад — „центърът“ представлява точката на пресичането им. Точно тук е възможно да се получи прекъсване, смяна на нивото и същевременно — връзка между тези три области. Имаме основания да смятаме, че образът на трите космически нива е доста древен; той се среща, например, при пигмеите семанг на полуостров Малака. В центъра на света се издига огромна скала — Бату-Рибн, а под нея се намира Адът. Някога от Бату-Рибн извисявал снага към небето стволът на едно дърво.[5] Значи адът, центърът на земята и „вратата“ към небето се намирали на същата ос и точно чрез нея се осъществявал преходът от една космическа област в друга. Бихме се поколебали да повярваме в достоверността на тази космологическа теория, разпространена сред пигмеите семанг, ако нямахме основания да признаем, че наченките на въпросната теория датират още от предисторическата епоха.[6] Семангите казват, че някога стъблото на едно дърво свързвало върха на Космическата Планина — Центъра на Света — с Небето. В това твърдение е загатната една извънредно разпространена митическа тема: много отдавна връзките с Небето и отношенията с божеството били лесни и „естествени“; вследствие на допусната грешка в ритуала, тези връзки били прекъснати и боговете се оттеглили още по-високо в небесата. Затова сега единствено хората-лечители, шаманите, жреците и героите или господарите успяват да възстановят временно и само за собствено ползване връзките с Небето[7]. http://chitanka.info/text/3595/8#textstart