МАЙчета 2009 - 10

Здравейте, МАЙчета!
Някак бавничко тече темичката този месец до скоро само пожелания за Нова Година си разменяхме и за това не съм се разписвала. То няма и какво толкова да споделям де. Макси е на детска мога да се похваля, че е здрав поне за сега, защото беше контактен с дете с варицела. Докторката каза, че няма от какво да се притеснявам и дали ще я лепне зависи само от имунната му система и дори да се случи сега било най-добрата възраст за това. Аз вече се пораздвижвам полеко леко. Ходя до детската да си го взимам, бавничко накуцваки, но все пак мога сама. Там на два пъти ме изненадаха, че Макси се е бил е бил е силна дума, но се зкачал и то с най-добрият си приятел по негови думи. Толкова му говоря, че всички деца са добри и не трябва да удря никого, но колко му влиза в главицата не зная. Лято много съжалявам да чуя за Ваньо, а и това с тегленето на гнойта сега от вас го разбирам. Сигурно е ужасно Мира на Зарко да я теглят без упойка. Всичките ли пъти така се процедира? Макси тази зима също ми направи отит, но мина бързо само с капки. Добре, че докторката ми е много печена та като й казах, че няма кой да заведе детето при нея жената запали колата и дойде веднага в къщи и го прегледа. Много съм доволна от нея! Като говорите за "уместните" изрази и Макс си има своите моменти. Един ден му казах, че това което иска да гледаме е - глупава компютърна игра и не може -  след два дена го чувам да казва на някаква негова кола, че била глупава и лоша . Направо се втрещих. Явно повече трябва да внимавам какво говоря пред него, че вече копира всичко. Смешко сигурно на теб не ти е било смешно като на другите, ама нали са деца чуят от улицата нещо и това е достатъчно. Стига толкова за сега.Поздрави и целувки на всички мъници. Лято пиши после как е Ваньо.

Здравейте дами
Това с ушичките е много гадно и го казвам от личен опит. като малка ми беше слабо място и редовно ме удряше там, колко пъти майка ми се е прибирала вкъщи по спешност, защото се превивам от болка. За това и беше посадила "дебела мара" в една саксия и когато имах проблем ми капеше. За фуниите нямам никакво мнение, защото не съм ползвала, но нагрято олио или зехтин на памук в ушенцето много помага. Иначе и на мен са ми правили интервенции в ухото, за да изтече насъбралата се течност и беше ужасно, бях на 17 май и си спомням, че ходех с шапка и вкъщи. За това много ги пазете дечицата от студа. Дано бързо да мине и с времето ще го израстат.
Относно боя, Деси, аз не съм съгласна, че всички деца са добри, в сми изначално са такива, но има и доста войнствено настроени. Това, което казвам аз на Алекс е тя никога да не започва боя/дрязгата. Може и да не е правилно на насилието да се отвръща с насилие, но предпочитам да знае, че може да се отбрани.. Аз едно време съм се побийвала, но разбира се в рамките на разумното и то докато все още можех да надвивам и момчетата В един момент към 5 клас разбрах, че вече не съм толкова силна колкото тях, а и вече бях в съвсем друга среда, а не на кварталното училище с кварталните побойници. Всички обръщахме повече внимание на ученето и така. Дано правилно да съм се изразила и да разберете и моята позиция. В общи линии не искам, ако някой я удари и тя да реве и да се затвори в себе си. Според мен в момента в детските градини е някакъв зверилник. При нас са 33 деца имат и 3 двойки бесни момченца близнаци и не знам как се справят госпожите с толкова много деца. Алекс ми казва, че като я ударят и казва на госпожата, което е от части добра позиция, стига да не стане някоя порта. Уф, много сложно било да възпитаваш и да направиш разумно човече
Във връзка с интересните фрази Алекс е неспиращ извор, но ще споделя едно, което пак идва от градината. Имат едно момченце, което явно прави опити да си ходи само та то намирало ключа за вратата, взима си го, отключва си и тръгва. Алекс го е връщала и някакво друго по-голямо момченце и госпожата му казвала, цитирана от Алекс " тези малки глупави ръчички, защо пак са пипали ключа "   Мисля, че все пак разбира, че така не трябва да се говори и не използва като цяло лоши думи, но и това го има, което е нормално трябва да установи все пак границите на лошото и доброто и се опитвам да и дам свободата да го направи сама, т.е. да не и го давам на готово, а само да я направлявам.
Онзи ден бяхме на детски РД и тя си избра на тръгване да и купим едно ДВД, колко добре ги бяха позиционирали точно до вратата всички деца се хващаха. След уговорки се спряхме на един научнопопулярен филм, който се оказа, че са го гледали и в градината за Мечките. Вкъщи и пуснах и други филми от поредицата и ми се струват страшно интересни и на мен. Последно гледахме за бозайниците и мисля, че успя да разбере с нагледните примери какво всъщност са "бозайници".
Другото интересно нещо покрай нас е, че съм я записала на ски училище и аз барабар с децата ще ходя с детската градина. Още една майка от нейната група се нави и ще си се занимаваме с нея докато децата са на ски пистата. Дано да сме здрави за тогава.
Хубав уикенд на всички и до скоро

Благодаря на всички за съветите и съчувствието!  Ние минахме на АБ през устата, сега съм на тръни как ще му понесе; иначе той съвсем се разлигави от това боледуване и суетене около него, та сега редовно провеждаме възпитателни акции вкъщи. Гадното е, че ми "натвърдиха" да ида на работа в понеделник, много ми е странно как хора с деца, които не са даже и много големи, не влизат в положението...
За дебелата Мара чух и аз, сега умувам откъде да си завъдя. Дали се продават някъде?
Деси, браво на Макси, че е такъв оправен и самостоятелен, и на теб за ходенето!
Аничка, аз пък от край време съм плаха и неконфликтна и ми се иска Ваньо да не е такъв - не че искам да е побойник, ама да му стиска да си отстоява своето.

Мире,това за новото бебе не е никак лоша идея. Покрай бременността с Ники някак успяхме даизгледаме и Сашко. В годината, когато забременях Сашко направи 9 отита. Като се роди Ники и няколко ангини. Добре, че доста време си бяхме вкъщи, та поне нямаше стрес  ще се оправи ли допетък няма ли.
Апропо ние сме си вкъщи - със сополи. Край нямат значи.
Иначе и Ники казва на прабаба си ,че е грозна , защото имала пъпки. И всички баби се втурват да ни обясняват даси възпитаваме по-добре детето
Стас, пусни и на мен на лични.

Лято герой си ти с всичко, което преживяваш. Това с работата е много грозно. Уф..Чакам добри вести от вас. Стискам палци да оздравявате. Като знам колко трудно се дават лекарства- не знам как успяваш. Не стига, че се побъркваш от тревоги, ами и лекарствата ако се дават трудно е ужас някакъв.
Аничка- страхотно звучи за ските! Дано прекарате хубаво. А за ушите- направо побелях като прочетох, че чак до 17 си имала проблеми. Няма да издържа ако и нас все там ни удря.
Боже Господи как 9?!? От какво и как минаваха?
Като чуя сополи и вече съм като попарена. Днес един колега кихаше и си духаше носа нон стоп и му казах, че ако ми лепне нещо ще го пратя той да ми гледа после болното дете.
Деси- толкова се радвам, че излизаш и ходиш!  
Не знам доколко Божко е преборил последния отит .  Дано- но съм в ужас да го водя на контролен преглед защото ме е страх да не закачи нещо ново в болницата.
За първи път бяхме с Божко на кино и той беше възхитен. Прекарахме чудесно ето тук
http://www.kolonkata.info/2012/12/blog-post_8677.html
За възпитанието- трябва да се научат кое е добро и кое лошо. Да се пазят, не да посягат.
Аз за съжаление съм се изпускала и казвала, когато ми е прикипявало Аман и майната му...и Божко сега ги знае тези думи...веднъж не можеше да си закопчее обувката и каза - "аман"...
иначе напоследък си пада по числата- пише ги всичките, брои до 100, после до 200, до 300, знае да пише 1000, познава часовника и по цял ден си говорим колко вече е часа, в колко часа кой какво прави, кога става тъмно и т.н.

Мигле, един хубав ден забелязах, че не чува едно предаване и го е усилил много. Като нещо полезно  мога да типрепоръчам  да дъвчи дъвка, за да се оттече течността в ефстахиевата тръба. Ушната ни беше предписала калции с витамин С - имаме някаква алергия, виброцил, който лекува и ушите, понакога противоалергично.  Можеш да го тестваш като му прошепнеш нещо тихо на ушенцето и той да ти каже какво е чул, така може да се ориентираш дали се е оттекла течността. Една мила лекарка от Исул ме попита къде сме бляли последните 6 месеца. Къде ли - пред спешните кабинети на Исул. Мина ни, когато забренях и при всяко разболяване си го спирах овреме и го доизлекувах докрай. И забравихме за болките в ушите:)) пу-пу

За много години, момичета! Всичко най-хубаво ви желая! И повече положителни емоции...и никакви болести повече!

Да се похваля, макар и да ми е малко тъжно де...Ники тръгва на училище този септември месец. С униформа, кутия за храна, ще пишат домашни. Знам, знам...за повечето Ви е шок и ужас.
Но вече минала по този път с баткото, много се радвам и за дребното. Ще е все едно трета група в ДГ /с четене на приказки, много игри, рисуване, моделиране/. Естествено продължение на Монтесорито, в което учи сега Ники. На есен с песен...Подадох документи и за колеж. Няма да го мисля вече.

Добро утро, Майчета   
Много болнички  , бързо оздравяване на всички 
Нем, разбирам те, миналия септември изпратих Панайоти, а от този тръгва и Хриси. Но като гледам как сутрин бяга към училището, знам че там се забавлява много. Ученето там е във формата на игри, като на всеки час имат 15мин игра на двора и следобяд ги слагат да спят за около час  . Поне видимо има напредък с езика, че беше доста назад от връсниците си. Тук всичко живо ме убеждава, че трябва да говоря на децата на гръцки  , но това ще стане в някой друг живот 

Привет на всички! Не помня дали съм се включвала тази година, затова за всеки случай - ЗА МНОГО ГОДИНИ!!! ДА сте здрави, обичани и да върви на всички и във всичко като по вода! Малките човеци да са здрави и безгрижни! 

Много стискам палци за бързо оздравяване на всички дечица! Лято,  !

Деси, много се радвам, че ставаш все по-уверена и спокойна! 

Мария, моите хлапета също ще тръгват на училище / детска градина (иначе казано - задължителна предучилищна) този август. Тук ходят само до обяд първата година и по същия начин - всичко е под формата на игри. Надявам се тогава доста неща да се променят и подобрят. При нас има два основни проблема, ако мога така да ги нарека. Единият е езикът, другият е свързан с контактите с други деца. Няма да товаря темичката, едва ли на някой ще са му интересни нашите близнашки неволи. Но ми е интересно, понеже споменаваш, че Панайоти напредва с езика, как проговори той? На какъв език? Кога проговори чисто на езика, който най-много ползва? Как става при него конкретно проговарянето на другия език? А при Хриси как са нещата? Ако искаш може и на лични. 

Изумявам, като чета, че на дневен ред на децата в българските детски градини са неща, като "Какво са бозайници" например... Не им ли е малко раничко за такива систематизирани сериозни знания? Ние определено сме доста далеч от такива неща. На Сияна и ДАрия в главите им е пълно с принцове и принцеси. И понеже всяка вечер поглеждат преди заспиване през прозореца на стаята си и виждат замъка на лихтенщайнския княз, едва ли скоро ще успея да ги изкарам от приказния свят, в който са се ситуирали от известно време насам...

Хубава неделя на всички! 

Да, мαрия, с радост тичат към училище. А и Ники иска да е като батко си. Като ме види на обед на вратата в Монтесорито и се мръщи. 
На градина е до 12:30, а на училище ще е до 13:30. Почват в 9 ч. Домашните им ще са да смятат до 5 и да пишат буквите и много-много рисуване. И почват да ги пробват да четат след Коледа..../шок, а?!/ 
Зайо, ще проговорят, спокойно. У дома се говори на български, а в училище на английски. Омешал е езиците, но пък детето е комуникативно и учи бързо. Прави ясна връзка примерно "кутия=box". Прави изречения изцяло на английски. Не съм чула все още "това", ползва "this" и при двата случая. Гледа детска ТВ за фон откакто сме тук. Слуша следобед батко си когато чете книжките, всичките му музикални играчки са на английски...И най-хубавото е, че от 15 деца от неговата група поне половината ще са в същият клас. Тези деца имат братя/сестри в класа на баткото. Виждам вече девойки да се навъртат около него...
Остави принцесите в приказният им свят. Детството им толкова бързо мина...вече ще си имаме ученици.

Зайо, не товариш, напротив, на мен поне винаги ми е много интересно да чета за вас, а и ти увлекателно разказваш!
Като чета за вашите подготвителни групи, то да му е кеф на човек да си прати детето...

Здравейте, МАЙчета!
Като ви чета вас майчетата в чужбина да говорите така за училището направо ви завиждам. Там предполагам, че училищата за които говорите са равносилни на нашите колежи тук за мъниците, но тук това става само с пари и то не малко. Колежите хем са скъпи, хем са с изпити - поне това чувам от мои близки. А за това, че дечицата ви ще учат на чужд език е страхотно защото ще израстнат с два езика майчиният у дома и този, който се говори в страната. Какво по-хубаво от това. Аз тъй като не мога и да си помисля Макси да го запиша в такъв колеж , а нямам кой знае какви очаквания от градината му в която са над 23  деца в група се старая повече у дома да си го уча.  Вече съм ви споменавала, че още по-миналата Коледа Макси научи буквите дори  чете пред Лято като ни беше на гости. Сега знае азбуката и на английски, брои до 20 на двата езика. Ама Мигле вие сте много напред чак до 1000 браво на детето наистина си мама за пример Ние се учим да пишем, но нещо не ни се получава. А иначе Аничка аз филмчета не му купувам на дискове, а напарво си му пускам научнопопулярни филми от Ю туб или В бокса и така той се забавлява докато научава за света. Иначе и той живее в приказките Зайко и в твоа няма нищо лошо - в момента иска да стане голям и силен като принц Филип от филмчето за Спящата Красавица и да се бори със злото Пак от тези сайтове научи доста думи на английски и буквите и цифрите от там. Аз превеждам, а той е като попивателна и сега е с над сто английски думи в речника. Вече дори пее две английски песнички от клипчетата там. Жалко е, че в тези сайтове няма клипчета за българските букви и цифри така щеше по-лесно да ги научи, но и така се справя Целувки на всички мъници и да са ни здрави най-важното другото едно по едно.

Добър ден, Майчета 
Не бих казала, че условията в предучилищната тук са прекрасни, има още много какво да се желае. Всичко се постига със събиране на парички от родителите. Учителките са 2, едната до обяд, другата следобед на 18 деца, страхотни са в това което правят и децата много ги обичат. Панайоти закъсня да проговори, предполагам защото почти не чуваше разговори, таткото все го няма, моряк е, а тук нямат навика да извеждат децата на площадката. Така че децата нямаха друга компания освен мен. Естествено говорим си само на български, гръцки започнаха да проговарят след като тръгнаха на градина. Все още изостават малко от връсниците си в това отношение. Не бъркат езиците, ако питам на бг отговарят на бг. На всички останали си говорят директно на гръцки.
Зайо, при вас как е? На мен тук всички упорито ми повтарят, че трябвало да им говоря само на гръцки да не ги обърквам, но аз не мога да им говоря на чужд за мен език, колкото и добре да го знам 

И Еличка има проблеми с говоренето. При нея нещата си идват от 9-те месеца в Джакарта, където живеехме в мултиезична среда. Според логопеда, при който я водехме, в тази ранна възраст (10-18 месеца), толкова много езици около нея (индонезийски, английски, китайски, арабски, корейски и български) са започнали да звучат като фонов шум, а не като начин за комуникация. Та сега се борим с дикция, артикулиране и опити да казва характерни за българския език звуци. Много я мъчат струпванията на съгласни в една дума.

Не смеех да почна, че все ми тръгва мисълта и става дълго и досадно, ама хайде - да си кажа болката.

Аз на фона на толкова надарени и фантастично справящи се деца направо не смея да се обадя...  В България като цяло забелязвам страхотен мерак у повечето родители децата им на ранна възраст да правят много неща, които би трябвало да учат по-късно. А тук, където сме ние, ги оставят да играят и да се забавляват, като експериментират някои неща в игрите. Но никой не очаква от децата да броят до не знам колко, да знаят буквите или не дай боже да пишат на тази възраст. А знам, че и програмата на детските градини в България, го предпоставя. Та... все по-дискомфортно се чувствам, признавам си доброволно.

При нас говорният проблем е сходен със споделеното от KayRenn (безкрано съм благодарна за включването ти!!!  ). И зайците се затрудняват с някои звуци, както и споменатото струпване на съгласни. Мъчат ги предлозите - за да не ги бъркат, са си избрали всичките да са "е". За граматиката няма да коментирам - ту нацелват, ту не. И т.н. да не навлизам в подробности. А като са развълнувани и бързат, изобщо не им разбирам какво мелят. А не спират. По цял ден дърдорят, главата ми е квадратна буквално. Иначе редовно четем приказки, Сияна разказва все по-хубаво (Даренце се затруднява все още).
Първа затрудняваща предпоставка - близначеството. Говорят основно една с друга, като се разбират перфектно на "развален" език и по тази причина нямат никакъв стимул да изчистят говора. Чат пат се стараят в комуникацията с нас, но като цяло изчистването става с мнооого бавни темпове, обезсърчаващи на моменти.
Втора - мултиезичната среда. Удома и с някои приятели на български, навън слушат (и уж разбират чат-пат) диалектен немски, мен ме слушат навън да говоря литературен немски (доста се различава от швейцарския диалект), с баща им говорим с разни приятели и познати на английски... пълна какофония!
Трета - стресът от преместването. Тъкмо бяха взели да проговарят (като дойдохме бяха на 1 г. и 8 м.) и тогава си спомням, че изведнъж за няколко месеца почти замлъкнаха. Каквото говореха, си беше от преди, никакъв прогрес за известно време.
Четвърта - прекалено логични са, имат нужда да схванат логиката и точното приложение на всяко нещо. затова например познават числата и броят до много (това го усвоиха за минути буквално), на моменти успяват и с прости сметки, обаче езикът ги обърква - твърде много изключения в него.
В България по Коледа ги водихме на логопед - имат някакво изоставане в речево отношение, но за моя изненада не е проблем произнасянето на думичките. Нормално било на тази възраст някои звуци да ги затрудняват, особено при изброените предпоставки... А иначе с поставените им задачки се справиха като за възрастта си или като за по-големи деца. Сияна направи убийствено изпълнение, това не мога да не го споделя. Трябвало да нарисува човек. Тръгнала да рисува нещо странно и жената (логопедът) попитала какво е това. Риба, казала нашата кифла. Ама аз нали поисках да ми нарисуваш човек. Добре - и нарисувала русалка (доста прилична, при това). И после, от нея да мине, нарисувала отстрани и човек по начин, който подхождал за малко по-голяма възраст. 

Другата ни драма (ако изобщо мога така да я нарека) е пак от близнашки характер. все по-често се затварят в двойката. Дори да са постоянно сред други деца, предпочитат да общуват една с друга. В занималнята учителките имат все по-големи затруднения с това да общуват с нашите хлапета. Те са си просто самодостатъчни. И това е, както споменах, основен проблем за говора... По тази причина те много по-бавно научават немския, от очакваното и за разлика от единичните чуждоезични деца. Просто когато детето е само, няма избор и му се налага да се научи да общува на чуждия език. А като са две, тотално игнорират всичко, което ги смущава. И мен лично това ме притеснява... Още повече, че (тук се намесва зиготността им, т.е. това че са еднояйчни близначки и имат еднакво ДНК) биологията им силно ги тегли една към друга. Те са си най-добри приятелки, защитнички и прочее. Понякога и аз дори съм излишна. Не знам дали някой може да ме разбере за това (освен Миглето и Мийка и се надявам и те да си кажат мнението и наблюденията по тези въпроси).

Мария, ние удома говорим категорично единствено и само на български. Освен това и гледаме българска телевизия. Важно е, за да не се объркват децата (!). Местни специалисти педагози обясняват, че децата трябва да владеят на първо място и най-добре родния (майчиния) език. Това е важно за тяхната идентичност. А тя е основна предпоставка за правилното им личностово изграждане.  Така че тук не се препоръчва смесване на езиците. Ако родителите са с различен произход - всеки говори на своя език, но не е добре ти (във вашия случай) да говориш на гръцки с тях, пък ако ще и по-добре да го владееш от масовите гърци.
На същото мнение е и логопедът, с която разговаряхме. 

KayRenn, вие правите ли нещо конкретно като упражнения, занимания, във връзка със затрудненията на Еличка? Нацелувай й сладката муцунка от нас! 

Ето, пак стана ферман. Извинете за досадното отклонение!