Предполагам, че сте ни позабравили, ама да взема да напомня за нас...
Ние изкарахме последното си дълго, безметежно, щастливо и горещо лято в България - цели два месеца и половина. От догодина ще разполагаме само с 5 седмици, тъй като девойките вече официално ходят на предучилищна. Засега им харесва. Ходят и на някакъв странен немски веднъж седмично. Казвам странен, защото след първото занятие попитах учителката дали разбират и тя отговори - "Не знам, ама рисуват много хубаво"
. Най-голямо удоволствие обаче им доставят уроците по плуване, на които ходим от около месец насам. За всичко друго се обясняваме, убеждаваме и т.н. Но кажа ли, че тръгваме към басейна, са готови краката си да потрошат от бързане. Веднъж пък Сияна плака в края на урока - не искаше да свършва. Децата растат, като цяло са послушни, но и те си имат своите кофти моменти и глезотийки, особено в седмицата след като се прибрахме от България - тогава доста ми поизпитаха нервите и търпението. Нямам свръх очаквания към тях, разговаряме доколкото имам фантазия, търпение и енергия. Като се изчерпят им казвам, че или става както аз кажа, или ги зарязвам да се инатят, а аз си тръгвам (ако сме навън) или излизам на разходка без тях (ако сме си удома). Това някак бързо ги дисциплинира.
И така с две думи.
Стиснати палци за успешен финал на нашите бременелки!
Здрави, послушни и щастливи дечица на всички!

За развитието му много помага ето това списание:

Обеща да ни "платиш" като му дойде времето. Чакаме във ФБ

, та и аз май я хванах.
От около седмица почна да срича думички