За френската любов- с любов - петъчна

Нека да отърсим срама от челото,
синила от бича, следи от леглото;
нека спомен люти от похотливи нощи
даже след години да ни топли още;
нека ни отричат скумриите, века,
нека легендарни са свирките ни; нека
от Турну магурели до Лом и Батак
завистливо фъфлят по светло и мрак;
нека да ни сочат с риспект и възхита
и "как ли го правят", секи да се пита!
По врата ни още мускулите здрави
дълго да помагат фелацио да правим!

Нека. Ний си знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде в сумрачните спални,
нямат място разни нрави феодални,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото за всяка има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нейните мисли кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Свирка!

Три деня форумни дружини
как честта си бранят. Горските долини
трепетно повтарят на мъжа ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
фелацио правим  без да се унива,
и всякоя дама благост  я залива.
Свирка подир свирка! Сякаш по знак
жертвата блажена бели очи пак
и вика: "За бога! Ти си уникална!
И неповторима! И феноменална!"
и със вик гръмовно въздуха разпра.
Но не отговаряме със пълна уста!
И с нов дъжд целувки, техники и хватки,
всяка демонстрира умения сладки,
пъшкат и се вият, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски Нему да предложи,
и медал за свирка тамо да положи.

(тук зверски се отегчих, намесиха се турците, пък те са тема на друга тема и затова отивам на епилога)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес всяка мама, щом свирка зафаща,
знае как умело с устни да разклаща,
как да гъделичка, леко да захапва,
без да се оплеска и да се накапва!