Юлски деца-Тема 50

Карелия, има нещо такова, нервни сме. Аз преди известно време се разкрещях много здраво и ми беше гадно после... Та разлепих из цялата къща листчета с "брой до 10", "не крещи" и прочее   представям си като влезе някой как ще се опули.
Александра, забравих - ако пак го видиш да се изявяв това бабе, можеш да му споменеш, че разкриването на тайната на осиновяването е престъпление не само морално, а и по смисъла на Наказателния кодекс. Ама че субекти, аз не съм срещала такива.

Инкс, мислиш ли че и да и кажа нещо, ще разбере   С такива на глава не се излиза.... И пак се убедих май, че едни наши семейни приятели направиха май по - доброто за тяхното дете - още от съвсем мъничко по разбираем за детето начин му обясняваха, че е осиновено... Майката намираше начин да и го поднесе по детски начин, като същевременно натъртва на това, че я обичат повече от всичко на света. Но пък в техния случай няма как да се скрие  - детето е мулатче. Но тяхното мнение беше и е, че е по - добре да го научи в къщи, отколкото някой индивид да и го поднесе по някакъв начин.
Бабето - то само детето да и беше криво, иди яла... Имах чуството, че целия смят и беше крив, търсеше подкрепа у мен за някои си нейни възмущения, ама така ми беше прекипяло от нея, че предпочитах да си премълчавам.

Инкс, и аз трябва да направя така с надписи вкъщи, определено имам нужда .

Стейси, много пъти съм казвала, е изключително кротка, винаги доволна и щастлива, но въпреки това на моменти не се сдържам да я плесна по дупето или да се разкрещя. Винаги много обяснявам, ако не ме разбере показвам в интернет или давам пример с нещо и в повечето случаи работи. Например, преди два дни, когато се връщах от доктор, вървяхме двете около 50 мин. и близо до шосе. Постоянно я държах за ръката, за да не се разсее и да отиде на шосето. На мен тогава точно ми прокървя, беше ми едно нервно и това дете през тези 50 мин. не спря да подскача, смъкна ми ръката от дърпане. Няколко пъти й направих забележка, но след 2 мин. забравяше и пак наново. Накрая й се разкрещях. Толкова гадно се чувствах след това, защото тя все пак е дете и не мога да очаквам да се държи като възрастен, но пусти нерви . Знам, че аз не съм  правата, а не тя, но не мога да се контролирам .


Момичета, как са децата ви с нощния памперс?
 Стейси имаше 3 поредни нощи със сух памперс и веднага го махнахме преди около месец. Напишкваше се един път в седмицата, но сега пак наново почти всеки ден. Чудя се дали да го връщам или така да си се напишква известно време. Притеснява ме това прекъсване на съня, макар че всичко ми е приготвено до леглото, преобличам я и сменям протектора точно за 2 мин. и заспива веднага.

Маймунче, а има ли нещо ново в режима и?
Нови деца, ново място, да и е по-хладно или просто да е пила повече вода преди лягане?
При нас както всяко друго нещо просто трябваше да му дойде времето явно. Известно време си лягахме и ставахме със сухи памперси, после го пробвах и без да го слагам 1-2 пъти ми се е напишквал. И дума не може да става за будене и свършване на работата на този етап - спи като застрелян, не се буди изобщо.
Дневният памперс го махнахме, когато схванахме, че вече разбира кога му се прави нещо - като пътувахме към морето му бях сложила памперс, просто за да сме по-спокойни пък и пътя си беше дълъг - по едно време взе да мрънка нещо и като го питахме какво иска - каза "Имам пиш" - спряхме при първа възможност и след това направо го махнахме и изобщо не сме слагали вече освен за спане.
Според мен поупорствай още малко сложи протектори на матрака и я дебни, щом вече е почнала да има сухи дни и нощи значи се усеща и ще продължи да се опитва / подсъзнателно / да си е суха.

Ти как се чустваш? 

Колкото до възпитанието с всичко друго освен с примери и добра дума .... какво да ви кажа на теория е точно така - в смисъл това е моето верую как се възпитава едно дете. Обаче като ти се паднат едни такива диванета **** иииииии цялата ти теория отива на кино.
Поне моите отделно са много активни чисто физически, отделно са и толкова изобретателни, че просто трудно предвиждам всяка магария до степен да ги предпазя, отделно все пак си има и неща, които просто трябва да научат - да казват "добър ден" да речем, да задържат вратата на момичета или възрастни, да помагат, да са усмихнати ..... всичко това трябва да ги научим ние ... в смисъл отглеждането на дете освен удоволствие е и отговорност и понякога нервите не издържат, защото все пак никой от нас не прави само това.
Мога да кажа, че от 1-2 години с големият ми син имам точно такива отношения, за които съм си мечтала да имам като родител към дете - забележките му ги правя под формата на майтап или кратичко казвам кое и как е редно да бъде, давам му сламки да помисли. След няколко дни / часа/, ако има нещо той сам идва да го дообсъдим. Ама докато стигнем и с малките до там  не знам дали няма да сме вече с бели ризки с дълги ръкавчета, дето се връзват на гърба.

Ще ви разкажа една смехотворна случка от онзи ден. Влизаме си във входа и след нас влиза някакъв младеж. Аз съм с Влади и малкият батко / виден темерут и социопат в момента по пубертетно извинителни донякъде причини/. Та влизаме засичайки се с този младеж, при което аз му кимвам и казвам "Добър ден", Влади му се усмихва и му казва също "Добър ден - как си?", при което младежа се поусмихна и казва "Супер", след секунда Влади се обръща към брат си и му казва "Кажи добър ден!" 
Последва намръщено изсумтяване от обекта му на възпитателни пориви, а ние с младежа вече не издържахме и си се хилехме съвсем ясно  на финала слизайки от асансьора Влади му пожела "Приятна вечер" и аха да се обърне кам брат си, вече бяхме на вратата, но ние с младежа направо си цвилехме с глас.
На другия ден обаче излизайки се засякохме с едни възрастни комшии и за моя огромна изненада пубертетът ги възнагради с кисело процедено "Добър ден!" обаче за мен това си беше една победа ..... та така .... възпитанието поне за мен е двустранен процес и колкото ние даваме на децата си, толкова и получаваме от тях / стига да схванем уроците/, в този ред на мисли явно са ми се паднали точно такива деца, каквито са ми били нужни - за да ме учат на търпение и смирение 

Честит рожден ден на Неда и тук! Много щастие и желая!

Това с броенето до 10 при мен не работи. Изнервена ли съм, някой ако ми каже в този момент 'Брой до 10", ще почна да пуша от ушите сигурно! Има дни, в които съм зверското спокойствие /теле съм си ве пак/, но по-скоро бих се нарекла нервна. Крещя на Гоги доста често /по веднъж на ден сигурно/, но наистина нервите се изпилват до последно..    разбира се, след 5 мин. ми става много гадно и отивам и си го гушкам и му обяснявам защо му викам и т.н.

Ние не спим с памперс много отдавна, не помня даже откога 

Имам проблем обаче с лошите думи, като се събере с един негов приятел и се почват едни обръщения..    "Ей тупак, ей упчо.."    Всеки път му правя забележка, пляскала съм го заради лошите думи, защото и мен ме е обиждал, но не съм сигурна дали имам някакъв напредък 

На дали има човек, който по една или друга причина да не се изнерви, да не се развика на най-близките си и любими хора и след това да не му стане гадно. Но пак казвам не се намесвам, всеки знае защо и какво го е провокирало. Както и никого не мога да обвинявам.
Нервността и агресията си е в световен мащаб, нали гледаме и четем за какво става дума.

Между другото да си похваля детето, колко послушно беше на заведението на което бяхме. До 02:00 часа бяхме там, а той се държа като голямо момче и много ни слуша. Беше изключително впечатлен от китайските фенери, които буквално изпълваха небето и последвалите фойерверки в чест на празника на Варна. Може би пък се вижда светлина в тунела 

За памперса и аз не мога да взема отношение.
За лошите думи, казвам, че не е хубаво да се приказват. Но гледам да не обръщам внимание и той ги забравя.

Добре, де, Радина - а кога границата е премината? Искам да кажа - ако например майка започне да блъска в стената главата на невръстното си отроче пак ли няма да се намесиш? И ако някой видимо има проблем с нервите и с отношението дали не е по-добре да му се обърне внимание навреме? Е, не е моя работа, ако не е нещо животозастрашаващо, наистина, но например в друга държава за това, за което говоря аз (много грозно беше) вероятно поне двама случайни минувачи щяха да сигнализират съответните служби. Освен дето сигурно щяха и да се намесят.

инкс, според мен и ти и Радина мислите едно и също, но разликата е в изразяването му.
И аз често забелязвам такива майки и ми е неприятно да ги гледам и слушам и на моменти ми идва наистина да се намеся ..... обаче точно затова писах и напред, че уви неведнъж и два пъти съм била в подобна роля / наясно съм как изглеждам и се държа като съм бясна/, че ако човек не ме познава по-добре .... може и да ми се притече на помощ 

Като цяло възпитанието на моето поколение е сбъркано - аз отскоро се научих да взимам отношение по теми, които привидно не ме засягат / като случката, която описваш/. Защото едно време беше на мода максимата - "не чух, не видях, не разбрах" ....

В подобна ситуация на тази, която ти описваш поне така какта аз я "виждам" през твоите очи или бих се опитала да предизвикам интереса на детето с нещо - играчка или някаква реплика или бих се опитала да заговоря майката, но не пряко за случката, а просто да "прекъсна веригата" на яда и противопоставянето. Ако е просто нормална ядосана жена, ще и е криво, но предполагам ще схване нещата и ще се вземе в ръце.

Не очаквах, че толкова юлчета са без нощни памперси вече, но Стейси просто нямаше как да я отуча, ако тя самата не може да се контролира. Няма никакви промени вкъщи, но явно се преминава в някакъв такъв период. Ще го издържа.

Лени, сигурна съм, че правиш правилното за децата си. Всички са различни, някои по-палави, други по-срамежливи, трети са инатчета. Старая се да не съдя другите деца, защото не се знае какво може да е следващото и да ми разкаже играта . А относно обясненията при нас работи, но не на 100%, но аз и не очаквам, защото тя си е отделен индивид, и в никакъв случай не искам да следва моите решения. Тя трябва на тази възраст да се научи да мисли. В много случаи я оставям сама да се справя и сама да реши кое е правилно, кое не, като по този начин си вади и заключения.
Та това, че Стейси е по-кротка, не означава, че това е добре за нея, просто на нас ни е по-лесно.


Благодаря, че питаш, добре се чувствам, все едно не съм бременна, но може би е рано още. Не вярвам, че ще ми се размине гаденето и повръщането, като се има предвид колко зле ми беше с първата бременност. Но знае ли човек .

А за нервите, животът е изключително напрегнат и забързан и това няма как да не ни се отрази.

Е Инкс не говорим за малтретиране, това вече е нещо съвсем различно. Това което описваш в горния си пост ми напомня за едно видео в нета, което така и не можах да гледам повече от 20 секунди, как една жена(няма да я нарека майка) налагаше зверски бебенцето си, което не беше на повече от 10-11 месеца. Ако беше пред очите ми сигурно щях да я убия, толкова се разстроих. В такива ситуации не може човек да остане безразличен. Аз лично не можах да мисля следващите дни за нищо друго.  Но за случката която разказа и на мен ми се е случвало да го ощипя, оскубя или плясна, просто на моменти след хиляди приказки, се чувствам безсилна, за това казвам че не бих се намесила. Но представи си, че не си разбрала и детето 2 часа е ревало и е мрънкало да ходи тук и таме и в момента в който стигнат на мястото, решава че не иска и пак започва да се тръшка....
Между другото, сега се сетих за една майка от квартала има две породени деца. Тази жена никога не съм я виждала да си удря децата, но пък вечно е с цигарата в устата и им крещи и ги обижда като хамалка. Грозно е, не ми харесва, но какво мога да направя, какво трябва да й кажа?

Маймунче, като махнах на Елин памперса, както беше сух всяка вечер преди това, така започна да се напикава. Бях на крачка да го върна ( все пак беше на 2 години), но издържах и не го направих. А сега като му се пиша се буди вечер. Но той пие ужасно много вода, особено като е много топло. Кога пак си на лекар? Имаш ли още кървене?

Радина, в понеделник съм на доктор, за да видим ембрион и тупкащо сърце. Нямам кървене вече. Предната вечер говорих по телефона с първия доктор, само да го попитам какво мисли и той каза, че засега всичко изглежда добре.

Маймунче, не бих върнала памперса. Стисни зъби и много скоро ще спре да се напишква. На бръмбарите нощните памперси ги махнахме преди 1г. и все още има изцепки понякога, макар и рядко.  Ще стискаме палците в понеделник. 

Радина, а колко време след като махна памперса се напикаваше вечер?
Защото при нас според мен напикаването е по-скоро сутрин рано - явно до 4-5 удържа фронта, защото когато ставам и го проверявам до този момент е сух. Ако се напикава е явно след това и особено през уикендите, понеже все пак тогава не го събуждам аз в 7 часа, а той се буди, когато се е наспал - обичайно към 8 - 8,30. Не е всеки ден, дори понякога и седмица има да не се напишква, но от време на време се случва все още уви  не искам и да си помислям обаче да връщам памперси ...

Лени, дребните сравнително бързо се научиха, но при малкия батко имахме по- дълго време издънки и проработи схемата с награден фонд.  Ако не се напишка, сутринта получава наградка тип шоколадово яйце, количка, маркер, все такива дреболии.

Ха ха Мила, съвсем ще фалирам вече  , но ако това е цената - вместо да ги давам за памперси .... по-добре за играчки или книжки
С шоколада май ще се наложи да се поограничаваме малко