Мамини коремчета растат и до МАРТ няма да се спрат! тема №6

E, как, нали всички сме идеални, хубави, умни, интелигентни, образоваме се, знаем по 5 езика, храним се навън и сме със смартфон и ай пад в чантите. И дума не може да става за спад в Позакоефициента на интелигентност, нали на мама гарджето е винаги по-по-най. 
mpp07, и ний сме тъй  Момата ще ми е от помощ, върви голяма чистница и подреждачка.  Ние сме в ремонт и откак съм болнични, 2 седмици, само с това се занимавам, избрах тапети, сега реших да купувам легло за детската, а планът беше друг /аз за беба легло имам, за баткото ми трябва, тя ще вземе неговото старото/, онзиден бяхме в Икеа и замъкнах доста неща извън предвиденото вкъщи. Малчо си взе от змиите, бях му обещала да му купя плюшка /прочетох за дарителството от 1 Евро и реших, че това е чудесен повод да се купи играчка/. По малко купувам и за бебата, подреждам гардеробите. Утре ще редя книгите, че не ми харесва как са в момента. Качих играчки на тавана /с които сина ми не играе вече, а за бебка ще са нужни към годинката предполагам, поне 1 година няма да ни трябват/.
Последно и за раждането да се изкажа, и аз бях много надъхана миналия път, както мимсат и други са написали, изобщо нямах Никакъв страх и отрицателни очаквания и т.н., но животът опроверга оптимизма ми. Сега съм доста по-сдържана в ентусиазма, естествено предпочитам нормално раждане без упойки, но в момента в който влезеш да раждаш понякога мнението ти е сменено. То ще излезе от тази тема, че болките са митове и легенди. Да не говорим, че има жени с различни болки, но нейсе, то сития на гладния не вярва. Само дето не получих подигравки, че смея да кажа, че ме е боляло много като раждах. А на арника и положително мислене не вярвам, ама хич. Не искам да плаша нераждалите, ама много взе да се спекулира с това положително мислене. То ако така се лекуваше болката, с повтаряне на мантри, щеше да загине цялата медицинска наука. 

Муни, и аз ти препоръчвам да не се доверяваш само на един лекар по такъв важен въпрос. Кураж ти пожелавам, каквото и да се случи, се дръж!

Ох като ви слушам за майчинството направо ви завиждам, моето като е само 4 месеца какво да кажа 

О, да.. и мен ме изумяват испанките. Имам едни колежки, които на втория месец след раждането вече бяха на работа. А тази, която роди миналия месец през август, пишеше мейли от болницата. Аз не знам, но на 2рия месец ми се струва, че ще съм далеееееееееече, далече от всякаква работна тематика.

хаха вярно е, но нищо, аз поне си почивам от втория месец на бременността... А после те първа ще търся друга работа, защото стария договор изтече.. Дано намеря нещо по-добро 

Муни, много съжалявам за всичко, през което преминаваш. Искам да ти кажа, че на една моя приятелка й се случи същото тази година. Обратен кръвоток и преждевременно остаряла плацента. И при нея всеки месец щяха да прекъсват бременността. Отиде на преглед при кардиолог (такъв за бебета, забравих как се казваше) и се оказа, че няма такова нещо (преди това същата тази Димитрова го беше "видяла"). Плацентата беше вече калцирана и всякакви такива глупости. Накрая го извадиха 3 седмици преди термин - на бебочето му няма абсолютно нищо и тежеше 2,800. Просто й скъсаха нервите и бял ден не видя през цялата бременност. В началото Димитрова беше видяла и увеличени лимфни сакове на главата!!!!!! Никой друг не ги видя и когато отиде на втори преглед при нея, се оказа, че "те се били разнесли" и "голям късмет извадихте".

Не знам, ще ми се да си мисля, че и твоят случай е такъв и че бебочето ти си е здраво.

Но и аз като Роса си мисля не може ли да те приемат в болница, да издържите до 7ми месец и да го извадят?

Такива истории ме впечатляват дълбоко.

аз ходих на детски кардиолог, в 3 градска, че имаше някакво съмнение, че има проблем, та мога да препоръчам 
д-р Маринов, не се чака много за прегледи, ако му се каже че е спешно приема и веднага, много е обяснителен.
само един недостатък му намерих, основно работи с деца, та и към майките отношението е като към деца 

Аз наистина се чувствам щастлива,че имаме дълго майчинство,защото това ми беше най-пълноценното и красиво време.
В предишният ми офис,всички бяха като зомбирани относно кариерата си,работата...и сякаш нищо друго извън това не съществуваше.Не беше човешко да си болен,да спиш през нощта(биваше да ми звънят в 2,в,3,в 5 сутрин...все едно давам дежурства в Бърза Помощ),да имаш почивен ден е пълно престъпление,не дай боже да проведеш личен разговор в работно време по личният си телефон и да имаш извън офиса живот,приятели,мъж,деца... и т.н. Абсурд! Едно от момичетата забременя,като изкара цялата си бременност в офиса.Отивах в 7ч сутрин ,а тя отдавна беше вече там,с големи физиономии ме пускаха да си тръгна към 22-23...а тя оставаше на поста със същият ентусиазъм.В деня на раждането цяла сутрин беше в офиса,взе си лаптопа и отскочи до болницата...буквално след 2часа принтера зад гърба ми започна да бълва неща от нея.Поздравихме я с бебето,което според шефовете беше голяма и излишна лиготия.На 4тия ден тя си беше в офиса,потракваща все така усърдно на клавиатурата.Като темата за бебето беше табу.
Ометох се от там със скоростта на светлината.Благодаря за подобен живот.Няма пари,който да могат да ти платят подобно.... за мен ,губене на ценно време за живеене  

Лелееееееее, деннис, а поне добре ли ви плащаха за това робуване?

мноооого ни плащаха,но .......дори 3 пъти по толкова не си струва...

От чисто любопитство - в коя сфера е това?

Денис, остава да кажеш, че са ви осигурявали на минимална заплата  
Нощна птица, за съжаление и аз съм на твоето мнение след първото раждане   Тръгнах съвсем положително настроена и въобще не очаквах нищо лошо. Бях абсолютен противник на упойките и дори казвах, че искам да изпитам всеки миг от раждането, не зависимо какъв е. Все пак това е естествено за всяка жена. След окситоцина виках за упойка   Оказа се, че цял живот съм се заблуждавала, че имам висок праг на болка...всъщност е доста нисък  
Голям привърженик съм на естествените неща и въобще всичко да се случва по естествения си път, обаче...понякога се налага друго. Сега като се сетя за раждането и ме хваща параноята, опитвам се да си повтарям, че няма да е като първото   Но ще видим колко тази мантра ще подейства  

peiota,добре си ни осигуряваха ,но ти нямаш време живееш,да си харчиш парите и изобщо уж си жив,ама не си.
krrasy в сферата на авиотранспорта

Здравейте да се запиша и аз моя термин е 31 март,в 21 седмица сам чакаме момиченце            

Ужас, а аз си мислех, че адвокатите са само така.

Ми ти описваш направо Ад. За какво са ти тия пари, когато си изцеден от преумора? Сигурно да си лекуваш нервите някой ден. Трябва да има баланс. Не може само едното или само другото.

Момичета, много го мисля и аз раждането, нищо, че е още много рано. Чета, че естественото е най-доброто по куп причини. Около мен повечето жени са раждали със секцио по медицински причини и без никакви усложнения (възпаления, сраствания, проблеми с бебетата след това, кърменето или каквото и да било друго), но за съжаление малкото, които родиха естевено - до една имаха някакви усложнения и перипети. Едната даже я бяха попитали "секцио или вакуум" на 20тия час на раждането. Нейното раждане минало толкова кошмарно, че се чудя как изобщо се предполага човек да е способен да вземе решение в такъв момент. Мислех си, че затова са докторите и тяхната отговорност, но явно бъркам. Както и да не е нито мястото, нито времето да си припомням кошмарни истории за раждания.

Иначе ми се ще да вярвам, че ужасните родилни сцени по филмите са само на филм и че всъщност болката идва от страха и т.н. Чета, чета, но не се убеждавам. Може пък към края хормоните да си кажат думата и да се почувствам супер уверена.  За момента, обаче, и хормоните мълчат.