
Какво исках да ви кажа....дано да имате търпение да ме изчакате, та да се сетя.
Не мога да си стоя вкъщи. Програмата ми е следната: сутрин ставам, кафе, почистване основно като за последно, готвене и...хващам пътя. Няма дъжд, студ, пек, все ми е тая. Само да съм навън, на въздух и сама с мислите си. Луда работа. В състояние съм да карам до Пловдив и да се върна, ей така...но да не се прибирам. Сама. И днес в бурята бях излязла и се разходих из Коледния базар пред Народния театър. Имаше и луди като мен под едни чадъри, хапват си вурстчета, пийват греяно вино, смеят се и ако не бях с колата щях да му ударя едно. Така, за настроение. Купих едно снежно човече и чайник, щото си нямам. Сега се наливам с чай за да оправдая покупката, скъпа е.
За децата си говорите... ами аз съм влюбена в моето /син имам/, но вече е голям, но съм като от онази реклама по телевизията "Жорко, спиш ли мама?". Завиждам, /благородно/ че децата са ви малки.
Лека вечер!

.

