Значи е обща черта.Моите близки знаят, че искам да си оставам самичка и ме разбират, май де.
И даже сега в момента съм нервничка, защото не съм оставала сама няколко дни вече, а уж следобеда щеше да си е чисто моичък.
Значи е обща черта.Моите близки знаят, че искам да си оставам самичка и ме разбират, май де.
И даже сега в момента съм нервничка, защото не съм оставала сама няколко дни вече, а уж следобеда щеше да си е чисто моичък.
поне при мен е така... ако ми е криво- по-добре да не ми се мяркат наоколо или да ме занимават и не, че го правя нарочно или не, че се държа гадно, напротив даже предпочитам с никого да не говоря, но все на всички около мен им става криво


...то са едни блъсканици по молове и сергийки ..де що има щуротийки..ужасно е
), та видиш ли:"Хайде сине пукни таз' пиратка" и в следващия момент "Оп, тате останах без пръст"...
Уаууу ей тука вече става тежко..Обикновено 2 седмици преди рождения си ден (който много уважавам разбира се) изпадам в абсолютна депресия, емоционалната черна дупка..така му викам аз на това състояние... Винаги съм с очаквания да си прекарам готино, но тук може би аз малко съм си виновна, защото имам големи очаквания, а те никога не се осъществяват
... Всички близки знаят за мен , че на рождения си ден искам да съм принцеса, че това си е моя специален ден и искам всичко и всички да се въртят около мен...толкова много ли искам..та това е само един ден ...Искам балони, цветя , подаръци и КОРОНКАААА....Толкова много искам коронка по дяволите...Знам си аз , че и на колкото години да стана( на 25г. съм) винаги ще съм си така инфантилна по отношение на рождения си ден...и не мога да разбера като всички знаят какво искам , защо не го получавам...не е честно си мисля

Жалко, че баба ми не сред нас вече, а дядо ми ще е в Чехия и няма да ни пее. Но дано като се роди бебето да можем да празнуваме заедно, да чуе и то хубавите песни и истории 
.
...Иначе щях да я обичам. Сега по празниците ще прявя пропаганда тука. 

Препоръчани теми