
като се замисля, че тогава се почна периода на най-хубавото в живота ми...през времето на "сингълуване" се сбъднаха мечтите ми...и след това когато преживях толкова много неща успях да преосмисля живота си, разбрах какво искам и не искам от един мъж до себе си...разбрах колко много всъщност "струвам" и как съм се подценявала. Да не говорим за (както е написала Poppy-Fairy) липсата на домакински задължения, не се съобразяваш с никого другиго освен себе си и разполагаш с цялото време на света...Общо взето те очаква един супер период, чиято стойност ще разбереш едва когато свърши...сигурна съм и, че края на този период ще бъде "увенчан" с намирането на някого много специален...Успех и ще видиш , че няма нищо лошо в това да си сам....

Ама после ми увря главата и оправих нещата на бърза ръка
Щом се е случило явно е за добро. Нищо не е случайно.
. Повече е за мислене телето какво ще прави без теб.... попрецакал се е.
Единствено там мога да остана насаме със себе. Иначе все някой ще ме занимава... Ако пък домашните отсъстват, щастието пак не е пълно - обикновено телефонът звъни... Та, там намирам спокойствие.
Единствено там мога да остана насаме със себе. Иначе все някой ще ме занимава... Ако пък домашните отсъстват, щастието пак не е пълно - обикновено телефонът звъни... Та, там намирам спокойствие.
.... един ден в моята тоалетна ще има рафт със книги


Обаче то емоция, то чудо, прелива чак от ушите. В този ред на мисли, ама много ме дразнят спокойните, инертни хора. Седят и нищо ен може да им наруши спокойствието. Ама не така де!!! 

Препоръчани теми