Какво да правя, вече не знам

Наистина не разбирам какво ти пречи да започнеш работа? От това ще имаш няколко ползи:
1. Няма да си финансово зависима.
2. Ще имаш някаква реализация и ще спреш да се ровиш в скайпа и телефоба му.
3. Може да срещнеш новата си любов. /последното искрено ти го пожелавам/

Самосъжалението е най-лошото нещо, което можеш да направиш за себе си. Вживяването в ролята на жертва още на никого не е помогнало. 
Стискам ти палци и дано намериш сили да погледнеш към себе си с малко повече любов и уважение.

Ще се помъча да отговоря на това, което запомних.
Откакто се познаваме, никога нито съм го следила, нито някъде съм ровила.
Просто седнах една вечер на неговия комп, отворих скайпа и ми се изправи косата.
Разказала съм сбито, има още мноого, но го спестих.
Можеше да пусна и анонимно темата, не ми се занимаваше, а и стоя зад думите и действията си.
Да, издържа ни, не мога да се оплача, сега да не кажете, че стоя заради пари.
Изобщо не приемам коментарите като триене на сол на главата ми.
Споделих, отговорихте, а на някои коментари доста се смях,
 добронамерено. Не искам никой да ме съжалява. Каквото ми е на душата, това ми е на клавиатурата.
Работа си намерих, но от януари, а досега не съм започнала, защото нямаше време.
Миналия месец имахме 8 дни на ясла, останалите- болен. Няма кой да го гледа, всички роднини работят.
Какъвто и да е се обичаме все още. И аз не съм безгрешна. Има ли такива?

Тогава те питам отново- за какво пусна темата?

Да си свери часовника

Е, тук всяка сверка завърша с едно "фръц". 

Е, момичето не се е фръцнало, обясни на повечето от питащите каквото ги тормозеше и каза, че така е решила в момента. Така че - няма драма, няма фръц

Касита, кефиш

По темата- Дарил, ако  обичаш детето си, себе си  и  мъжът до  теб, пусни  го на  свобода 
Така  шансът  раните  да се излекуват по- бързо и всеки   да продължи живота си  е по- голям, отколкото ако  ти   продължиш  да живееш в агония.
Ще се намразите, а не бива.

Не съм се фръцнала, не мисля, че след всеки пост трябва да се обяснявам.
Систематизирам няколко страници, които вечер чета.
Пуснах темата, щото ми се пускаше, голям проблем. Кое толкова те дразни, не разбирам. Снимките, та снимките. Ами сложи си и ти твои снимки, и на детето или децата и тогава пиши.
Обсъжда ми се с непознати- различни хора, различно гледни точки. Това е егати клишето.

Изневярата доказана ли е, дали можеш да кажеш, защото това остана неясно по- назад, а аз най- добронамерено се питам защо в действителност се чувстваш зле.

Да, благодаря, благодаря. Сега вече ми отговори повече от красноречиво и изчерпателно. Дишай дълбоко. Успех.

И аз благодаря!

Да ти кажа честно има нещо свързано с географското положение (както и за други по-малки места).   В смисъл, доста момчета (и момичета) се обвързват сериозно на ранна възраст и след това решават, че искат разнообразие и да видят какво е с друг/а  (дори и да няма нещо по-сериозно от флирт). И понякога възрастта на другия няма значение. Ние бяхме на почти една възраст. Бяхме малки, когато започнахме връзката си и беше доста сериозна. Той стана на 22-23 и ...почна да гледа настрани. Дори не знам дали е било повече от флирт. Някак си е беше вид разнообразие на ежедневието, което имахме (живеехме заедно последните месеци). Дните при вас могат да бъдат доста еднообразни (не го казвам с лошо чувство) и търсенето на разнообразие избива в различни посоки. Аз си общувах с много чужденци, за да научавам нови неща и култури (в останалото време: до пазара, из Пишмана, из главната улица), той пиеше все повече и повече кафета с една девойка от работата. Липсата на комуникация уби нашата връзка, както и желанието за промяна. Защото такава е наложителна в един момент.

  10 години по-късно, той страшно съжалява, че така се развиха нещата. Няма приятелка. Тъжно, защото би могъл да е страхотен баща. Чатим понякога (като приятели; сега можем да си говорим по-нормално от тогава) и ми споделя, че еднообразието е убийствено. Дано успее да се измъкне от него....

С една дума: продължавайте да говорите и да обсъждате как се чувствате. Дори и след време да решите, че е по-разумно да поемете различни пътища, комуникацията ще си остане най-важната, заради детето.

Не , няма.И , слава Богу!
Не знам дали четеш всички постове, но мен много ме впечатли поста на  твоята съгражданка.Която писа, че те познава, виждала те е тези дни и е била много изненадана да види, че от жизнерадостното, весело и красиво момиче отпреди 10 години, не е останало нищо.
Жестока е тази любов, която вместо да те разхубавява и да те кара да летиш от щастие, те кара да лазиш от болка и те превръща в сянка.....
Аз бих побягнала с 1000 км/ч от такава "любов".........

Той доказва ли тази си любов с действия?Бори ли се, за да сте заедно?Или всъщност ти си тази, която обича, и си решила да си до него независимо от това той какво прави и как се държи с теб?

Обаче не се заблуждавай, че само любовта е достатъчна.