Гласуване за "Най-талантлив потребител" 2012

Мари засега, другите два гласа ще ги мисля.

Не, разбира се, но много се отдалечавате от темата. Никой не е казал, че Мари е Дебелянов, примерно. Казвам, че хората я харесват, на мен ми харесва. Какво лошо има, че много хора намират стиховете и за чудесни?

А, иначе виж, ако борбата беше Алисия - Николета, то тогава щеше да е безмилостно. 

Не, не съм нито Монсерат Кабайе, нито Алисия.


Аз съм обикновен потребител на форума и пиша това, което ми диктува сърцето. Не знам дали е класика или чалга. Знам само, че е истинско.

Гласувам за Saule,
Еllyst, Аngelina.bgk.

Признавам си, че гласувах за Еllyst, провокирана от снимката на аватара и няколкото поста, които съм засичала. Но после се зачетох в поезията и...
Момиче, ти затвърди убеждението ми, че жената е с едни гърди пред мъжа в еволюцията. И си второто нещо, което ме кара да съм благодарна на този форум   Сърбят ме пръстите да публикувам нещо от теб, но чакам разрешение  

ellyst e поетеса.

Аз също гласувах за Ellyst.
Стиховете й не ме грабват особено, като светоусещане, но не може да се отрече, че е безспорен талант.

ellyst, Мари и Елинор.

Изпуснала съм номинациите, но за следващия път гласувам да добавим и Госпожичка Клавèл - много красиви фотографии и декорации прави.

Гласувах за Марѝ


Тъжно наследство


Носталгия по дядовата къща… Посветено на отминали слънчеви дни…/МарИ/


Вървях по старата пътека.Със мама всъщност бяхме две.        
Превита, носеше тояжка.Ще питаш ти :“Е, накъде“?
Отивахме да видим къща. Отидохме да видим дом.
Там дето всеки се завръща.И сам застава мълчешком.

Вървях със нея.Да я пазя. Куража моя да и дам.
Не мислех, че и мен ще смажа. Домът стоеше грозно сам.
С избити, смъкнати прозорци.И без врати и много ням.
Животът бе умрял отдавна..И нямаше искрица, плам.

Родена тука и живяла. Eх, мама дала го на друг…
С надеждата да се запази.Да има рози и улук.
Сега го гледаме със нея. Мечтата тъжно изгоря.
Не, няма тука орхидеи и други някакви цветя.

Пристъпили във коридора…Отсреща зеят стаи две.
Върху отломки тука газим. Не може никой да ни спре.
Изсипани чинии стари напомнят за изстинал дом.
Душата нещо взе да пари. Погледнах мама мълчешком.

„Да си ги вземем рекох, мамо и нов живот да им дадем“.
И мама с мене съгласи се. При нас да си ги приберем.
Вместо таван небе белее. Комина няма го дори.
Във ъгъла бутилки стари напомнят за щастливи дни.

Видяхме не дом, а разруха.Умиращите руини.
Обърнахме се взели в скута чиниите ни сал едни.
И тръгнахме. Със  спомен тъжен по минало и по игри.
Ала с утехата едничка, че взехме спомен отпреди.


Ще ги внесем във други къщи. Ще им дадем и нов живот.
На старите чинии дето те бяха хвърлили на под.
И тука няма да се върнем. Достатъчно е, че боли.
Е, имало е нявга къща.Но вече няма я, уви…


МарИ Г.  Лично творчество от тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=687998.15

Много се впечатлих от историята на Saule за Стю, гласувах за нея.
Ще разгледам и пак ще гласувам.

Гласувах за Елинор и нейните ангелски акварели !

Бях виждала нещата и само на снимка, но покрай Великденските базари се докоснах до тях и на живо - всичко е уникално и неповторимо, сякаш не е докосвано от човешка ръка. Невероятна е    !!!

Гласувах за Марѝ

Един глас ми остава и се записвам да следя.
От номинираните от мен две девойки присъстват. Pina, Barbabeau, .
А третият е толкова оспорван! Мнението ми не се е променило - ако имах възможност за всяка бих гласувала.



Елинор е моето момиче!

Третият ми глас отива за Мари