Размисли за изгубеното и това, което имаме ...

Публикувана: 17 ноем. 2012, 15:32 ч.
Последно мнение: 30 ян. 2013, 16:18 ч.

5 531
38

# 30 26 дек. 2012, 10:18 ч.

Благодаря ти, Маме! Hug

Имах нужда да чуя и другата гледна точка.

И между другото, винаги когато имаш нужда да споделиш нещо ние сме насреща!
Дано да са само хубави неща, но човек понякога има нужда да извади наяве и не толкова хубавите ...

Виж целия пост

kroelahai

# 31 7 ян. 2013, 10:41 ч.

Аз мисля да кажа на децата ми ,когато станат достатъчно големи да разберат ,но със сигурност ще знаят ,просто сега не е моментът ,тя се чувстваше много зле ,когато се върнах от родилният дом без бебе ,говореше на куклите си за сестричката си която е много малка и болна ,беше на 2и половина ,после не искаше да чува за ново бебе ,и така ,на 4 години вече не помнеше или не показваше ,че има някакъв спомен .Вече братчето и когато се роди беше много щастлива ,както и сега си има едно щастливо и безгрижно детство .Но стане ли на възраст ,която ще разбира , и двете ми деца ще знаят за сестричката си .

Виж целия пост

svetl@

# 32 12 ян. 2013, 13:15 ч.

Куинче, не съм видяла темата... тези размисли и мен измъчват. Заместител знам, че Йоанка няма, тогава исках нея, точно нея, като я загубихме, прдължавах да я искам, сега пак продължавам да тъгувам за нея и да си я искам... Когато погледна Дани си мисля, колко хубаво и прекрасно щеше да бъде до нея да е сестричката и. Понякога се измарям от такива мисли. Още ми е тежко и ме боли, но Господ ми даде едно съвършенно и прекрасно дете само като си помисля това и ми се променя настроението - усмихвам се и давам напред. Когато порасне, ще и обясня, ще я заведа на гробчето на сестричката и, ще запалим свещика заедно, но нека порасне.
Много искам още едно дете, винаги съм си мислела, че ще имам повече деца, но уви. Страх ме е да съм бременна отново, страх ме е от самия страх през бремеността.

На всички много Hug

Виж целия пост

pretty

# 33 14 ян. 2013, 15:29 ч.

Цитат на: svetl@ в сб, 12 яну 2013, 13:15

. . . Много искам още едно дете, винаги съм си мислела, че ще имам повече деца, но уви. Страх ме е да съм бременна отново, страх ме е от самия страх през бремеността.

На всички много Hug

Напълно те разбирам, когато забременях с Рада бях ужасена, на всеки преглед ходех със свито сърце, но и след всеки минал такъв се успокоявах от факта, че наближава срещата с малкото човече, а и като имаш вече едно прекрасно слънчице някак мрачните мисли и страховете изчезват бързо!
Желая ти успех! Hug

Виж целия пост

Дзвер

# 34 15 ян. 2013, 16:11 ч.

Не съм влизала тук отдавна, много отдавна... и попадам на тази тема. Ще споделя, какво се случи с моята дъщеря, дано съм ви полезна.

Ситната беше някъде около 3 години - още бебе, моткаше се около нас, но по нищо не даваше вид да разбира, какво се говори. Говорехме с брат й - тогава на 6 години за починалото ни детенце - не помня по какъв повод стана на въпрос, разказвах му че преди много време сме имали момиченце, което е починало, ситната изобщо не я броях тогава за човек, както писах тя се мотаеше наоколо, но не даваше вид, че разбира каквото и да било. И тогава малкото замръзна - "Значи аз съм имала сестра?" - беше тежко тогава и след това, месеци наред плачеше, че сестра й е умряла, че е имала сестра и т.н. постепенно нещата се успокоиха, но и до сега говори за Вая, така че не бързайте - има си точен момент, не е хубаво да съобщавате така като мен - не на време и не на място - важно е да се каже, но е важно и детето да е готово за това Peace

ето тук съм обяснявала за реакциите на дъщеря ми, ако на някой му е интересно може да прочете http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=579775.msg22599766#msg22599766

Виж целия пост

vggk

# 35 29 ян. 2013, 13:58 ч.

Детето ми е на три години, но никога не съм му споменавала, че преди него е имало друго бебе. Не го приемам като заместител, затова не вярвам и, че той ще се почувства така. Въпреки че не знам дали някога ще му спомена, че е имал братче. Чувствам вина понякога (все по-рядко, надявам се да успея да я залича), вина, защото истината е, че второто дете беше оръжие, с което трябваше да заглуша болката от загубата на първото. От друга страна, приех, че така е било писано, че нищо не се случва случайно. Вярвам в съдбата, вече вярвам и, че не винаги сами я ковем, понякога сме поставени пред свършен факт, след който имаме няколко пътя, а от избрания път зависи бъдещето ни. И така до следващия свършен факт. Аз избирам да обичам детето си без да чувствам вина, защото убедена съм, така и то няма да получи комплекс. В същото време избирам да обичам и детето, което вече не е с нас, без да изпитвам вина и съмнение дали не пренебрегвам споменът за него. Този спомен ми е нужен, но като градивен спомен, чувства, житейски опит, първа истинска любов и мъка, но не и товар. Живите продължаваме, децата, които са до нас не трябва да бъдат жертви на нашето страдание, защото те заслужават щастливо детство и равен старт.

Виж целия пост

Котката Марта

Ентусиаст

# 36 29 ян. 2013, 18:24 ч.

Знам, че всеки има собствени отговори на тези въпроси и разбиране за "правилност". Аз често напомням на Михаела за Мери, дори когато привидно е забравила. Ненатрапчиво, но я споменавам винаги, когато мога да я вплета в разговора. Искам името й да се произнася в нашето семейство, да е нещо нормално, от което не се плашим...
Ето тук има една статия за това как другите деца в семейството преживяват загубата на дете преди или сред тяхното раждане:
http://momenough.com/wp-content/uploads/2012/01/Sibling-Grief-af … erinatal-loss.pdf - предстои превод на български, ще сложа линк към него, когато е готов.

Тук има една доста дълга дисертация по темата: http://herkules.oulu.fi/isbn9514254295/isbn9514254295.pdf
и още една статия - http://www.glowm.com/index.html?p=glowm.cml/section_view&articleid=417

Дано да ви е ползено и интересно, на мен ми беше.

Виж целия пост

a_tita

Ентусиаст

# 37 29 ян. 2013, 23:37 ч.

Аз също често споменавам на децата за бебето- тяхното братче. И въпреки, че бяхме готови с името, още повече, че децата избраха името, никога не споменавам това име, просто казваме бебето. Даже и майка ми не ме е питала как щеше да се казва бебето, ако се беше родило живо. Просто бебето, нашето малко бебе- ангел. Cry

Виж целия пост

пречупена

# 38 30 ян. 2013, 16:18 ч.

И мен ме тормозиха тези мисли по време на бременността ми .
Загубих 2 годишния си син преди две години.
Често говоря за него и мисля да разкажа на дъщеря ми за батко й.
Обичам и нея толкова много колкото и Валето и макар че след загубата му решихме да имаме друго дете,не мисля че е заместител.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Родители, преживели загуба

Забременяване след мъртво раждане

233 072
1 439

Родители, преживели загуба

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

2 295
3

Родители, преживели загуба