Вече е НОЕМВРИ, време стана да се гушна най-накрая в мама!

След като си разхождах някакво разкритие няколко дни, последния, от които беше 3 дни, докторът ме изпрати да се разхождам още, за да му "помогна". Валеше, затова с мъжа ми отидохме в Мола. Около 3-4 часа обикаляхме, пазарувахме, ядохме торта по моя инициатива, за последен път като "двойка" и се прибрахме. Вечерта към 2 часа както си спяхме започнах да усещам прерязваща болка, но беше слаба и търпима. Започнах да засичам - продължителност минута и 10 секунди, през 7-8 минути. Тъй като бяха малките часове, реших да не будя напразно доктора, исках да звънна, когато позачестят малко. Към 6:00 измерих последната контракция, защото спряха. Тая вечер я бях причислила към безсънна. Спах от 6 до 8:30. За тогава се бяхме уговорили с доки да му се обадя за преглед. Станах, направих си кафе и закуска, уговорката с лекаря беше за обяд. През цялото време имах някакви болезнени стягания - може би по максимум 3 на час. С такава честота бяха и когато отидох при лекаря. Разликата беше, че разкритието беше станало 4 см. Не знам какви неща ми прави на прегледа, само ми каза, че тази вечер няма да се спи, а ще се ражда. След прегледа болките като че ли позачестиха, но така и не ги измерих, защото определено си бяха на 10-тина минути. С мъжо ни се прияде прясна наденица на скара, затова решихме да минем през магазина да купим, взехме и салатки, все пак пиршество трябваше да се прави. Когато се прибрахме беше към 16-17 надвечер. Аз реших да наготвя нещо, за да има какво да яде той, докато съм в болницата. Кулинарното ми вълшебство бе "Футболна супа" (супа топчета). Доста интересен беше начина, по който режа лук - хем ми люти, хем ме боли и се прививам. Направих супата, дори я и застроих, без да се пресече застройката. С доки поддържахме връзка, но към този момент 18:00 контракциите ми бяха максимум 40 секунди, като една с една еднакви нямаше - ту на 2 минути, ту на 4. Докторът ме посъветва да пия 2 но шпа и в 19:30 да му се обадя пак да му кажа дали има промяна. През това време мъжът ми вече правеше скарата. Аз реших да вляза да се изкъпя, да поогледам положението отдолу и да се обръсна. От топлата вода контракциите ми се облекчиха. Подсуших се, седнах в кухнята да чакам вечерята, четейки бг-мамма, естествено. По едно време толкова ме втресе, тъй като прозорецът в кухнята беше отворен, отидох да полегна в спалнята и да се завия, белким се стопля. Като легнах започна да ме боли по- силно, но все още беше поносимо. Аз очаквах по- силни болки и реших, че ако стоя още вкъщи, като ме хванат силните болки няма да мога да стигна до родилното. Към 19:15 реших да звънна на доктора да му кажа, че вече ме боли по- силно. Той ме прикани на преглед след 20-тина минути, но ме посъветва да си взема багажа, защото най- вероятно ще ме приеме. На 5 минути от болницата усетих някакво много странно "напрежение" и болка, която не можех да понеса само с притаяване на дъх, след малко отново същото. Когато стигнахме до поликлиниката, вече ми беше ясно, че това усещане най- вероятно е т.нар напъни. Звъннах на лекаря от паркинга в 19:42 и му казах, че май имам напъни. Той ми каза само да дишам, да не напъвам и ме чакаше пред родилното. Вкара ме в приемна, погледна ме - разкритие 10см, със сетни сили се облякох, за да мина през фоайето, на бегом към родилна на магарето (барабар с дрехите и чорапите), спукаха ми водите, 3 напъна и Андреа "бързата" изплаха в 19:55.
Тази болка, за която всички говорят и се плашат, аз не разбрах каква е, определено съм изпитвала и по- силни болки, които също не са били толкова страшни. Затова вярвам, че е много важна нагласата. Аз през цялото време очаквах "силните болки" и затова може би не разбрах, че аз ги имам. След всяка контракция аз бях готова за по- силна, а за раждането .... сами разбирате, че докато се осъзная, вече лежах 2 часа за наблюдение и звънях по телефоните.