Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 49

Отсях за себе си наслагванията и пак се върнах към началото. Повтарям се, но малко останахме от преди две години, така че ще прозвучи като ново.
И така моето мнение – не мога да кажа че някой е лош,  освен за власт имащите защото:
1.   Живота в харема е борба от първия ден. Момичетата първо спят в каменната зала. Вярно, че за сария сарай, където поне в началото са всички жени няма описание, но за новия сарай има и то е, че там е било толкова студно през зимата, че много от тяхса  се разболяватли и умирали. Значи, че с влизането те са се борили да преминат на  следващото ниво докато са още живи. Или с други думи – фините и крехките са имали шанс да оживеят малко над нула.
2.   Като минат на следващото ниво борбата става по-голяма защото трябва да забременеят за да се задържат там и съответно да стъпят на следващото стъпало.
3.   Като станат майка на син – олеле боже. Посегателствата над майката и над сина са много и от различно естество, всичко за което се сещаме и още толкова. Първото отдъхване (частично) е когато станат достатъчно големи за да отидат в провинцията.
Майка, както беше описано и по-рано, има няколко задължения – да опази сина си жив, да отстрани, ако може част от останалите синове, а на по-късен етап да направи политически съюзи в подкрепа на сина си.
Накрая оцелява само един. Майка му се е оказала най-прозорлива, най-умела и най-комбинативна. Тя е достойна да стане втория по власт човек в страната.  При това положение не можем да говорим за милостива и добра Валиде. Валиде е добра за сина си защото го е опазила.  Това е. Всичко е позволено, всички средства са добри, победителите не се съдят.
Освен от някой от братята си , принцът е можел да бъде убит и от баща си. Колкото по-голям става сина, толкова по-подозрителен става султана и толкова повече отношенията минават на плоскостта „султан- специален поданник”.  Султана няма нужда да дава обяснения защото всичко е негово – държавата, поданниците, семейството. Освен за провинение, може да убива и „по съвкупност”.
Не обвинявам Хюррем за нищо, което прави. Нейното ежедневие е борба за оцеляване без правила. В тази обстановка, тя оставя толкова силен отпечатък, че векове по-късно името й се помни, както и любовта на Сюлейман към нея (нека да не се заблуждаваме, че тя е единствената жена обичала султан през тези 6 века). Именно за любовта на Сюлейман са знаели съвременниците им защото Хюррем е изолирана в харема, а там е тайна какво става.
 
Хатидже е друга манджа – султанската кръв би трябвало да й дава самочувствие да налага правилата. Да, ама не. Държи се като махленска клюкарка, дато на всички намира косурите, само за своя дом няма достатъчно времче.
Ибрахим, каквото и да направи, е поданник. Колкото и да е блестящ, колкото и да е умен, е на най-проветривото място. Достатъчно е да има по-силно течение и е „пътник” – султана може да убива и „по съвкупност”.
Султана е сам на върха – майка му не винаги вижда нещата като него, везира е временен и заменим, любимата жена трябва да му запази интереса и да се опази жива. Завета от дедите е да убие всеки възможен претендент за престола – братята си с децата им, собствените си синове, ако го застрашават. Сестрите и дъщерите се използват като шахматни фигури.
Ето затова  харесвам как Халит претворява ролята на Сюлейман. С очи и глас трябва да каже всичко. Останалите имат с кого да говорят и да изразят чувствата и подбудите си с думи. Сюлейман е самотник при харем от няколко хиляди човека и още толкова служебни лица около него.

И нещо във връзка с интервюто– потомците на Махи си имат своя предавана история, потомците на Сюлейман – своя. Докато едните се оплакват от Хюррем, другите казват, че в рода им има фраза „обичат се като Хюррем и Сюлейман”. Ето два погледа на една и съща история.  Да не говорим, че ако Сюлейман не се чувства длъжен да дава издръжка на „жена си Махидевран”, то Селим пък е още по-малко длъжен.