Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 165

К: "Ако искаш можем да разберем състоянието му. Ще питаме в болницата."
Фатмагюл клати отрицателно глава.

Започнали сте преговора, то почти сте го и свършили -  аз докъде се "наканя" да почна да пиша.

Затова почти телеграфно ще се опитам да ви настигна и да вляза в ритъм.

Подслушаният разговор между Рахми и Керим. Малко преди това, същата вечер Фатмагюл чу любовното обяснение/ 8 кратно при това / от Керим. Също толкова пъти тя се отрече от него.

Но едно е да кажеш  "Не искам да слушам",  съвсем друго е да успееш да накараш ума ти да не мисли, а сърцето ти  да не "препуска" лудо от чутото. Дотолкова, че и Мерием да направи разлика, че има още нещо притеснително. Факт е, че този мъж се е настанил трайно в мислите и. Инстинктивно започва да "слуша" как, какво и с кого говори. Започва също да го търси с поглед - какво прави. И този подслушан разговор - думите са толкова истински и идващи от душата и сърцето му. Още повече брат и му вярва и му се доверява, признава му, че е добър човек.

   

И последно, след всичко което чу и за което говориха  идва и това
"Съжалявам, не искам да те наранявам и да усложнявам живота ти. Единственото ми желание е само да съм ти близък. Ако това което ти казах ще те отдалечи - забрави го..."

Ще се примири никога да не бъде обичан - само и и само да е близо да нея.

К: "Лек ден и приятна работа."
Ф: "Благодаря. И на теб лека работа."
Н: "Да те взема ли довечера?"
Ф: "Не, не идвай днес. Нали ще взема заплата. Ако свърша рано, ще ходя на пазар."
К: "Така ли? Добре."

Керим е за подстригване.....

Всичките чути искрени думи и съвета на Мерием, че е време вече да "излее" отровата която се е събрала вътре в нея ще дадат своето при вземането на следващото важно решение. Да се довери и да излее мъката си.

Защо пред него, а не пред Мерием?

Колкото и да не иска да си го признае сега / в този момент / мисля, че Фатмагюл вече му вярваше.

Споделяйки болката и усещанията си, тя каза и нещо много важно
"Дори и да не мисля, че ти не си ме наранил физически..." - това е значи е "чула" думите му и  ги е приела за истина.

Интересното е, че дори и до края тя не получи абсолютно и неопровержимо доказателство за това - просто му се довери и му повярва, което според думите и е повече от това да обичаш.

Ама, че момиченце - толкова наранено и крехко, и същевременно силно и борбено.

Това беше нейният катарзис / неговият предстоеше /.

   

К: "Фатмагюл, здравей."
Ф: "Какво е станало?"
К: "Аз ти се обаждам, такова...Довечера семейно, всъщност всички заедно.. Да отидем ли довечера в онази кебапчийница на центъра?
Ф: "Защо?"
К: "Защо...."

Момичета,Маричка нещо липсва от компанията-да не ни е напуснала?-сакън

 

"Искам да се излекувам" -  да забравя, да стана нормален човек, да мога да обичам отново.

Утрото е по-свежо и по-ведро, усмивката е естествена, смущението също.

Едно обикновено "Добро утро" - пък толкова вълнение...

Фатмагюл, Фатмагюл - той Керим е ясен /каза го момчето снощи / - ама ти вървиш по неговите стъпки...галиба

 

     

" ...ало..."
 обикновени думи, но...необикновен е гласът който ги произнася...

Сега и по-късно... след мъничко повече от година време.

Щом съдбата и любовта са решили нещо - никой и нищо не може да ги спре.

   

Няма страшно, вижда се на хоризонта!!!!

Момичетата от whatisfatmagulsfault.com си качват вече клипчетата в docs.google.com, защото YT ги DM ги отхвърлят заради copyright issue.

Engin - The Devil in My Eyes...
https://docs.google.com/file/d/0Bz89Ww7xtH69VncxTkVjUW1lbk0/edit?pli=1

Привет, момичета!

Днес съм адски уморена (карах две смени), но не мога да не се включа в преговора на любимите си епизоди... Следях ви от балкона.

Двата акцента, които искам да направя са:

1 - истерията на Рахми и думите на Фатмагюл "Керим, направи нещо!" с последвалия втренчен поглед на Керим към успокояващата баткото Ф. Какво ми направи впечатление в този момент - първо - вярата на Ф., че К. е в състояние да помогне, че ще измисли нещо, с което да помогне и директната молба да го направи - той, човекът, на когото вече разчита, макар да продължава да се държи резервирано (меко казано) спрямо него. А Керим според мен я гледаше шашнато, докато тя успокояваше Рахми, защото за пореден път се увери в силата на нейния характер. Тя, наранената, покосената, нуждаещата се от утеха, имаше сила да утешава друг в неговата болка. Това потресе Керим... по-късно, при терапевтката ще сподели "Фатмагюл е много по-силна от мен"... впечатление, трупано през месеците, в които я гледаше как събира сили и изправя гръбнак след всеки удар, нанесен от съдбата...

2 - Защо Фатмагюл отида да изплаче за първи път болката си пред Керим, а не пред Мерием? Защото тя и той са действащите лица в трагедията. Тя и той са преживели онази нощ. Защото чу неговия глас - най-напред със "съжалявам... ще се моля да изградиш от пепелищата живота си отново, да зараснат раните ти...", после със "знам какво е да се страхуваш да загубиш някого", предшествано от "не издържам вече на това мъчение - да си толкова близо, а така далечна... разбери - обичам те. обичам те от първия миг, в който те видях"... Фатмагюл най-после повярва в искрената му любов към нея. Тя дори го съжали (но не в лошия смисъл), разбра неговата болка и това я сближи с него. Фатмагюл започна да разбира, че Керим също е жертва на обстоятелствата... мъж, обикнал девойка, с която една трагедия го събира но и разделя, може би за цял живот...

Не знам дали успях да се изразя добре - в момента в главата ми е мъгла, но исках да го споделя с вас.

К: " Ти взимаш заплата и в къщи всичко се изясни - положението с Мукадес. И по този повод да хапнем всички заедно.
.....
К: "какво ще кажеш?"
Ф: "Става разбира се."
К: "Не се притеснявай. Няма да те караме да плащаш сметката - ако от това се притесняваш."
Ф: "Не е за това."
К: "Добре. Какво ще кажеш?"
Ф: "Да отидем тогава."
К: "Тогава ще направя резервация за довечера.
Ф: "Добре."
К: "тогава ще се срешнем вкъщи и ще отидем заедно."

Керим направи един въртеж от щастие. Но, много хубаво, не е на хубаво...Изпитанията предстоят.