Бяла зима е дошла, със снежец играят МАЙските деца! - Тема 21

Мариета, миличка, стискам ти палци да се справите с този ужас, който ви е сполетял, но и аз мисля, че би било добре да се отделите от свекърва ти, аз поне не бих искала такъв ужасен човек да се навърта около детето ми .

За меренето на температурата педиатърът ми каза да вада 0.5 градуса при мерене в дупето.

Количествата храна: Луси, къде ги четеш тия слонски дози, аз лично не мога да си представя Валентин да изяде 350 грама, че то това е кажи-речи порция за голям човек. Моят В. изяжда една малка купичка, което е около 150-200 грама, но най-често не си изяжда порцията, а около 50% от нея. И дори не яде 4 пъти на ден, следобедното хранене го пропускам, защото ако яде нещо следобед, после категорично отказва да вечеря. Най-много някоя ябълка да му дам следобед, че да може да огладнее за вечеря. Направо като мишка яде, ама не ми е заслабнал, е, няма ги вече бузите от бебешкото време, но не ми изглежда недохранен и не го насилвам да яде повече.

Храни се сам, дори и супички хапва с лъжица, вече почти без да се цапа, а нетечните неща ги яде с ръка, или ми подава вилицата аз да му забуча храна, след което си я хапва.

За това, че момичетата били кротки, а момчетата не - мит голям е, но признавам, и аз съм се вайкала как ще се оправям с палаво момче като бях бременна. Моето обкръжение от майки са все с момичета и всички са в пъти по-диви от Валентин. Моето дете е доста кротко, без да прибягвам до телевизия. Въобще, колкото и да исках момиче, си мисля, че ударих джакпота с моето момче .

Идвам с обещаното - да покажа на Шени, Нанди и  на който му е интересно да види беглите ми опити да правя Мини за тортата на Рая.  Нанди, то и аз ако не се справя ще облека една мъничка кукла - Нелли ми даде същата идея, но ще опитам да я направя първо.
Ти пък кога успя да я видиш?! Много си бърза! Меченцето ти се е получило много добре! Браво!

djidjonka, не се смей много на Мини, моля - до толкова ми стигнаха силиците....

Оле, Тони, Мини е страхотна

Тони,Нанди,чудесни са Мини и мечето!Браво!Завиждам благородно,да знаете
Как ми се иска и аз да правя подобни неща,а не ден след ден да дишам пушилки.
То,за мен нищо,лошо е,че Инчето се налага да бъде с мен.


За килограмите все ще пиша,Ина е 14.5.Много е ящна милата,понякога дори умишлено си правя оглушки щом започне да крещи "ам,ам".Все се притеснявам да не й се разшири корема и да стане дебела...В момента изяжда два пъти повече от сестра си

Здравейте, да се включа и аз. Имам един пакостник на 1г и 9м. (и батко на 3г.  и  6м.), и сега водим борба да започне да се храни сам. Май изпуснах момента. Преди проявяваше интерес към лъжичката и искаше да му дам да опита сам, пък аз не давах. Та сега го карам , а той маха с ръце и казава "не, не" и това е. Вие как се справяте с въпроса?

Всеки си има някакви притеснения. Ама да растат здрави дечицата и това е.
Иначе на тема хранене  допуснах някакви грешки, сега нещо му променям менюто.
Джиджонка , направо ти се възхищавам на спокойствието!
Нанди, извини ме, обещавам за довечера рецептата. Нещо по лекари ходих тези дни и се бях шашнала.
Теди, много хубави новини!
Всички да оздравяват
Тони, пак си сътворила красота!
Вчера се прибирам супер изморена, седнахме с малкия да рисуваме, върнах си се в детството, много обичах да оцветявам книжки и така хубаво ми стана. Хубаво е да зарежеш всичко и да се позабавляваш малко.

Добре дошла, Buzz Off! Моето яде сама, но е силно казано яде. По скоро цапа всичко. Аз и да искам, ме мога да я храня. Само като видя храна и... Да не говорим да трябва да я помириша.

Деси, завид за ящната Ина. Ели има периоди на много ядене, но не знам на какво се дължат, че да ги провокирам.

Тони, супер е Мини. Чакаме Барбито.
На мен нещо ми се губи мечето на Нанди.

Лече-Буболече, благодаря за топлото посрещане!
 Това с храненето започва много да ми тежи, защото и с баткото сгафих и той също чака мама да му куса с лъжицата. Шоуто е голямо, храним се на конвейер, а понякога като се размрънкат и двамата да ядат едновременно ми трябва още един чифт ръце.    От притеснение да не останат гладни им създадох лош навик! Но ще променя тактиката и да видим....
"Нанди", мечо е станал много симпатичен. Как се прави?
И аз проявявам творчество в кухнята, но такива неща не съм опитвала още!

Тони, пак да кажа Мини е супер, обаче имам вАпрос , цялата ли е фондан или има и "крепежни" елементи, имам предвид ръце и крака. Още нещо се сетих, нали питаше за мъфини, защо не направиш кейк попс, децата много им се радват и си ги хапват с кеф, за разлика от мъфините дето биват само нагризани и зарязани(поне децата около мен така правят).

Деси, ми че тя Ина е на кг колкото Мончи, аз не съм се притеснила , но пък и Моник не е много от ядящите, това ме изуми, а може би Ева е по злояда та така се получава.

Мили, благодаря за рецептата, ще се прави утре за закуска и ще дам отзиви. На нас рисуването също ни е любимо забавление, особено когато е с бойчки, голямо мазало пада, но пък и голям кеф

Буболече, що не ми виждаш мечето , в предния пост е и е подчертано кафяво.

Бъзз, добре дошла , ти да не си от тази страна на океана, или просто си нощна птица?Разкажи повече за вас, разбрах че имате батко, но колко е голям?
За храненето познато ми е , Соник почти до 5 година седеше със зяпнала уста и викаше "ам-ам", е изкоренихме го тоя навик , сега се храни сама. Просто спрях да я храня, храната е пред нея, ще не ще като е гладна си омита порцията. Моник се храни сама, винаги така се е хранела, захраних я по този метод и проблеми не сме имали, освен когато бързаме за някъде сутрин и аз искам да кусвам и да подавам в уста, но не ми се разрешава .
За мечето, от фондан е , ето от тук гледах как се прави  

А, здрасти! Познайте кво правя по нощите? Принцеса! И то "руса, като мен, мамо!" ама и с кафяви очи...само че тази ще е синеока. Първата от днес на обяд, която беше озъбена беше зеленоока, ама понеже не беше от най-красивите и Рая я изяде...та сега творя втора В този ред на мисли ви благодаря за хубавите думи за Мини - преживя тя някои подобрения. Нанди, цялата е от фондан. Крепежни елементи има само една клечка за зъби в тялото, която придържа врата и главата.

Деси, браво на Инката! Нико задържа на 12 кила точно като сестра му, но определено яде повече от нея, също като Ина.

buzz_off, добре дошла. И аз захраних Нико по BLW и се храни сам от 6 месечен та и проблеми нямам. Каката нямаше това щастие да се храни сама на 6 м, ама на 9 го проима и от тогава тя също се храни сама.

milly, от една категория сме...ако знаеш колко често си играя с децата и аз...всеки ден гледам да им отделям специално време да се занимаваме с нещо заедно и те доволни и аз.

Нелка, айде да минава вече това неразположение и да се наслаждаваш на новите усещания.

Айде отисах ви и отивам да си довърша русата принцеса

Ехо, как сте? Отдавна не  съм се вясвала.

Сега, първо за храненето - честно казано не разбирам драмата с количеството храна и желанието непременно да се натъпче нещо в устата на децата (говоря не само за прочетеното тук, а и по принцип, защото често чувам около мен да се коментира, естесвено предимно от майки и баби, че децата нищо не ядяли и как оцелявали). Стига да са здрави, децата ядат толкова, колкото им е необходимо - едни повече, други по-малко. Единственото, което може да се постигне с настояването, е неприязън към храната. И това после трудно може да се изкорени. Не го казвам, защото мойте деца са ящни - напротв, има дни, в които нищо не ядат или дни наред ядат минимално количество храна (Мартина дори си спомням, че когато беше бебе, за цял ден едно пюре едвам изяждаше).
Общо взето съм забелязала, че децата ядат на периоди и ако не ги караш на сила, сами си ги регулират. Но ако се карат непрекъснато да ядат, според мен е вероятно и периодите на ядене да изчезнат.
В тази връзка, Лече, необяснимите периоди на апетит на Ели вероятно се дължат на скокове в растежа  и е трудно да ги предвидиш. По принцип децата растат на "тласъци" и е обяснимо в тези периоди да имат по-голяма нужда от храна и съответно апетит.

Аз лично доста по-голяма важност отдавам на количеството сън, а не храна. Както и на качеството - и на двете.

Такаа, какво ново покрай нас - нищо особено. По цял ден съм на работа (понякога и повече от цял ден), в почивните дни гледаме да отидем на ски (с децата или без). Понякога даже и през седмицата - една бърза Витоша с няколко спускания сутрин рано преди работа е чудесно начало на деня.   Мартина се е запалила освен по ските, и по кънките на лед и гледаме редовно на ходи на едно от двете. Балета нещо не й харесвал вече.
Около Ники - какво... расте си човекът, мота си се и много обича да играе с кака си и нейните приятелчета. Учудващо се вписва добре в техните игри и много обича да е в центъра на кеча. Ония ден като бяха на гости вкъщи няколко приятелчета на Мартина, направили се всички на духчета с одеяла на главите и ууу-кат из стаите. Пристигат едно по едно всички и гледам и Ники най-отзад си сложил одеяло на главата и мучи нещо отдолу. Сладури! Иначе той умее да си измисля креативни игри и даже кака му гледа от него и повтаря (вместо обратното).
Друго какво - за яденето - казах, за обличането - за сега не се противи, спането - спи по веднъж на обяд и още се буди нощем да пие мляко. Много обича да гледа Маша (вика й "мама"), както и е страстен фен на всякакви коли - види ли кола (на живо, на картинка, на ТВ, на книга) и почва да вика и крещи като запалянко пред футболен мач. И по цял ден вика "кола", носейки листа и моливи из вкъщи и изпречи ли му се някой на пътя, трябва веднагически да му нарисува не една кола, а много коли. Всичките листа на всичките ни тетрадки вкъщи са изрисувани с коли. Вече от досада само гумите рисувам.

За Шени, Тони, Нелли и Нанди отново нямам думи - хич не разбирам как ги постигат тези чудеса в сладкарството (мен нали знаете, че хич ме няма там)! Направо им се възхищавам!

nandi не съм от твоята страна на океана , просто през деня не мога да седна на компютъра от малките пакостници. Постоянно има нещо за вършене, или искат да си играем или пък гледат филмче на компютъра и така...
Баткото Алекс е на 3г. и 6 мес.  и от есента ходи на детска градина, но през седмица си е вкъщи болен.
Тръгна на детска с голям ентусиазъм, защото все си търсеше приятели по градинките и като излизахме на разходка виждаше децата в детската градина до нас как си играят и искаше и тай да се включи. И така като разбра че започва да ходи на детска беше много щастлив, но за съжаление проблемите не закъсняха и от скоро ходи с плач и разиграва страшни представления. Но това е друга тема....
Малчо - Калоян, за сметка на Алекс е много спокойно и кротко детенце, пу-пу, почти не го забелязваш че е в стаята. Играе си говори си нещо с играчките. Но като са двамата става "забавно" все делят нещо и се дърпат. Често си играят много хубаво, но за 10-15 мин и после пак се започва с караниците.
Днес играта беше да се правят на призраци по инициатива на Алекс. Бяха си сложили калъфки за възглавници и викайки "буууууу" се гонеха из стаите, докато малкото призраче не реши да мине през стената. Сега е голяма цицина на челото 
Големия все повече ме изумява с някакви странни въпроси и разсъждения. Например вчера пак се караха за някакви играчки и Алекс дойде и проведохме следния разговор:
-Той за какво ни е нужен?
-Кой?
-Кало. За какво си го родихме само да ме ядосва?
-Не говори така, не го ли обичаш?
-Не!
-Аз пък го обичам много и ми е нужен! Нали и двамата сте ми дечица и ви обичам!

хахаха......

А за храненето днес категорично отказах да ги храня и казах да започват сами. Кало си изкуса всичко  (половината в устата, другата-на дрехите, но все пак:)) Алекс обаче каза, че не може и не иска. Аз му обясних че няма да слеза от столчето докато не се нахрани и след 30 мин. сълзи и обяснения се наложи да го нахраня аз!
Tony_st,nandi сега ще погледна тази темичка за BLW, но май съм позакъсняла. Дано помогне!:)

buzz_off, добре дошла и от мен
по темата за злояди и неискащи деца аз много мога да говоря.. с баткото е ужасяващо положението и продължава да е такова понякога - вече на 6г. Но от много време вече не ми дреме поне.
Та - склонна ли си buzz_off да опиташ друго с него? Защо не го отавиш просто да огладнеее.. след 2-3 дни.. няма да измре от глад Не съм сигурна, че е добра идея това да те манипулира с рев и в крайна сметка ти да се предадеш (явно не е за пръв път, така разбирам от написаното)..
И като споменах рев - в петък го взимам от училище и той ме пита може ли да отиде да погостува на баба и дядо за събота и неделя, с уговорката че ще спи две нощи там. За една нямало да се разкзрва все едно сам го карам да ходи донякъде.. абе айде. Та обяснявам - в събота си на английски, така че тази вечер няма да стане.. и вече започвам да мисля как да го направим така, че и в неделя да остане при баба си, а в понеделник те да го заведат на училище.. в това време като ревна т'ва ми ти дете... без да ме чуе, без нищо. Спряхме на улицата - викам добре, кажи ми сега ти що ревеш, нито сме говорили, нито сме обсъдили, защо вече ревеш толкова силно?! Той: със супер супер спокоен вече глас - ами знам, че като рева ще ти писне и ще се съгласиш, затова.. аз  Като никога, ама никога, нито един път не се е случвало да му угодим на нещо само, защото е ревал и е искал нещо. По-скоро или обсъждаме като е спокоен после и се съгласяваме, или изобщо не го коментираме нещото.. Но това наистина ме разби просто. Та така - реве ли, ще му мине номерът, явно така си мисли все още.

Моето дете също е от злоядите и може би аз съм виновна, че от тревоги да не умре от глад, понякога съм го карала да яде насила, знам, че е грешка, но много се притеснявах. В един момент това лято просто отказа да взема храна от мен, искаше сам да гребе с лъжицата или да взема с ръка и просто вдигнах ръце и го оставих да яде сам. Ужасно много се цапаше, след всяко хранене чистех след него и го преобличах, обаче 1-2 месеца по-късно се научи да яде супа с лъжица почти без да се цапа и се справя много добре, изключително рядко ми се налага да го преобличам след хранене. Но има моменти, в които го мързи да яде сам и тогава го храня.

Най-често яде сам като е много гладен и не иска да ме чака аз да му давам . Затова и го оставям хубаво да огладнее, не му давам закуска веднага като стане, а поне след половин-един час, обяд давам поне 3-4 часа след това, като не давам никакви солети, бисквити и други подобни между храненията, следобед давам само плод, иначе отказва вечеря и така като дойде момент за хранене, вече е озверял от глад . Та не се оплаквам, напоследък си хапва всичко, което му готвя, количествата, които яде, обикновено са много малки, но колкото-толкова, поне не е само на мляко, какъвто период имаше през лятото /съдържанието на памперса беше заприличало на новородено /. Общо взето претръпнах вече и не се ядосвам и изнервям излишно.

Имаме обаче друг проблем - отказва да яде на друго място, освен в нас и в бабите, когато сме им на гости. Ако решим да отидем на ресторант, отказва да яде храната, ако ще да е най-прекрасната на света /последно ходихме на обяд на италиански ресторант, където готвят невероятно, поръчахме му лазаня, защото знам, че обича, и отказа да я опита дори /. Като бяхме на почивка миналия месец, беше истински кошмар, караше общо взето на хляб, солети и бисквити и някой друг омлет, ако е в настроение, всичко друго отказваше. Дано мине този му каприз, че и аз съм човек, искам от време на време да се храним навън, за да не готвя и мия чинии...

Сима  Минавай по-често, радвам се, че сте добре. А за Витоша преди работа завидях, сигурно е много зареждащо.
На мен пък хич не ми пречи, че яде малко - и аз не ям големи кличества. Пречи ми че яде само хляб. Аз сега съм я оставила така, като и омръзне хляба се надявам да поиска и друга храна