Коледата чука на вратата, чакам две чертички под елхата – Бъдещи мами над 35

Peru! Tochilka?

Даре, снощи бяхме на гости у свекърите, свекървата имаше рожден ден. Та ударих 2 ракии и после вино. Че като се прибрах и ми домъчня 

  така ми харесваш повече   

Добро утроооо!

Нещо никакви ви няма  Захванали сте приготовленията за Коледа ли???



сипвам кафето,идвайте!

Добро утро   

Кали мерси за кафенцето 

Аз не пиша много, но то и няма какво. Коледното настроение и положителните емоции ме напуснаха изцяло, нямам желание за нищо, дори идеята за дете вече ми се струва безмисленна. Надявам се да успея да се взема в ръце, но за сега изгледи няма. За първи път по това време и изобщо в живота си изпадам в токова тежко депресивно състояние.
Хайде да не ви развалям настроението, гуш на всички  и ви пожелавам да ви се случват само хубави неща.

Ели, мисли позитивно!

Ние от известно време в къщи споделяме теорията, че ще ни се случи това, което е подходящо за нас. Ако е подходящо да имаме дете, Вселената ще ни го даде! Ако не - ще ни даде нещо друго. И двамата сме много по-щастливи.

А иначе и на мен нещо ми се пропуска Коледа тази година. Може би просто сме се настроили за партито за "края на света" )) само да не забравяме, че на 5.1.2013 ще се отработва )

Ели, аз си мисля, че това състояние е типично предпразнично и по-точно, предколедно. Поне при мен е  така. Гледаме отстрани как хората - семействата с деца се подготвят от рано за празника, как имат изненади за малките, как се стараят да направят един уникален празник. А ние оставаме някак в страни от тази суматоха. Чувстваме се като гладен Гаврош, който обикаля отрупаните витрини с недостъпни лакомства.
Но знаеш ли, че този поглед е крайно нереален. При мен постоянно идват хора с проблеми - родители, които се дърпат и карат за децата си и такива, които ги изоставят и не ги е грижа за тях. Има страшно много и такива, които никога не стигат до съдилищата, но не живеят нормално и бутат нещата по инерция. Аз не искам да съм една от тях. Така че, предпочитам да ми дойде точното време и да съм най-щастливата майка с най-щастливия баща до себе си. И с на-щастливите деца  

perunika за хубавият празник е необходимо само едно нещо и то е Любов. Вие я имате.

Ами при нас любов има, ама проблема е че финансовите затруднения ме карат да се депресирам много. Знам че ще се справим, че по важни са други неща, обаче си мисля какви родители ще сме и изобщо заслужаваме ли да бъдем такива, като не може да се справим с едни гадни пари. Какво ще осигуря на едно дете, като в момента финансово се справяме изключително трудно. Няма да е честно да мъча идно такова малко човече.

Недей така момиче, недей се отчайвай и не мисли така, нито за детето,нито за парите.
Знаеш ли, ние 3,5 години се борихме за дете..за някой са малко, за други ще са много, минах през какви ли не състояния,депресии и  ужасии но никога,никога не се отказах да имам дете...преживях 3 знайни поредни аборта и няколко незнайни-имах просто бледа чертичка на теста бая пъти.....след всеки провал,падах,но бързо ставах и за миг не се отказах,да не мислиш че не ми идвало да се откажа...след всички мъки и болки..идвало ми е,но не се и си заслужава..да дочакаш да чуеш пърия рев на детето си и думата МАМА! А за парите-дупЕ знае 2 и 200, в момента аз съм втора година майчинство 240лв,но имам 220лв заем, лесно е да видиш какви пари ми остават...та разчитам на мъжО,който не е на постоянна работа, има собстве бизнес,който крета,не върви,но нищо не ни липсва-гладни и жадни не сме, в къщи е топло,имаме си всичко и за детето има всичко,дори сменихме единия климатик....

ecoeli75

Магнитче знам че си права и са така нещата. Не съм вярвала, че при положение че винаги съм била оптимист човек , последните няколко дни мога да изпадна в такова състояние. Вчера прибирайки се от работа едвам влезнах в антрето и се разплаках и не можах да се спра един час, нещо супер нетипично за мен.
Винаги си казвам абе майната му нали сме здрави, колкото и да сме потънали в проблеми все ще ги решим, обаче може би това че и ММ не е в къщи, а му се налага да е далече и другите проблеми направо ме накараха да изтерясам тия дни.

Ужас не мога да се позная  

Дарка 

Коледа си е Коледа... и тя си върви в комплект с доброто настроение, усмивките и подаръците. Сред цялата тази еуфория няма как да останем безразлични. Колкото и да не вярваме в нея... да не отричаме, че всеки от нас си мечтае да е с любимия човек. Защо ли? Защото това ни прави щастливи, това ни допълва и всичко изглежда някак си по-лесно и красиво, дори и той да е най-голямият песимист на Земята! Това е първото нещо.
Второто нещо е моментът на изненадата. Изненадата може да бъде най-красивото нещо или жест. Бих се радвала на една прегръдка и целувка поднесени с любов и искренност. На един топъл поглед, в който ясно да прочета: Ти значиш много за мен... Ако ти се струвам прекалено ефимерна, ще ти кажа и за материалните неща, които биха ме зарадвали. Обичам мирисът на стари книги или клечки от сандалово дърво...
Третото нещо, което искам за Коледа, е може би и най-важното. Ще кажеш: Че аз по- важно друго не знам... Има... Искам да се помиря със себе си, да си простя за нещата, които не съм успяла да задържа в ръцете си, но да се радвам, че съм ги имала. Да се усмихна истински на живота и да забравя страха от страха да се страхувам... Искам да бъда в хармония със себе си и да предам всички положителни емоции на хората около мен, да ги накарам поне за миг да бъдат наистина щастливи, защото аз съм до тях и ги подкрепям.
Иска ми се още да виждаме нещата по този начин всеки един ден... не просто да се сещаме за моралните и естетически ценности, за изненадите, за красивите неща, които можем да направим един за друг. Да се сещаме по-често, че смисълът на живота е да правим някого щастлив и да вярваме в себе си. Това ни липсва... и не е достатъчно, ако го правим само по празници. Ако ти изникне възможност, или те осени идея да правиш подобни неща... просто ги прави по всяко едно време. Няма да съжалиш, дори и да не го оценят, бъди щастлив заради себе си. Заради това че си изобретателен,заради това че си над нещата, затвори очи и си кажи: Радвам се, че съм жив.
Eли-
 

Кали - много хубаво си го казала   
Аз все пак се надявам до Коледа да върна предишното си настроение и заедно с близките ни да имаме невероятни празници - топли и  с мирис на канела, както винаги на бъдни вечер да замеся питка и да я украся, да се шегуваме около масата, татко като най- старши да прикади дома за здраве и берекет и да разчупи питата, а после да се шегуваме около трапезата 

kali-m-g прекрасно е!