КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 24

Да, във вашия случай е било спешно, наистина по-добре да търсите начин за антидотиране, след като хомеопатът не знае какво да направи. Това, че ви казах от какво сте имали нужда, няма никакъв смисъл вече. Но може някой да научи нещо от опита ви.

Сега съм в размисли дали съм спряла действито (постоянно следя детето)...дано...моля се за това!

Само за малко, Благодаря Ви! 

От все сърце ви желая всичко да е наред

Нивото на болшинството хомеопати в България не се вижда само от вашите случаи, написани тук,  момичета.... Направо Бог да ме пази да имам силите да спра да правя нещо, което явно виждам, че не мога и да не съм се самовлюбила и извратила дотолкова....ако стигна до този момент....Не се ядосвам толкова на хомеопат, който не знае, ама с рогата напред върви и приказва глупости, вместо да седне да научи, колкото се ядосвам на този, който знае, който е бил едно от светилата на българската класическа хомеопатия и все още е, а боаронства, билкарства и дистрибутира....
Скоро го чух от някой от колегите, но не повярвах. Е, след като ми го казаха и други хора, нямам избор да не вярвам....Е, ми болно ми е...И няма смисъл да ме питате на лични за кого става въпрос, защото няма да е коректно да го кажа. Аз от време на време си ви питам кой при кого ходи и ако се наложи, ще реагирам с информация.

Поне кажи от кой град е , че да не трепери цяла България ....

  И моята коса се изправи при прочитането на историята на Mendoza
Дано детенцето вече да се е успокоило.
Аз обаче, се зачудих дали е възможно да се получи такава реакция от това ХЛ, въпреки, че в картината му не влизат такива нервни реакции (ако приемем, че ХЛ е същото). Дали е възможно да е предписано по картината на кротко и любвеобилно дете, но това да е състояние на потиснати други емоции, които след ХЛ са се показали на яве И в такъв случай дали не може да се възприема като правилна посока, но с несъобразена сила
Разсъждавам си принципно... В никакъв случай не се опитвам да защитя хомеопата...  Просто, докато четях и ми се завъртя тази мисъл...

Според мен хомаопатката въобще не й е казала правилното име на л-вото, което детето е взело. Мендоза пише, че я е заплашила (ако съм разбрала правилно), че ще провери при друг колега дали л-вото дава такава картина и според мен хомеопатката нарочно е избрала това л-во, което има съвсем противоположна картина.

Само не разбирам защо криете имената на такива хомаопати? Тук даже не става въпрос дали хомеопатът е добър и разбира ли от работата си, а ми прилича на неглижиране на случая и на недостатъчно вникване в него.

Защото при условие, че случаят не се познава в детайли, нито познаваме "изцяло" детето, не е коректно. Случаят на Mendoza няма общо с цитирания от мен хомеопат.
Ако си спомняте, скоро тук се "нахвърлихме" да коментираме привидно неправилно лечение, но като поразчоплихме на лични, се оказа не съвсем така.
Изобщо не вярвам да е дадено това лекарство, лично мнение. Мисля и че ако дадено лекарство провокира спиране на потискане и заявяване на себе си, добре. Но ако потенцията е прекалено силна, тя ще смачка изявите, така ще потисне жизнената сила, че надали ще доведе до такава енергия. А и след една криза, при правилно лекарство, която ще е краткотрайна, човекът ще се почувства много добре на всички нива, факт е например какво прави стафизагрия (и не само) при хората, които потискат гнева си например.

benitta, далеч съм от мисълта, че защитавате хомеопата. Аз също като Вас разсъждавам и в тази посока, както и в много други. Мислех си дали пък защото детето пие и поддържащи лекарства не стана някаква реакция и допълнителното наслагване на друга болест - шарката и т.н и т.н. За съжаление нямам познания по хомеопатия, за да потвърдя дадена теория или да я отхвърля. Обсъдих тези мои притеснения с хомеопата, но за съжаление, конкретен отговор не получих, освен, че си повтаряше, че е от варицелата, която според нея е увредила нервната система на детето и да го заведа на лекар, за да потвърди това, както и първите дни уверено ми обясняваше как повишената температура се дължи на действието на лекарството и тя очаквала подобно развитие, е оказа се варицела. Почти ме беше убедила, че от шарката - извиках двама доктори вкъщи да прегледат детето и двамата отхвърлиха това поведение да е от варицелата. Казаха ми, че е възможно варицелата да предизвика нервност и раздразнение, но това е, първите 1 - 2 дни докъто избие обрива. При детето започна всичко това, когато обрива отдавна беше избил и вече беше утихнал сърбежа.
Във форума никой от разбиращите не би могъл да потвърди или отхвърли някое мое предположение, поради това, че не познава случая, не би могъл да извърши обстоен преглед (интервю) и т.н. Мечка Малинарка добре го е казала - "случаят не се познава в детайли...." Може би хомеопат, след обстойно запознаване със случая ще посочи причината, но аз не съм готова на повече експерименти.

Soleil, хомеопатът не ми се струва, че е неглижирала случая, напротив постоянно бяхме във връзка, даже дойде "на връх" 1 януари, просто не знаеше какво прави и как образно казано да затвори кутията на пандора, която беше отворила. Неглижирала е науката, която се е захванала да практикува. Няма необходимите познания, за да практикува хомеопатия на чужд гръб. Толкова си може жената.
Защо крия имена - ами най малкото не бихте могли да чуете и тяхната гледна точка. Да набедиш някого, без той да има възможност да се защити не е коректно. Освен това, както казах и по-горе има и доволни хора от тяхното лечение, все пак по препоръки на такива съм ходила.

Мисля, че по-важното тук не са имената, от един хомеопат може да има много доволни и недоволни хора. Аз самата от един и същи хомеопат съм била изключително доволна и в последствие разочарована.
За мен по-важното е да мога да се ориентирам, кога хомеопатът греши, кога той/тя не може да помогне. Кога дадено състояние е лечебна криза и кога влошаване на заболяването. За сега не ми се отдава добре да преценявам това, но от опита ми с толкова различни хомеопати - къде извесни, къде не, се научих за себе си, че ако няма подобряване в общото здравословно състояние до два дни на детето ми, когато е болно, да не чакам повече.

То май това за всички нас ползващи тези услуги е важно...
И лошото в случая е това...ако няма подобряване в общото здравословно състояние до два дни на детето ми, когато е болно, да не чакам повече. и то,че сами стигаме то тоя извод.А може да е толкова различно ...

Искам да отворя една скоба, че това твърдение за двата дни може би е вярно, ако иде реч за остро състояние. Не знам дали и вие провеждате някакво хомеопатично лечение, но при мен първите подобрения на общото здравословно състояние (не ставаше въпрос за остро състояние, а за неща натрупвани с годините - алегрии, главоболия, хормонални проблеми и т.н.) ги усетих 5-7 дни слез началото на лечението и то само частично. Факт е обаче, че това подобряване продължава и след прекратяване приема на ХЛ.

аз не си купувам лекарствата, хомеопатът ми ги дава. понякога ми дава едно и също лекарство в различни потенции - винаги са надписани и знам във всеки един момент какво взимам.
един единствен път аз си купих лекарството и хомеопатът ме попита дали ще си го купя или да ми го изпрати.
не мога да си представя, че ще гълтам нещо без да знам какво е 

ако някой хомеопат излъже какво лекарство е дал, само за да замаже собствен гаф - не мога да си представя нещо по-безотговорно.

Първият ми хомеопат работи по 4-та редакция на Органон – прием на 1 гранулка и изчакване 30-40 дни. След като бях спряла бета блокер дни след приема на ХЛ, имах огромен страх, че ако остана без лекарство, то старото ми състояние може да се върне и да вдигна кръвно. Бях спокойна когато си приемам ХЛ и знаех, че то си действа около 30 дни(това не знам откъде си го бях втълпила). Хомеопатът ми е слагал гранулата под езика и то без да ми казва името на ХЛ. Когато след един прием не усетих никаква реакция (което беше невъзможно) и когато на проследяването го попитах какво ми е дал, в отговор получих усмивка, по-късно ми светна - било е плацебо. Той беше добре запознат с моите страхове и оттам е бил продиктуван подхода му. Имах динамика и просто хомеопатът е преценил, че нямам нужда от нов прием. И естествено, че няма да ми каже, че ми дава захарна гранулка. Впоследствие знаех всички ХЛ, които съм приемала.
Така че според мен,  има случаи, които налагат подобна практика. Но сега, никога не бих допуснала това да се случи отново.

Дари, за острите състояния е права, то даже и 2-3 дни са много, за да се види ефект. За хроничните е друга бира.

Тук не съм съвсем съгласна. На мъжа ми един колега, изкара варицела на 42 години, съвсем скоро, беше като бесен през цялото време този кротък човек, накрая се оказа, че е възпален някакъв нерв в главата - интересното е, че не е имал някаква остра болка, която принципно съпътства такова възпаление....

Добре де, отговорете ми на един въпрос - вашите лични мнения, разбира се. Какво ще почувствате и направите, ако хомеопатът опита, но не успее да се справи с някое текущо състояние и ви каже, че това е извън неговите възможности? Интересно ми е.

Аз бих го приела.Какво толкова?По-добре  е да си признае,че не може повече да помогне,а не да се мъчи да се доказва на...себе си може би/и да взима пари /,а да се влошават нещата.