През АВГУСТ -2013 г. бебенце ще се роди и много ще ни весели

Иля как така бе,какво се случи ти в коя седмица беше.Божее много съжалявам,кураж живота е пред теб,ще имате друго 

Иля  , съжалявам и бъди силна. Знам, че сега думите не те успокояват   

Иля, много съжалявам. 
Нека Бог е с теб и ти даде сили! 

Иля,много съжалявам мила! Нещата ще се оправят, не падай духом! 

Иля, съжалявам за това, което преживяваш. На мен ми се случи 2 пъти и не мога да кажа, че се забравя. Сега тръпна в ужас и се опитвам да търся светлинка в настъпващите празници. НО колкото и тъпо да ти звучи събирай се и продължавай! 

Иля,съжелявам много за това което преживяваш 
Прегръщам те много силно и кураж 
Аз днес след обяд съм на преглед. Дано всичко да е ок,че малката все ме рита или се налага да я вдигам колкото и да ме пази и отменя мъжо,а тя все пак е 15 кила.Малко съм се спекла,но се надявам всичко да е както трябва и да чуем сърчице. 

Иля, а няма ли макар и малка надежда? И не може ли и второ мнение или това, което си получила е достатъчно сигурно?

Благодаря за подкрепата и стоплящите думи, мили августинки!

Ще се опитам да се успокоя, да спра да плача и ще пиша.
 

O милата, много съжалявам.

Колко беше отлепването, защото и аз имам, но нито пия нещо освен урогестан, нито са ми казали да почивам.

Вчера в 7 г.с и 5 дена отидох на прегледа. Не се чу никакъв сърдечен пулс и се оказа, че от 6 г.с. няма никакво развитие, стои си съвсем мъничко и не расте.
Според лекарката 90% е сигурна, че няма живо ембрионче и в събота ще ми правят абразио.
Утре ме извика за последен преглед, за да е напълно сигурна.
Но в мен не остана никаква надежда.

Отлепянето не е причина, за него пиех Дуфастон и си поставях Утрогестан.
Но без тези хапчета, мои приятелки при отлепяне не успяха да си задържат бебчетата, така че явно са много важни.

До сега не смеех да споделя моята историята от страх, че щастието, което ми се случи не е реално.
Правим опити от 2 години. Минахме през какво ли не- изследвания, операция от полип, мъжки фактор, антибиотици, инфекции, инсеминация, но безрезултатно. След всичко преживано дойде най- накрая щастливия момент, в който лекарите установиха, че вече и при двамата няма проблем, дадоха ни светлина да пробваме по естествен път като този път ни зарадваха, че вече имаме шансове за успех. Минаха 3 месеца без резултат, реших да отида на преглед и на фоликуметрия, където за мое нещастие лекарката установи, че имам нови два полипа. А другите изследвания показаха отново мъжки фактор. Съвсем се отчаях, вече на нищо не се надявах и просто за да не изпуснем датите на овулация си пробвахме, но знаех че няма шанс.
Но ето че се случи, за първи път видях двете чертички след толкова мъчителни години. Не смеех да се зарадвам, не можех да повярвам. А си мечтаех точно за Лъвче през август като моята майка.
Всичко изглеждаше толкова идеално.
До вчера.

Съсипана съм, а знам че битката тепърва отново започва.
Толкова ми е трудно.
Ще се пръсна от мъчителна болка.

Съжалявам, че развалих хубавата темичка.

Пожелавам на всички августинки да запълните темата само с хубави новини!
Лека бременност на всички и много здрави и прекрасни бебенца!

Благодаря за подкрепата!

   Иля,много съжалявам,че се налага да преживееш всичко това! Но колкото и наивно да ти "звучи" все пак има 10 % шанс ,нали самата докторка го е казала.Знам,че вероятно вече не смееш да се надяваш,за да не останеш разочарована отново,но мисля,че не трябва да  спираш да вярваш и да се молиш .Бог рано или късно ще те дари с  щастието,което заслужаваш!

Иля, мога да си представя колко страдаш. Познавам я тази болка, не пожелавам никому да я изживее. Но Господ има план за всеки един от нас и трябва да сме търпеливи. Аз чаках 6 години.... и аз всеки ден треперя, но си казвам, че Бог си знае работата и всичко, което се случва е за добро, дори в момента да ни носи болка.

Попалачи си хубаво..... а после се огледай и ще видиш че всички хоризоните са пред теб!

Иля,кой каквото ще да ти казва в момента не може да ти помогне
помага само времето,просто си преживей мъката плачи ако ти се плаче
удряй да си излееш гнева и болката от несправедливоста
Казвам го от опит аз имам 6 спонтанни аборта и след всеки се чувствах като
теб гневна на целия свят защо точно на мен се случва точно на мен.....
Но след всеки неуспех щом си изревях сълзите отърсвах се вдигах глава и
поглеждах напред,казвах си от това по-лошо няма вече накъде значи следва по-хубаво
и така след 3 неуспешни опита на четвъртия път успях родих най-хубавото момиченце
за мен и мъжа ми.Ето мина се време и си казах щом родих едно ще мога и още едно да износя
и така пак започнаха още  3 поредни аборта Който не го е преживял
не може да разбере тази мъка и тя винаги остава в нас,макар с времето да избледнява.
И ето ме сега сред вас окрилена с нова надежда за успех,но аз съм тук
защото за миг не си позволих да се предам .Не се предавай и ти само така ще успееш
да гушнеш най-после и твоето бебе сигурна съм,че когато човек много
силно желае нещо то винаги се сбъдва.Пожелавам ти не едно а две бебета следващия път
и дано да е по-скоро Прегръщам те силно за да ти предам от моята вяра
и надежда в бъдещето

Иля, наистина много, много съжалявам за това, което се случва с теб! Моля се за теб, да си силна  Надявам се да успееш да си силна и да не се предавш на отчаянието 

Да ви се похваля,днес бях на преглед и доктора ме пита дали съм си правила тест,докато му отговоря и той се засмя и каза оооо то бебето се гледа аз за тест питам  всичко е нормално има си тупкащо сърчице,едно бебе е,не са две,което ме успокои  даде ми и снимчица,изписа ми витамини и следващия преглед е на 14.01 тогава ще ми пусне микробиология и ще ме запише на ЖК,каза също че съм в 7г.с. и 2 дни,еее споделих и със вас вече съм спокойна. Айде следващата която беше днес на преглед сега и тя да се похвали