Ще правим ли анкета за книга на 2012 като миналата година. Тогава не помня кой я пусна темата.
Фам, хайде. Колкото повече, толкова по-добре...
Литературен клуб - ХІІ
- Публикувана: 26 ноем. 2012, 11:41 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2014, 14:30 ч.
# 60
14 дек. 2012, 13:12 ч.
Фам, хайде. Колкото повече, толкова по-добре...
Виж целия пост
Има тема - за номинации
Фам, хайде. Колкото повече, толкова по-добре...
# 61
14 дек. 2012, 13:23 ч.
Някакви мнения за http://colibri.bg/knigi/321/zhan-klod-karier-prizracite-na-goq, намалена е на 5 лв ?
Виж целия пост
# 62
14 дек. 2012, 13:34 ч.
Не знам за книгата (но сигурно си струва за 5 лв), но филмът беше силен – ако се интересуваш от епохата, когато Инквизицията все още е реалност, от самия Гоя и неговите страсти, от още едно лице на Хавиер Бардем, ако Милош Форман значи много за теб – филмът е отлична алтернатива! 
Виж целия пост
Някакви мнения за http://colibri.bg/knigi/321/zhan-klod-karier-prizracite-na-goq, намалена е на 5 лв ?
# 63
14 дек. 2012, 13:38 ч.
Страхотна е и книгата, освен филма. Ако не си гледала обаче филма, първо прочети книгата. Иначе няма смисъл.
Виж целия пост
Някакви мнения за http://colibri.bg/knigi/321/zhan-klod-karier-prizracite-na-goq, намалена е на 5 лв ?
Страхотна е и книгата, освен филма. Ако не си гледала обаче филма, първо прочети книгата. Иначе няма смисъл.
# 64
14 дек. 2012, 13:42 ч.
ААА Хавиер Бардем!!! Тотално ме спечелихте, как може да съм го пропуснала. Благодаря!
Ааа редактирам се, гледа съм го! Имам спомени, че ми хареса.
Виж целия пост
Ааа редактирам се, гледа съм го! Имам спомени, че ми хареса.
# 65
14 дек. 2012, 15:05 ч.
Преди мислех да пиша „благодарствено писмо” на изд. „Алтера” за чудните им книги/преводи. Сега почувствах същото желание по отношение на „Дамян Яков” заради четирите „зелени книжки” на Селинджър и неговата биография.
Интересно, че биографията на Слинджър също напълних с листчета за преписване??!! Сякаш е роман. Но наистина имаше доста неща, които ме впечатлиха. Сега хем виждам „духовната” нишка в творбите му, хем разбирам „отшелническата” му личност му от биографията. Но идеи, които напълно споделям, без да съм нито дзен будист, нито даоист (изобщо май какъвто и да е „-ист”...), ми бяха неразбираеми при Селинджър. По-точно действията му и отношенията му с хората ми изглеждаха като крайност, а понякога сякаш дори противоречаха на идеите за извисеност, чиста радост, божественост във всичко в/около нас...
Тази крайна изолация от хората и от литературния свят ми се стори като непълно или пресилено прилагане на всички духовни учения и прозрения... Отново се замислих за прекомерната духовност и отдаването на възвишени идеи, които обаче на практика и в отношенията в хората не се прилагат и се получава огромно противоречие... Но какво има да се говори за един човек, който вече ни е напуснал (дали ще се прероди?!), още повече – гениален писател... ?!
Освен религиозните основания за изолацията на Слинджър осъзнах наистина колко е свързан с героите си и живее изцяло в техния свят, явно не му трябва друг:
„Баща и дъщеря заедно отиват пеша до Сентръл Парк. Там – в един миг, по-необикновен и възторжен от който и да е бил друг момент в живота на Селинджър, - той качва дъщеря си на един пъстър кон на въртележката и като се отдръпва, наблюдава радостно, докато тя се върти отново и отново.” Както Холдън наблюдава Фийби... Не е чудно, че Селинджър е искал да кръсти дъщеря си Фийби, но съпругата му е надделяла името на детето да е Маргарет.
Накрая бях изморена, в меланхоличното и отчуждено настроение точно като Селинджър?! Явно много съм се вживяла... Книгите са „заразни” понякога... Затвърдих още повече недоумението си от фалша и поведението по навик и според обществените очаквания (С. си е позволил дори на неустоимата Жалкин Кенеди да откаже официална вечеря с президента, защото не може да си представи да си изкриви душата в онази надута и неестествена за него атмосфера на приемите с външен блясък, изкуствени усмивки, „стадо” от репортери...).
Все пак в крайна сметка аз предпочитам някак да живея сред хората (въпреки личното изпробване на самоизолацията преди няколко години), искам да влагам повече разбиране и приемане на хората, отколкото да имам способността на Селинджър да заключва безкомпромисно вратите след себе си (в отношенията си с хората)... Да се разберем някак си с "егото", да игнорирам "фалша", да си правя нещата не защото "така се прави", а по вътрешно усещане...
Колко отдавна беше, когато Джери беше все още младеж в армията – ужасно начало за един живот.
„В непубликуването има удивителен покой – казва Селинджър. – То е блажено. Спокойно, Публикуването е ужасно нахлуване в личното ми пространство. Харесва ми да пиша. Обичам да пиша. Но пиша само за себе си и за собствено удоволствие.”
Ето още малко от биографията:
...но сега очите ми се пълни със сълзи, за да чета (а и е минала „еуфорията”... )
Това наистина са произведения, много подходящи за четене на глас (може би като радиопиесите, в които участват генийчетата от семейство Глас?). Поклон пред Майстора!
Безкрайни нечетими излияния – но бях толкова щастлива да преоткрия Селинджър, видях толкова „мои неща” в творбите и биографията му, че все още не мога да се откъсна от този свят и исках да споделя...
Виж целия пост
Интересно, че биографията на Слинджър също напълних с листчета за преписване??!! Сякаш е роман. Но наистина имаше доста неща, които ме впечатлиха. Сега хем виждам „духовната” нишка в творбите му, хем разбирам „отшелническата” му личност му от биографията. Но идеи, които напълно споделям, без да съм нито дзен будист, нито даоист (изобщо май какъвто и да е „-ист”...), ми бяха неразбираеми при Селинджър. По-точно действията му и отношенията му с хората ми изглеждаха като крайност, а понякога сякаш дори противоречаха на идеите за извисеност, чиста радост, божественост във всичко в/около нас...
Тази крайна изолация от хората и от литературния свят ми се стори като непълно или пресилено прилагане на всички духовни учения и прозрения... Отново се замислих за прекомерната духовност и отдаването на възвишени идеи, които обаче на практика и в отношенията в хората не се прилагат и се получава огромно противоречие... Но какво има да се говори за един човек, който вече ни е напуснал (дали ще се прероди?!), още повече – гениален писател... ?!
Освен религиозните основания за изолацията на Слинджър осъзнах наистина колко е свързан с героите си и живее изцяло в техния свят, явно не му трябва друг:
„Баща и дъщеря заедно отиват пеша до Сентръл Парк. Там – в един миг, по-необикновен и възторжен от който и да е бил друг момент в живота на Селинджър, - той качва дъщеря си на един пъстър кон на въртележката и като се отдръпва, наблюдава радостно, докато тя се върти отново и отново.” Както Холдън наблюдава Фийби... Не е чудно, че Селинджър е искал да кръсти дъщеря си Фийби, но съпругата му е надделяла името на детето да е Маргарет.
Накрая бях изморена, в меланхоличното и отчуждено настроение точно като Селинджър?! Явно много съм се вживяла... Книгите са „заразни” понякога... Затвърдих още повече недоумението си от фалша и поведението по навик и според обществените очаквания (С. си е позволил дори на неустоимата Жалкин Кенеди да откаже официална вечеря с президента, защото не може да си представи да си изкриви душата в онази надута и неестествена за него атмосфера на приемите с външен блясък, изкуствени усмивки, „стадо” от репортери...).
Все пак в крайна сметка аз предпочитам някак да живея сред хората (въпреки личното изпробване на самоизолацията преди няколко години), искам да влагам повече разбиране и приемане на хората, отколкото да имам способността на Селинджър да заключва безкомпромисно вратите след себе си (в отношенията си с хората)... Да се разберем някак си с "егото", да игнорирам "фалша", да си правя нещата не защото "така се прави", а по вътрешно усещане...
Колко отдавна беше, когато Джери беше все още младеж в армията – ужасно начало за един живот.
Скрит текст:
Последваха активните години на творчество и публикуване, съпътствани от непрестанна вътрешна борба. „Белезите - както физически, така и психически – няма да изчезнат до края на живота му.”... „Каквото и духовно прозрение да е преживял на бойното поле, то се оказва неизличимо и вече е започнало да моделира творчеството му. Като резултат през последните месеци на 1946 г. на фокус излизат два трайно задържали се елемента в творчеството на Селинджър с дълбоки военновременни корени – склонност към мистицизъм и убеждението, че професионалната му работа е сама по себе си духовно преживяване.”
Скрит текст:
И докато изход за част от героите се намира в чистотата на общуването между хората (и божественото призвание), Слинджър сякаш не успява да се възползва пълноценно от този Божи дар... „В „Зуи” Селинджър разголва душата си, излагайки на показ войната, която бушува между неговия дух и егото му. Болката не децата Глас, които се чувстват откъснати от хората около себе си, е болка, която авторът добре познава. Борбата да приеме другите и да познае добротата в света е споделяна не само от Франи и Зуи, но и от автора, дал им живот.”
Скрит текст:
Не може да не се чудя и аз като всички почитатели на Селинджър дали и какво е писал по време на 40-годишното си усамотение. Но си мисля, че дори и само публикуваното му творчество ми е напълно достатъчно...„Изборът му да се оттегли от света не е умишлен. Неговата изолация е подмолно напредващ процес, който бавно го притегля. За жалост той разпознава спускащите се сенки, но се чувства безсилен да промени посоката. Работата му се е превърнала в свято задължение и той приема, че най-вероятно самотата и уединението са цената, нужна за изпълняването на това задължение”. ....Сам той споделя „...предполагам, че има съвсем реална опасност рано или късо да затъна – а може би напълно да изчезна – в собствените си методи, изрази и маниеризми... Като цяло обаче храня големи надежди.”
„В непубликуването има удивителен покой – казва Селинджър. – То е блажено. Спокойно, Публикуването е ужасно нахлуване в личното ми пространство. Харесва ми да пиша. Обичам да пиша. Но пиша само за себе си и за собствено удоволствие.”
Ето още малко от биографията:
Скрит текст:
Бих искала да съм част от това... http://www.youtube.com/watch?v=9IUJNQdTxMkСлед смъртта му:
„Отначало рядко, но после все по-често, в интернет се появяват кратки импровизирани домашни видеозаписи, пуснати от обикновени хора. Първа е една-едиснтвена смела душа, която не се интересува как изглежда през обектива на камерата, не я е грижа дали профилът й е привлекателен или косата й е разчорлена. Само след един има стотики такива филми. За два дни броят им достига почти хиляда. Всеки са обикновени хора – главно млади, - които без стеснение поглеждат право в камерите и започват да говорят без значение дали ще бъдат видени от милиони хора или от абсолютно никого. Говорят за Селинджър. Говорят какво е означавал за тях, какво им е дарил. Те усещат непреодолима потребност да кажат на света, че неговите произведения са докоснали живота им и че той ще им липсва.
После, сякаш по силата на някаква конспирация на масовата интуиция, една и съща спонтанна реакция се появява на почти всички видеозаписи. Всички хора пред камерите вземат книги и започват да четат на глас. Четат от „Франи и Зуи”. Четат от „Сиймор: запознаване”. Четат от „Девет разказа”. Но най-често четат от „Спасителят в ръжта”. Резултатът е внушителен: стотици читатели, четящи едновременно думите на Холдън Колфийлд, гласовете им понякога се пречупват, понякога се повишават, увлечени в четенето, но винаги са искрени и всички те смътно долавят, че не са сами.”
„Отначало рядко, но после все по-често, в интернет се появяват кратки импровизирани домашни видеозаписи, пуснати от обикновени хора. Първа е една-едиснтвена смела душа, която не се интересува как изглежда през обектива на камерата, не я е грижа дали профилът й е привлекателен или косата й е разчорлена. Само след един има стотики такива филми. За два дни броят им достига почти хиляда. Всеки са обикновени хора – главно млади, - които без стеснение поглеждат право в камерите и започват да говорят без значение дали ще бъдат видени от милиони хора или от абсолютно никого. Говорят за Селинджър. Говорят какво е означавал за тях, какво им е дарил. Те усещат непреодолима потребност да кажат на света, че неговите произведения са докоснали живота им и че той ще им липсва.
После, сякаш по силата на някаква конспирация на масовата интуиция, една и съща спонтанна реакция се появява на почти всички видеозаписи. Всички хора пред камерите вземат книги и започват да четат на глас. Четат от „Франи и Зуи”. Четат от „Сиймор: запознаване”. Четат от „Девет разказа”. Но най-често четат от „Спасителят в ръжта”. Резултатът е внушителен: стотици читатели, четящи едновременно думите на Холдън Колфийлд, гласовете им понякога се пречупват, понякога се повишават, увлечени в четенето, но винаги са искрени и всички те смътно долавят, че не са сами.”
...но сега очите ми се пълни със сълзи, за да чета (а и е минала „еуфорията”... )
Това наистина са произведения, много подходящи за четене на глас (може би като радиопиесите, в които участват генийчетата от семейство Глас?). Поклон пред Майстора!
Безкрайни нечетими излияния – но бях толкова щастлива да преоткрия Селинджър, видях толкова „мои неща” в творбите и биографията му, че все още не мога да се откъсна от този свят и исках да споделя...
# 66
15 дек. 2012, 17:31 ч.
Момичета и момчета, може ли някой да сподели от коя книжарница може да се закупят книгите на български език на Майкъл Фриймън
Портретна фотография
Черно-бяла фотография
Виж целия пост
Момичета и момчета, може ли някой да сподели от коя книжарница може да се закупят книгите на български език на Майкъл ФриймънПортретна фотография
Черно-бяла фотография
# 67
16 дек. 2012, 20:53 ч.
Има тема - за номинации
Фам, хайде. Колкото повече, толкова по-добре...
Благодаря, написах моите предложения. Като не съм видяла. Тя темата е още от 18.11
Виж целия пост
Ще правим ли анкета за книга на 2012 като миналата година. Тогава не помня кой я пусна темата.
Фам, хайде. Колкото повече, толкова по-добре...
Благодаря, написах моите предложения. Като не съм видяла. Тя темата е още от 18.11
# 68
18 дек. 2012, 14:06 ч.
Момичета и момчета, може ли някой да сподели от коя книжарница може да се закупят книгите на български език на Майкъл Фриймън
Портретна фотография
Черно-бяла фотография
аз имам първата на компа. ако те устройва така, дай ми мейл, ще ти я пратя.
Виж целия пост
Момичета и момчета, може ли някой да сподели от коя книжарница може да се закупят книгите на български език на Майкъл ФриймънПортретна фотография
Черно-бяла фотография
аз имам първата на компа. ако те устройва така, дай ми мейл, ще ти я пратя.
# 69
23 дек. 2012, 21:18 ч.
Последните дни гледам отгоре-отгоре темите, та до тук не съм стигнала.
Лолита, мн благодаря за предложението
Електронни ги намерих, дори 3 книги, а едната и на хартия пак с помощ от съфорумка, за което и благодарим (не беше лично за мен) и както често казвам, ако на някого му трябва нещо да разбере или да намери, бг мамма е мястото.
благодаря още веднъж, че искаш да помогнеш.
Виж целия пост
Последните дни гледам отгоре-отгоре темите, та до тук не съм стигнала.Лолита, мн благодаря за предложението
Електронни ги намерих, дори 3 книги, а едната и на хартия
пак с помощ от съфорумка, за което и благодарим (не беше лично за мен) и както често казвам, ако на някого му трябва нещо да разбере или да намери, бг мамма е мястото. благодаря още веднъж, че искаш да помогнеш.
# 70
25 дек. 2012, 20:23 ч.
Привет на всички четящи момичета, следя ви редовно, но рядко се включвам. Имам следния въпрос, чела ли е някоя от съфорумките "Стръв" на Сомоса? Изглежда ми интересна, но така и не се престрашавам вече на няколко пъти... Благодаря предварително за отговорите.
Виж целия пост
# 71
26 дек. 2012, 14:52 ч.
И мен много ме интересува тоя автор, чувала съм добри отзиви за него и вчера доста се поколебах дали да не си купя негова книга , но се въздържах....
Виж целия пост
Привет на всички четящи момичета, следя ви редовно, но рядко се включвам. Имам следния въпрос, чела ли е някоя от съфорумките "Стръв" на Сомоса? Изглежда ми интересна, но така и не се престрашавам вече на няколко пъти... Благодаря предварително за отговорите.
# 74
28 дек. 2012, 21:03 ч.
Момичета във Вас ми е надеждата - препоръчайте ми хубава книга, която да не е лека, но да е ненатоварваща и позитивна
Трабва ми за приятелка, която е в доста труден момент от живота си
Виж целия пост
Трабва ми за приятелка, която е в доста труден момент от живота си
Препоръчани теми