




Малкия от 10 дена си е вкъщи, сополив и кашлящ. Тая нощ голямо кашляне беше, няма сън, беба и тя неспокойна, но поне ми е кротичка милата. Аз взех да изпадам в някаква дупка, чувствам се като в омагьосан кръг. Баткото е супер обсебващ, все се вре в мен, сяда в мен, прави каквото НЕ трябва, а като му се скарам с назидателен тон казва "Ох, писна ми все да ми се караш!"
Да не говорим, че като сянка ме следва където и да мръдна, а това ме побърква просто ... Не мога да се нарадвам на Мила, той идва и започва той да й се радва или прави на пук разни неща само и само вниманието да е на него. И аз се чувствам виновна задето й се радвам.

Важното е че расте
Сложиха ни и двете ваксини и дребчо се държа геройски на първата само се разплака и веднага млъкна като го гушнах, а на втората поплака около минута и почна да се обяснява нещо на докторката

Иначе аз отдавна се изхитрих да го приспивам увит в одеалце и като го сложа в леглото не му става студено и не се буди веднага поне в повечето случаи 

Дребният е бил културен с баба си и дядо си - тоест въобще не е разбрал, че сме излизали

в стаята вечер оставяме климатика на 21 градуса.
Ето онзи ден както си спеше спокоен на леглото и дълбоко заспал ... започна да плаче все едно се е уплашил или е сънувал нещо 





Но аз няма да я сменям, защото формата ми отговаря на изискванията




първо да го прегледа




Препоръчани теми